“Хамас” е показала готовност да се откаже от тежките си оръжия,” а Вашингтон е склонен да приеме такова споразумение, казва пред в. “Аш Шарк ал Аусат” палестино-американският посредник Бишара Бахбах, ръководител на Комитета „Арабски американци за мир“ и един от медиаторите в ивицата Газа. По думите му възможен е компромис, при който палестинската ислямистка организация запазва леките си оръжия за самозащита, а предава тежките на Египет или съвместен египетско-палестински орган. 

Проектът за резолюция на ООН за стабилизиращите сили в Газа се обсъжда от две седмици, но има разногласия по четири точки, посочва Бахбах.

Първо, Израел се противопоставя на пълен мироопазващ мандат на ООН, като смята, че силите трябва да бъдат разположени с одобрението само на Съвета за сигурност. Тел Авив отхвърля включването в резолюцията на мирния план на американския президент Доналд Тръмп за анклава, който е в основата на настоящото примирие, тъй като това би му дало статут на ООН. Трето, Израел възразява срещу участието на турски войски, и четвърто, има разногласия относно това дали мисията на силите трябва да включва разоръжаване на “Хамас”, клауза, на която се противопоставят “Хамас” и няколко други партии.

Възможни участници в стабилизиращите сили са Индонезия, която е предложила 20 000 войници, Пакистан, Азербайджан и потенциално египетски и европейски части, специализирани в преквалификация на палестинските сили за вътрешна сигурност. „Около 10 000 палестински офицери вече са обучени в Египет и Йордания“, добавя Бахбах.

Той очаква проекторезолюцията да бъде представена на Съвета „следващата седмица или по-следващата“, като разполагането на силите ще започне веднага след одобрението.

Бахбах очертава обсъжданията за сформиране на Комитет за администрация на Газа. „Арабско-египетско-палестинското разбирателство е, че той трябва да се състои от независими палестински фигури, избрани от Организацията за освобождение на Палестина с консенсус от всички партии“, обяснява посредникът. „Сега обаче има предложение на САЩ Вашингтон да има роля в номинирането на тези имена, нещо, което е много трудно да се наложи на палестинците.“ 

В Съвета за мир, оглавяван от Тръмп, няма палестинско представителство, но „сега вече има идеи за създаване на изпълнителен комитет към Съвета, съставен от фигури от различни страни, включително палестинци, който да наблюдава възстановяването на Газа,” обяснява Бахбах. Започва да се утвърждава мнението този изпълнителен орган да бъде създаден като мост между Съвета за мир и местната администрация, за да гарантира напредъка на възстановяването, след като бъдат въведени мерки за сигурност, казва още той. 

Източник: БТА

Президентът на Финландия Александер Стуб заяви днес, че е настъпила „нова епоха на ядрените оръжия“, след като американският президент Доналд Тръмп заяви неколкоратно, че възнамерява да започне отново опити с ядрени оръжия, предаде Франс прес.

„Логиката на възпирането, както и стратегическата стабилност между суперсилите преминават през продължителни промени“, заяви Стуб в своя реч в Хелзинки. „Влязохме в нова епоха по отношение на ядрените оръжия, чието значение, за жалост, все повече се увеличава“, подчерта той.

Миналата седмица заявлението на американския държавен глава да възстанови опитите с ядрено оръжие, без да пояснява какво точно възнамерява, породи голямо безпокойство и възмущение в целия свят. Остава съмнението дали опитите, за които става дума се отнасят за оръжия, способни да пренасят ядрена бойна глава или ще става въпрос за действителни ядрени опити, които САЩ не е предприемал от 1992 г. насам, отбелязва Франс прес.

Решението на Тръмп идва в момент, в който риториката за ядреното оръжие излиза периодично на преден план от руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Русия също предприе изпитание на оръжия с ядрени двигатели, като безпилотното подводно торпедо „Посейдон“ и крилатата ракета „Буревестник“.

Никоя държава официално не е предприемала опити с ядрени оръжия от три десетилетия насам, с изключение на Северна Корея, която е тествала ядрено оръжие шест пъти между 2006 и 2017 г. От своя страна Русия не е провеждала такива тестове от 1990 г., а Китай от 1996 г., напомня АФП.

