Балкани
Кипърският президент заяви, че ако Турция иска да се включи в отбранителния механизъм SAFE, е нужен напредък по кипърския въпрос

Преди началото на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Копенхаген днес кипърският президент Никос Христодулидис коментира въпроса за включването на Турция в европейския кредитен механизъм за финансиране на отбрана SAFE, съобщи в. „Сайпръс мейл“.
Снощи Христодулидис се срещна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в кулоарите на официална вечеря, организирана от датското кралско семейство. „По време на разговорите (с Рюте) повторих общата позиция на Европейския съюз, че държавите членки на НАТО, които нарушават суверенитета и териториалната цялост на държавите членки на ЕС, не могат по никакъв начин да се възползват от механизма SAFE“, коментира днес Христодулидис.
„По-конкретно, що се отнася до Турция – зависи от нея дали иска да участва в този много важен инструмент. Условието е да има положителни конкретни развития по кипърския въпрос и от Турция зависи тя да предприеме стъпки в тази посока“, каза още Христодулидис, като подчерта, че засилването на отбранителните възможности на ЕС ще бъде приоритет по време на кипърското председателство на Съвета на ЕС, което ще обхване първата половина на 2026 г.
Механизмът SAFE бе приет от Съвета на ЕС през май 2025 г. 19 държави членки, включително България, са изразили намерение да участват в него. SAFE ще предоставя дългосрочни, евтини заеми, за да помогне на държавите членки да закупят спешно необходимото отбранително оборудване.
В началото на септември Турция официално поиска да се включи в механизма SAFE. За допускането на страни извън ЕС до програмата обаче е нужно те да сключат специално споразумение с Брюксел и да подпомогнат програмата финансово. Пред Турция стои и още една пречка – позицията на Гърция, според която, ако Турция не оттегли решението на парламента си от 1995 г., според което Анкара ще сметне евентуално разширяване на гръцките териториални води в Егейско море от 6 на 12 морски мили за причина за война (casus belli), няма как тя да се включи в механизма.
Кипър е разделен от 1974 г., когато на 15 юли срещу тогавашния кипърски президент архиепископ Макариос е извършен преврат от местни гръцки националистически кръгове, които се стремят към обединение на острова с Гърция. В отговор на 20 юли същата година турски военни части нахлуват на острова, като се позовават на позицията на Турция като страна-гарант за политическия статут на Кипър. Турската армия окупира около една трета от Кипър, където през 1983 г. е обявена т.нар. Севернокипърска турска република (СКТР), която остава призната само от Анкара.
Източник: БТА
Балкани
Мобилен мамограф ще преглежда жени в Косово през целия месец октомври – месеца за борба с рака на гърдата

Мобилен мамограф ще преглежда жени в Косово през целия месец октомври – месеца за борба с рака на гърдата, съобщи косовското Министерство на здравеопазването в публикация във Фейсбук.
От Министерството заявиха вчера, че мамографията е най-важният метод за диагностициране и ранно откриване на рака на гърдата, като подчертаха, че той значително увеличава възможността за ефективно лечение и намалява смъртността от тази болест.
Мобилният мамограф ще обиколи 17 косовски града, като столицата Прищина не влиза в тях, сочи графикът му, публикуван от Министерството. Мамографът ще бъде позициониран в тях за по ден между 10 и 16 ч. местно време, а в градовете Фуш Косова (градче, което се явява предградие на Прищина – бел. ред.), Дренас, Митровица, Лепосавич и Хани и Елезит ще остане за два цели дни.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Време е ЕС да започне изготвянето на споразумението за присъединяване на Черна гора, каза президентът на балканската страна в Копенхаген

Президентът на Черна гора Яков Милатович призова Европейския съюз да започне изготвянето на споразумението за присъединяване на страната му към ЕС, предаде черногорският сайт „Виести“. В изказване пред пленарната сесия на срещата на върха на Европейската политическа общност в Копенхаген днес той подчерта, че това би било силен стимул за финализиране на реформите в Черна гора и ясен сигнал към останалите кандидати за членство, че европейският път остава реална и постижима цел.
„Крайно време е да започне изготвянето на споразумението за присъединяване на Черна гора. Това ще покаже, че реформите се възнаграждават и че разширяването е живо обещание, а не далечна перспектива“, заяви Милатович, цитиран от портала.
Той припомни, че преговорите за членството на страната му започнаха през 2012 г., като всички преговорни глави вече са отворени, а седем – затворени. Милатович изрази надежда процесът да доведе до „по-устойчива, стабилна и просперираща Европа“, като подчерта значението на Европейската политическа общност като платформа за диалог и сътрудничество по ключови въпроси като сигурността.
Милатович изтъкна, че разширяването на ЕС трябва да се разглежда не като подарък, а като стратегическа инвестиция в мир и стабилност.
„Съюзът е създаден след Втората световна война върху убеждението, че по-дълбоката интеграция предотвратява разделенията и конфликтите. Този принцип е ръководил всяка вълна на разширяване“, каза той.
Като примери президентът посочи присъединяването на Южна Европа през 70-те и 80-те години, както и интеграцията на страните от Централна Европа в началото на 2000-те. Въпреки икономическите и институционални предизвикателства, по думите му, ЕС е приел тези държави, защото е осъзнавал, че интеграцията ускорява реформите и гарантира стабилност.
„Днес страните от Западните Балкани и Източна Европа стоят пред същата врата. ЕС трябва да приеме разширяването като стратегически избор за укрепване на сигурността и демократичната устойчивост на целия континент“, заяви Милатович.
В рамките на пленарната сесия изказвания направиха още председателят на Европейския съвет Антонио Коща, президентът на Франция Еманюел Макрон, украинският президент Володимир Зеленски, молдовският президент Мая Санду, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Киър Стармър, италианският премиер Джорджа Мелони, датският премиер Мете Фредериксен и полският премиер Доналд Туск.
Източник: БТА
Балкани
Работещите в дружеството „Паркове и зеленина“ в Скопие протестират заради неизплатени августовски заплати

Служители на „Паркове и зеленина“ и дъщерните му дружества „Флораком“ и „Луна“ в Скопие трети ден протестират заради забавянето на заплатите им за месец август, като блокират няколко кръстовища в столицата на Република Северна Македония.
Пред медиите председателят на Синдикалната организация на „Паркове и зеленина“ Стоянче Кашиковски, заяви, че след вчерашния протест августовските заплати на работещите в основното дружество са изплатени, но работещите в двете дъщерни дружества все още не са получили възнагражденията си за август, които е трябвало да бъдат изплатени до 15 септември. От вчера работещите, около 70 човека, в двете дъщерни дружества са загубили и здравното си осигуряване.
Кашиковски изрази очакване, че в рамките на днешния ден заплатите им ще бъдат изплатени, а ако това не се случи, протестът ще продължи и в следващите дни. Протестиращите затвориха за два часа един от големите булеварди в Скопие, което предизвика допълнителни задръствания в столицата на Северна Македония.
/СУ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“