Държавите от Европейския съюз са формирали излишък в размер на 23 млрд. евро при търговията си със стоки с трети страни през през февруари 2025 г., като година по-рано (февруари 2024 г.) той достига 21,8 млрд. евро. Това сочат данните от първоначалната оценка на европейската статистическа агенция Евростат за търговията на ЕС през втория месец на годината, публикувани днес на сайта й.

През февруари износът на стоки от ЕС за трети страни нараства със 7 на сто на годишна база до 225,4 млрд. евро. Вносът също се увеличава, със 7,2 на сто на годишна база, до 202,4 млрд. евро. 

На този фон Евросъюзът постига значителен търговски излишък (23 млрд. евро), след като през януари формира дефицит в размер на 5,6 млрд. евро при търговията си със стоки с трети страни, посочва Евростат. 

Това се дължи основно на нарастване на излишъка при търговията с химикали и свързаните с тях продукти, от 17,3 млрд. евро на 28,6 млрд. евро.

При търговията на Еросъюза с трети страни с продукти от категорията „машини, оборудване и превозни средства“ е отчетен спад на търговския излишък – от 23,7 млрд. евро на 19,4 млрд. евро.  

При търговията с продукти от категорията „други промишлени стоки“ търговският баланс на ЕС се променя от излишък в размер на 2,6 млрд. евро на дефицит, достигащ 0,6 млрд. евро

Ако бъдат разгледани само държавите от еврозоната, то през февруари 2025 г. те формират излишък в размер на 24 млрд. евро при търговията си със стоки с трети страни, сочи първоначалната оценка на Евростат.

През февруари 2025 г. България е формирала дефицит в размер на 581,1 млн. евро при търговията си със страните извън Европейския съюз, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Източник: БТА

Европейската комисия наложи глоби на „Епъл“ (Apple) и „Мета“ (Meta) на обща стойност 700 милиона евро, обвинявайки ги в нарушаване на законодателството на ЕС относно цифровите пазари, предаде Ройтерс.

„Епъл“ ще трябва да плати 500 милиона евро, докато „Мета“ получи глоба от 200 милиона евро, които все още могат да бъдат обжалвани в съда.

Твърди се, че компаниите са нарушили Закона за цифровите пазари (DMA) на Европейския съюз, който регулира дейността на големите онлайн платформи, работещи в блока.

Санкциите могат да окажат влияние върху сегашното напрежение между САЩ и ЕС, особено по отношение на търговията.

Вашингтон гледа на глобите, наложени от Брюксел на големия американски бизнес, като на форма на данъчно облагане.

ЕК твърди, че процедурите срещу американски компании не са свързани с геополитическото напрежение и са „твърди, но балансирани“.

„Епъл“ и „Мета“ не отговарят на изискванията на Закона за цифровите пазари, като прилагат мерки, които засилват зависимостта на бизнес потребителите и индивидуалните потребители от техните платформи“, каза заместник-председателят на Европейската комисия Тереса ​​Рибера.

„Епъл“ е обвинена от Брюксел, че е ограничила разработчиците на приложения да не предлагат продуктите си извън магазина за приложения на „Епъл“ и не успява да „докаже, че тези ограничения са обективно необходими и пропорционални“, се посочва в комюнике на изпълнителния орган на ЕС.

„Епъл“ заяви, че ще обжалва глобата.

„Случилото се днес е още един пример за това, че ЕК се прицелва несправедливо към „Епъл“ с поредица от решения, които са лоши за поверителността и сигурността на нашите потребители, лоши за продуктите и ни принуждават да не предоставяме нашата технология безплатно“, съобщи американската компания.

Глобата на „Мета“ е свързана с така наречения модел „плащане или съгласие“, който беше в сила между март и ноември 2024 г., и изискваше от потребителите на „Фейсбук“ (Facebook) и „Инстаграм“ (Instagram) в ЕС да избират между месечен абонамент за версия без реклами и безплатна версия с персонализирана реклама.

Този модел нарушава Закона за цифровите пазари, „тъй като не дава на потребителите необходимия избор да заложат на услуга, която използва по-малко лични данни, но иначе е еквивалентна на услугата „персонализирани реклами“, според ЕК.

