Държавните субсидии в Германия се увеличават значително през последните години. Обемът на финансовата помощ и данъчните облекчения ще нарасне от 45 милиарда евро през 2023 г. до около 77,8 милиарда евро през 2026 г., сочи 30-ият доклад за субсидиите, цитиран от Ройтерс и вестник „Райнише пост“.

За 2025 г. обемът на субсидиите се очаква да достигне 77,6 милиарда евро. Докладът, подготвен от Министерството на финансите, предстои да бъде одобрен от федералното правителство. Ведомството обяснява увеличението основно с поемането от федералния бюджет на разходите за таксата за насърчаване на възобновяемите енергийни източници (EEG) от 2024 г., което е облекчило потребителите на електроенергия с 18,5 милиарда евро само за миналата година.

Пряката финансова помощ за предприятия и сектори се очаква да остане на равнище от около 59 милиарда евро през 2024–2026 г., докато обемът на данъчните облекчения ще се повиши до 19,4 милиарда евро през 2025 г. спрямо 18,3 милиарда евро година по-рано. За 2026 г. се прогнозира спад до 18,4 милиарда евро.

Министерството уточнява, че докладът сравнява реални данни за 2023 и 2024 г. с планирани стойности за 2025 и 2026 г. и отбелязва, че по правило действителните разходи са по-ниски от заложените.

Според документа около 90 на сто от финансовата помощ са насочени към екологични и климатични цели. Сред тях са мерки за декарбонизация на транспорта и сградния фонд, развитие на водородния сектор, микроелектроника и социални жилища.

В доклада се посочва още, че германската икономика е в рецесия през последните две години на фона на поредица сътресения и структурни предизвикателства. Необходимостта от инвестиции в модернизация на инфраструктурата и в енергийна сигурност е голяма, но в същото време бюджетът трябва да бъде консолидиран. Затова Министерството на финансите подчертава, че всички ведомства следва да допринесат за необходимите икономии.

Експерти от Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) в Разград посетиха Дома за възрастни хора в областния център, за да разяснят на живущите там как ще се извърши превалутирането на пенсиите, обезщетенията и добавките към тях. Срещата на директора на институцията Даниела Коджахристова, началника на отдел „Пенсии“ Миглена Узунова и началника на сектор „Отпускане на пенсии“ Йовка Петрова бе част от националната информационна кампания за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Експертите запознаха хората с правилата за превалутиране от лев към евро, механизма на закръгляне на пенсиите и обезщетенията, както и мерките за защита от евентуални злоупотреби.

Узунова обясни на присъстващите, че считано от датата на въвеждане на еврото пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях, както и обезщетенията, паричните помощи ще бъдат автоматично превалутирани по фиксирания курс. Тя подчерта, че от месеца на въвеждане на еврото пенсиите и добавките към тях, получавани чрез пощенските станции, ще се изплащат единствено в евро. 

Представителите на Териториалното поделение на НОИ в Разград увериха, че никой няма да бъде ощетен от промяната. Те подчертаха, че всичко е автоматично и закръглянето на сумите ще е в полза на получателя им. Експертите апелираха възрастните хора да не предоставят лични данни по телефона, да подписват и предоставят документи на непознати лица. Те посочиха, че при съмнения за злоупотреби те могат да подадат сигнали до Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и до най-близкото поделение на Националната агенция за приходите.  

Ръководството на ТП на НОИ в Разград ще продължи разяснителната кампания в областта, свързана с въвеждане на еврото в страната. Първите информационни срещи са проведени в Дома за стари хора в Тертер и в село Беловец. „Разяснителната кампания ще обхване всички общини в областта, като целта ще е да се обясни процедурата и да се предотвратят евентуални злоупотреби с доверието на гражданите“, каза за БТА Миглена Узунова. Тя подчерта, че в рамките на кампанията ще бъдат предоставени и информационни брошури. 

Паралелно с инициативите на НОИ, „Български пощи“ също провеждат национална информационна кампания за въвеждането на еврото и обмяната на левове. 

Кредити на „Булгартрансгаз“ ЕАД в размер на 248,9 млн. лв. за изграждането на Вертикалния газов коридор ще бъдат гарантирани от държавата. На днешното си заседание Министерският съвет одобри проектите на гаранционни споразумения между България и „Инвестбанк“ АД и България и „Обединена българска банка“ АД за финансиране на проекта „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД за изпълнение на инициативата Вертикален газов коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова“, съобщиха от пресслужбата на кабинета.

Държавногарантираните заеми са предназначени за частично покриване на инвестиционните разходи по проекта. Те ще бъдат усвоени до 15 декември 2025 г., а срокът за погасяването им е 5 години след 1 януари 2027 г., когато изтича гратисният период.

Проектът „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД за изпълнение на инициативата Вертикален газов коридор“ включва проекти за повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България, както и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Те са включени в десетгодишния план за развитие на европейската мрежа на операторите за пренос на природен газ ENTSOG, както и в десетгодишния план за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

Съгласно решение на Народното събрание от 14 март 2024 г. е предвидено финансирането на проекта да се осъществи чрез увеличаване капитала на „Булгартрансгаз“ ЕАД и заемно финансиране при издаване на държавни гаранции.

Проектът за Вертикален газов коридор има стратегическо значение за сигурността на газовите доставки в България и Югоизточна Европа. Реализацията му ще повиши надеждността на снабдяването с природен газ, диверсификацията на газовите доставки и развитието на конкурентен и интегриран регионален пазар на природен газ, посочват от правителствената информационна служба.

България е първата страна, която предприе реални действия за изграждане на Вертикалния газов коридор, каза министърът на енергетиката Жечо Станков по време на блиц контрол в ресорната парламентарна комисия в началото на септември. По думите му в първия участък е положена голяма част от газопровода. 

Изграждането на Вертикалния газов коридор започна от ГКПП Кулата до точката на присъединяване в съществуващия газопровод при Кресна.