/ВС/

Източник: БТА

Ню Йорк ще избере днес новия си кмет, а големият фаворит в социологическите проучвания е Зохран Мамдани, 34-годишен мюсюлманин от индийски произход, представител на лявото крило на Демократическата партия и „върл“ противник на Доналд Тръмп.

Американският президент редовно взимаше становище по отношение на предизборната кампания в града и вчера призова жителите на града да гласуват за главния съперник на Мамдани, бившия губернатор на щата Ню Йорк Андрю Куомо.

„Независимо дали вие лично харесвате Андрю Куомо, или не, нямате друг избор. Трябва да гласувате за него и да се надявате, че ще се справи фантастично. Той е способен на това за разлика от Мамдани“, написа снощи Тръмп в социалната си мрежа „Трут Соушъл“.

„Ако кандидатът комунист спечели изборите за кмет на Ню Йорк, е много малко вероятно да отпусна федерални средства, освен минимално необходимите“, предупреди той.

Избирателните секции отварят в 06:00 ч. местно време (13:00 ч. българско време) и затварят в 21:00 ч. (04:00 ч. сутринта българско време). Линкълн Мичъл, преподавател в Колумбийския университет, очаква висока избирателна активност и „много оспорвана“ изборна надпревара.

Третият кандидат в надпреварата, републиканецът Къртис Слиуа, упорито отказва да се оттегли в полза на Андрю Куомо, чиито либерални икономически възгледи и твърдолинейни виждания за охраната на обществения ред и правоприлагането са близки до неговите.

Около 735 000 избиратели гласуваха предварително по пощата, четири пъти повече спрямо миналите местни избори през 2021 г., когато това направиха общо 1,12 млн. души, а избирателната активност беше 23,3%.

Нововъведеното предварително гласуване в Ню Йорк привлича нови избиратели, което повишава избирателната активност. Но повишеното участие на гражданите „може да е знак за силна подкрепа за даден кандидат или за безпокойство от резултата от изборите“, отбелязва Джон Кейн от Нюйоркския университет.

Изборите за 111-ия кмет на Ню Йорк, който ще встъпи в длъжност на 1 януари догодина, ще мобилизира повече от пет милиона избиратели в най-големия мегаполис на САЩ, сред които повече от 60% са демократи.

Политически врагове

Предложенията на Зохран Мандани, които включват въвеждането на праг за наемите, безплатни ясли и градски транспорт спадат по-скоро към идеите на социалдемокрацията.

Докато американският президент републиканец разположи части на въоръжените сили в големи бастиони на демократите, сред които Портланд, Чикаго, Вашингтон, Мемфис и Лос Анджелис, Мамдани обеща да се противопостави „яростно“ на антиимиграционната политика на Тръмп и на съдебната война срещу „политическите му врагове“.

Вчера в публикация в Екс Илон Мъск също призова нюйоркчани да гласуват за Андрю Куомо, вместо за „Мумдуми или както там му беше името“.

В редиците на собствената му партия не съществува единодушие за избора на Мамдани. Няколко демократи, сред които лидерът на сенаторите демократи, нюйоркчанинът Чък Шумър, не го подкрепят публично, а тези, които го правят, подхождат внимателно.

Въпреки че изрази подкрепата си за Мамдани сравнително късно, лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис е на мнение, че той не представлява „бъдещето“ Демократическата партия въпреки въодушевлението, което породи в Ню Йорк.

Експерти, потърсени за коментар от АФП, се присъединиха към становището му, като изтъкнаха особеностите на политическия живот в Ню Йорк, който се отличава от този в останалата част на САЩ.

Комплименти от Обама

Бившият американски президент от демократите Барак Обама, от своя страна, „приветства предизборната кампания“ на младия социалист в телефонен разговор, който се състоя между двамата в неделя, предаде „Ню Йорк Таймс“. Подобно на Мамдани, той също осъди „ислямофобските“ атаки от страна на някои поддръжници на Куомо.

Съседният щат Ню Джърси също ще гласува днес, като предстои да избере нов губернатор. Основните кандидати са бизнесменът републиканец Джак Чатарели и смятаната за умерена демократка Мики Шерил. В продължение на десетилетие този щат се смяташе за бастион на демократите, но на последните президентски избори Доналд Тръмп значително намали разликата между демократи и републиканци.

Щатът Вирджиния, на свой ред, ще избере първата жена губернатор в историята си. Социологическите проучвания дават значителна преднина на демократката Абигейл Спанбъргър, бивш служител на ЦРУ, пред републиканката Уинсъм Ърл-Сиърс, бивша военнослужеща в Корпуса на морската пехота на САЩ. Тук обаче разликата в подкрепата между двете партии и избирателната активност ще бъдат внимателно изследвани.