„Епъл“ и „Мета“ трябваше да се съобразят с изискванията на Закона за цифровите пазари в рамките на 60 дни, като в противен случай рискуват периодични наказателни плащания, обяви ЕК.

Днешните глоби са първите решения за неспазване на Закона за цифровите пазари, влязъл в сила през 2022 година.

На теория санкциите биха могли да бъдат по-високи: законодателството на ЕС предвижда възможност за налагане на глоби до 10 на сто от годишния световен оборот. За повторните нарушители този процент може да нарасне до 20 на сто, припомня Ройтерс.

Миналата година „Епъл“ отчете оборот от малко под 400 милиарда долара, а „Мета“ от около 165 милиарда долара.

Източник: БТА

Активността на бизнеса в еврозоната е с минимален растеж през април, като при фирмите от доминиращия сектор на услугите се свива, а в промишлеността продължава да намалява, макар и с по-слаб темп. Това сочи най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank  – HCOB), публикувано днес и цитирано от Ройтерс.

Предварителният композитен индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) спада до 50,1 пункта този месец спрямо 50,9 пункта през март. Все пак показателят остава малко над границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, но е под очакванията на анализатори, анкетирани от Ройтерс.

Индексът Пи Ем Ай в сектора на услугите се е свил до 49,7 пункта от 51 пункта. Прогнозите бяха за по-умерен спад – до 50,5 пункта.

Оптимизмът сред доставчиците на услугите е отслабнал, като индексът за перспективите пред бизнеса им намалява до 53,1 пункта от 57,8 пункта през март. Това е най-ниското равнище от средата на 2020 г., когато ефектите от пандемията се засилиха.

Бизнес активността в производствения сектор, която остава в зоната на свиването от почти три години, показва признаци на подобрение. Пи Ем Ай в промишлеността отбелязва 27-месечен максимум от 48,7 пункта през април от 48,6 пункта през март. Анализаторите очакваха спад до 47,5 пункта. 

Промишлеността показва по-добри от очакваното резултати. Въпреки че САЩ въведоха общи мита от 10 на сто и мита за автомобили от 25 на сто в началото на април, повечето производители в еврозоната не са много обезпокоени, коментира главният икономист на „Хамбург къмършъл банк“ Сайръс де ла Рубия.

На фона на общия спад на поръчките фирмите отново прибягват към намаляване на броя на служителите. Съставният индекс на заетостта се понижава до 49,9 пункта от 50,4 пункта през март.

Бизнес активността в Германия се свива за първи път от началото на годината през април заради проблеми в сектора на услугите, въпреки че промишлеността показва известна устойчивост.

Индексът Пи Ем Ай, отразяващ нагласите сред германските компании, спада до 49,7 пункта през април от 51,3 пункта през март. Това е най-ниското му ниво от декември.

Анализаторите, анкетирани от Ройтерс, залагаха на спад до 50,4 пункта.

Спадът се дължи в най-голяма степен на сектора на услугите, където бизнес активността се понижава с най-бърз темп от февруари 2024 г.- до 48,8 пункта.

Бизнес активността в германския промишлен сектор нараства за втори пореден месец, но с по-бавен темп от 51,6 пункта. Новите поръчки също отбелязват лек ръст.

„Може да се каже, че ориентираният към износа модел на растеж на Германия е изправен пред сериозни предизвикателства, но митническата политика на САЩ все още не е причинила голям спад в производството“, каза Де ла Рубия.

Същевремено бизнес активността във Франция се свива с по-рязък темп заради значителния спад в сектора на услугите.

Индексът на мениджърите по доставките във френския сектор на услугите намалява до 46,8 пункта през април при 47,9 пункта през март и прогнози за намаление до 47,7 пункта.

Производственият сектор показа някои признаци на устойчивост, като промишленият индекс Пи Ем Ай се повишава до 50,3 пункта от 48,6 пункта през миналия месец, достигайки 35-месечен връх. 

Композитният Пи Ем Ай, съчетаващ активността на фирмите за услуги и на промишлените компании, спада до 47,3 пункта през април от 48 пункта през март, регистрирайки осми пореден месец на свиване.

Източник: БТА