Доналд Тръмп също така увери в неделя, че Пекин и Москва провеждат ядрени опити, без да ги разкриват публично, вследствие на което според него САЩ би следвало да постъпят по същия начин. Това твърдение беше отречено от Китай.

Финландия, която споделя граница, дълга 1340 км с Русия, трябва да обмисли заедно със съюзниците си как може да се засили способността за военно възпиране, както и как да се овладее евентуална ескалация, посочва АФП. Страната се присъедини към НАТО през 2023 г. след началото на руската инвазия в Украйна като по този начин обърна гръб на десетилетия военен неутралитет.

Източник: БТА

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посети демилитаризираната зона, разделяща Южна и Северна Корея, в рамките на започналата му днес двудневна визита в Южна Корея за разговори по въпроси на сигурността, предаде Асошиейтед прес. 

Хегсет и южнокорейският му колега Ан Гю-пак изслушаха доклад на висши военни на наблюдателния пост „Уалет“, близо до демаркационната линия, която граждани на САЩ, включително и президентът Доналд Тръмп през 2019 г. – по време на първия му мандат, са преминавали, за да надзърнат през границата в Северна Корея, както и да се срещнат с американски войници.

Двамата министри посетиха и граничното село Панминчжон, където е подписано примирие във войната в Корея (1950-1953 г.). Министерството на отбраната на Южна Корея обяви, че тази визита е „потвърдила твърдата обща военна позиция и близкото сътрудничество“ между двете съюзнически страни.

Хегсет не спомена в изявленията си Северна Корея, която в последните години пренебрегва призивите на Вашингтон и Сеул за диалог, като същевременно ускорява разширяването на ядрения си оръжеен капацитет и на ракетните си програми, посочва АП.

Сеул каза днес и че началникът на Съвета на началник-щабовете на Южна Корея – генерал Джин Йон-сон, и неговият американски колега Дан Кейн са наблюдавали полет на обща формация от южнокорейски и американски изтребители Ф-16 над военната база на САЩ в Пьонтхек.

Полетът, осъществен за първи път, бе демонстрация на „непоколебимата обща отбранителна позиция“ на съюзниците и „непоклатимата“ сила на тяхното партньорство, обяви отбранителното ведомство в Сеул.

Ан и Хегсет, които в събота се срещнаха на заседанието на министрите на отбраната в рамките на форума на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в малайзийската столица Куала Лумпур, ще участват в годишната съюзническа среща по сигурността в Сеул утре.

Очаква се в разговорите да бъдат засегнати редица стратегически въпроси, включително и ангажиментът на Южна Корея за увеличаване на разходите за отбрана и за прилагането на предишно споразумение за прехвърлянето на оперативния контрол във военни условия на двунационално командване, оглавявано от южнокорейски генерал със заместник американец.

В Сеул се притесняват, че правителството на Тръмп може да изиска Южна Корея да плаща много повече за американско военно присъствие, или в противен случай е възможно да намали числеността на военнослужещите си там, за да се съсредоточи повече върху Китай.

Визитата на Хегсет последва посещението в Южна Корея на президента Тръмп за срещи със световни лидери, включително и с южнокорейския президент И Дже-мьон и китайския ръководител Си Цзинпин в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокоенското сътрудничество (АТИС) в Кьонджу.

По време на срещата си с Тръмп в сряда И потвърди ангажимента на Южна Корея за увеличаване на разходите за отбрана с цел да се намали финансовото бреме в това отношение върху САЩ. Освен това южнокорейският президент призова за американска подкрепа за усилията на Сеул да се сдобие с атомни подводници.

Впоследствие Тръмп заяви в социалните медии, че САЩ ще предоставят на Южна Корея секретна технология, за да дадат възможност на Сеул да конструира атомна подводница. Държавният глава уточни, че подводницата ще бъде произведена в корабостроителницата във Филаделфия, щата Пенсилвания, която миналата година беше купена от южнокорейския концерн „Хануа“ (Hanwha).

Лидерите постигнаха напредък и в търговските преговори, като обсъдиха детайли от обещаните от Сеул инвестиции в САЩ в размер на 350 милиарда долара. Целта на Южна Корея е с тези вложения да избегне повишаването на американските мита за южнокорейски стоки от страна на администрацията на Тръмп, отбелязва АП.

Източник: БТА