На другия край на страната, жителите на Калифорния ще се произнесат на референдум дали да бъдат преначертани границите на избирателните райони в щата, което би облагодетелствало демократите; допитването до гражданите е отговор на подобна инициатива на Тръмп в Тексас. (БТА)

(Превод от френски език: Николай Джамбазов)

Източник: БТА

Има още година и половина до президентските избори във Франция, но още отсега френски политици дават заявка за участие в тях. В края на октомври към групата на потенциалните кандидати се присъедини и лидерката на френската партия „Еколозите“ Марин Тондлие, съобщават Франс прес, Бе Еф Ем Те Ве и „Франс 24“.

Тондлие е убедена, че нейната кандидатура би имала успех, защото народната подкрепа за екологичните каузи и екологичните решения е огромна. В интервю за изданието „Нувел обс“ Тондлие заяви също така, че нейната кандидатура за президент е „акт на любов към Франция“.

Обичайно вниманието във Франция и това на международната общност е фокусирано върху действията на друга Марин във френската политика – Марин Льо Пен, дъщерята на крайнодесния лидер Жан-Мари Льо Пен, достигнал до втория тур на президентските избори през 2002 г. Самата Марин Льо Пен се кандидатира за президентския пост през 2017 г и 2022 г., като и в двата случая се класира на втория тур срещу настоящия президент Еманюел Макрон. Крайнодясната лидерка не крие амбициите си да се кандидатира и на президентските избори след година и половина въпреки съдебните проблеми, които тя има и които на този етап правят такава кандидатура невъзможна.

На фона на привличащата вниманието Марин Льо Пен нейната съименичка от редиците на еколозите Марин Тондлие остава леко в сянка, но изобщо не бива да бъде подценявана във френския политически пейзаж.

Марин Тондлие е родена през август 1986 г. в Боа Бернар в департамента Па дьо Кале. Тя е израснала в Енен Бомон в същия департамент. Па дьо Кале от години е смятан за бастион на крайната десница и оттам обичайно се кандидатира на разнородни избори крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, припомнят френски медии.

Бащата на Марин Тондлие е лекар хомеопат, а майка й е стоматолог. Бабите и дядовците й са били съответно земеделци и фармацевти.

В началото Марин Тондлие учи литература, но в крайна сметка се дипломира от Института за политически изследвания в Лил. Има и магистратура в областта на управлението на здравни заведения. 

Марин Тондлие влиза в политиката, като се присъединява към партията „Европа Екология Зелени“ през 2009 г. малко преди местни избори в Енен Бомон. До този вот се стига след отстраняването на тогавашния кмет на града, представителя на левицата Жерар Далонжвил, който е разследван за отклоняване на обществени средства, корупция, фалшифициране на документи, клиентелизъм и търговия с влияние. Скандалът с левия кмет дълго време хвърля петно върху левицата на местно ниво и налива масло в огъня на позициите на крайната десница.

През годините Марин Тондлие участва в различни местни избори в Енен Бомон от редиците на френските еколози, които се стремят да се покажат като алтернатива на дискредитиралата се на местно ниво левица. В изборите на национално ниво Марин Тондлие пък често пъти се кандидатира от избирателен окръг в департамента Па дьо Кале, от който се кандидатира и съименичката й Марин Льо Пен. Така например на парламентарния вот през 2022 г. Марин Тондлие е кандидатка от 11-и избирателен район в Па дьо Кале и влиза в директна битка срещу Марин Льо Пен. Тогава еколожката е подкрепена от левицата, обединилата се срещу крайната десница. Три години по-рано Марин Тондлие е включена и в листата на „Европа Екология Зелени“ за тогавашните избори за Европейски парламент. Партията получава 13,48 процента и вкарва в деветия Европарламент 13 депутати, но Марин Тондлие е едва на 74-а позиция в изборната й листа и няма никакъв шанс да стане евродепутат.

В редиците на френските зелени Марин Тондлие първо става част от федералния съвет на „Европа Екология Зелени“ през 2011 г., а две години по-късно е избрана в Изпълнителното бюро на партията. На този пост отговаря за присъствието на френските зелени в цифровите медии и за организирането на ежегодните им летни партийни срещи. Паралелно с това Тондлие е сътрудник на няколко сенатори, депутати и министри от „Европа Екология Зелени“. Тя е била и говорител на предизборната кампания на екологичния лидер Яник Жадо, кандидатирал се за президентските избори през 2022 г.

Понастоящем Марин Тондлие не е депутат във френския парламент, но от четири години е член на регионалния съвет на региона О дьо Франс, включващ в пределите си департамента Па дьо Кале. От 2014 г. тя е и общински съветник в общинския съвет на Енен Бомон.

През есента на 2022 г. Марин Тондлие се кандидатира за ръководния пост на партията „Европа Екология Зелени“ и печели битката. Като генерален секретар на френските еколози тя решава да съкрати името на партията и днес тя вече се нарича просто „Еколозите“. 

През 2024 г. Марин Тондлие отказва да вкара партията си в обща листа с радикалната левица „Непокорна Франция“ за евроизборите. Но за предсрочните парламентарни избори през юли на същата година Тондлие решава да присъедини партията си в лява коалиция, наречена Нов народен фронт, която се противопоставя на възхода на крайната десница. В Нов народен фронт влязоха освен френските еколози, и комунистите, социалистите и радикално левите. Коалицията спечели втория тур на предсрочните парламентарни избори във Франция и се превърна в най-големия парламентарен коалиционен блок в Националното събрание (долната камара на парламента), но без да има абсолютно мнозинство. След този вот парламентът на Франция де факто остана разделен на три блока без абсолютно мнозинство. Другите два блока, освен този на  Нов народен фронт, са този на крайната десница „Национален сбор“ и този на макронистите и подкрепящите ги центристки формации. В редиците на обединената левица обаче след изборите през 2024 г. постепенно настъпиха разногласия по ключови въпроси.

А междувременно Марин Тондлие беше преизбрана начело на „Еколозите“ през настоящата година. 

Сега обявявайки кандидатурата си за президент, Тондлие трябва да мине през няколко препятствия, отбелязва Франс прес. Първо, нейните съпартийци трябва официално да я номинират за свой кандидат. Очаква се това да стане в началото на декември, като се смята, че друг еколог няма да дръзне да се кандидатира срещу нея на тези вътрешнопартийни избори. После Тондлие трябва да премине и през етапа на първични избори на обединената левица. Очаква се на тези избори да се яви най-малко един социалист, като вероятно това ще е Оливие Фор, първи секретар на Френската социалистическа партия. Двама бивши членове на радикалната левица – Клемантин Отен и Франсоа Рюфен, които са депутати, също вече дадоха заявка да участват в надпреварата на първичните избори на левицата. В битката се очаква да се включи и кандидат на „Непокорна Франция“.

В последно време Марин Тондлие е критикувана обаче от някои нейни съпартийци, че има малко опит в международните дела и че се стреми да отстранява от партийното управление онези, които изразяват по-различно мнение от нейното.

По-значимите позиции, които Марин Тондлие заема през годините, са срещу ядрената енергетика и в подкрепа на съчетаването на екологията със социалната справедливост. Тя критикува по-заможните, че са по-голям източник на въглеродни емисии и подкрепя някои форми на гражданско неподчинение, до които прибягват екоактивистите. Тондлие е критик на капитализма и призовава за социална и солидарна икономика и за инвестиции в обществените услуги. Тондлие смята също така, че институциите на Петата френска република са остарели, изтощени и зле адаптирани към настоящия политически контекст, в който двупартийният модел е далечен спомен. Според нея институциите на Петата република не могат да отговорят на съвременни предизвикателства, като климатичните промени, феминистките битки или развитието на европейския проект. 

През 2017 г. Марин Тондлие публикува книга, озаглавена „Новини от фронта. Животът при управлението на „Национален фронт“. Разказ на една народна избраничка от опозицията“. Книгата е фокусирана върху управлението на крайната десница (наричаща се по онова време „Национален фронт“) в Енен Бомон след катастрофално управление на кмета от левицата Далонжвил, разорил града. В творбата си Тондлие признава, че в града са постигнати някои резултати при смяната на властта, но чрез разкази на общински служители, синдикалисти, активисти, журналисти и обикновени граждани, твърди, че крайната десница е наложила на местно ниво един задушаващ климат, в който дисидентските гласове изобщо не се чуват.

В началото на октомври Тондлие публикува нова книга, озаглавена „Утре, ако всичко е наред“, в която тя не крие амбициите си, че иска да постигне нещо повече във френската политика, коментира Франс прес. Тондлие предупреждава, че новата й книга не е политическа програма, но добавя, че чрез нея тя иска да покаже на сънародниците си какво изпитва човек, когато се ангажира с дадена политическа кауза, а именно, че изпитва гняв, нежност, умора, искреност, радост и упорита надежда. Книгата й показва и как трябва да се води политика, а именно без човек да изневерява на себе си, като същевременно се вслушва в гласа на другите, изпитва съмнения относно мисията си и е готов да учи нови неща. Тондлие заявява още, че чрез книгата си тя дава глас на едно политическо поколение, което няма повече желание да играе по правилата на един свят, който рухва.

Източник: БТА