Балкани
Кипърска община обяви мерки срещу „резервациите“ на плажни шезлонги с кърпа

Кипърската община Паралимни – Дериния обяви, че ще предприеме мерки за прекратяване на практиката плажуващи да „резервират“ общински шезлонг от рано сутринта или дори от предишната вечер, като поставят на него кърпа или други лични вещи, съобщи кипърското издание „Филелефтерос“.
В съобщението се казва, че посетителите на плажовете се призовават при пристигането си на плажа да наемат шезлонг и чадър, като получат разписка за това. В случай че шезлонгът не е нает и служителите на общината установят на него кърпи и лични вещи, те ще бъдат отстранявани.
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
Турските власти предвиждат глоба от над 25 000 лева за откъсване на застрашено цвете

Турските власти предвиждат глоба от 557 000 турски лири (25 000 лева) за откъсване на ендемичен вид цветя, които се срещат единствено в района на град Кушадасъ в окръг Айдън, предаде ТРТ Хабер.
Цветята, които цъфтят в края на май и началото на юни, представляват специален ендемичен вид, носещ латинското наименование „Centaurea mykalea“. В Турция тези цветя са известни с наименованията „Айдън гашагъ“ (Aydın Gaşağı) или „тюлюшах“ (Tülüşah). Застрашените от изчезване растения са от семейството на метличината, като се разпознават по ярките си жълти цветове.
Ендемичният вид, който се среща само в района на Кушадасъ, е застрашен от изчезване поради усиленото строителство в популярния туристически район и употребата на голяма част от земята за земеделски цели.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Египетският вестник „Ал Ахрам“: Как Синайският манастир “Света Екатерина” се оказа в центъра на съдебна битка

Синайският манастир от шести век “Света Екатерина”, скрит под най-високата планинска верига в Египет, е място с неизмеримо религиозно, историческо и културно значение, а, оказва се, и център на съдебна битка. Тя тихо се е разгръщала в продължение на повече от десетилетие, оставайки до голяма степен непозната за египетската общественост, пише египетският в. “Ал Ахрам”.
Причина за напрежението около “Св. Екатерина” е неотдавнашно решение на Административния апелативен съд в Исмаилия. То потвърждава собствеността на египетската държава върху земята, върху която манастирът се намира, като същевременно запазва правото на монасите да се го използват, уточнява изданието.
Египетските власти изтъкват, че решението е първият случай на регулиране на правния статут на манастира, при което ясно се потвърждава запазването на свещения статут на обителта. Въпреки това то предизвика тревога не само в Атина, а и в целия православен свят, като се стигна до дипломатически контакти на най-високо ниво. Днес в Кайро се очаква да пристигне гръцка делегация, начело с външния министър Йоргос Герапетритис.
Решението на съда разделя района на манастира на четири зони, обяснява за “Ал Ахрам” египетският депутат Ехаб Рамзи, който в продължение на години е бил юридически представител на “Св. Екатерина”.
Първата зона включва самия манастир и неговите религиозни обекти. Монасите запазват пълните права да извършват богослужение и да администрират мястото, но съдът е потвърдил, че обектът е публична собственост съгласно египетското и международното право.
Втората зона обхваща земя, придобита от църквата чрез договори с местните власти. Съдът е отхвърлил твърденията за незаконно навлизане в тези парцели.
По думите на Рамзи третата зона се е оказала спорна. Тя се състои от 21 парцела в близост до манастира, които монасите обработват от векове. Тези парцели обаче никога не са били официално регистрирани съгласно съвременното египетско законодателство.
Смята се, че някои от тях са гробни места на канонизирани монаси. Въпреки представянето на исторически документи, включително укази от османската епоха, претенцията на монасите за земята е отхвърлена. Съдът е определил присъствието им като „незаконно посегателство“ и е наредил да напуснат.
Четвъртата зона включва неравен терен в рамките на природен резерват. И в този случай съдът се е произнесъл срещу монасите, обявявайки земята за държавна собственост.
Спорът води началото си от 2012 г., когато покойният Ахмед Рагай Атия, който тогава е пенсиониран генерал от армията, се сдобива с 71 административни заповеди за разрушаване на постройки на територията на манастира, твърдейки, че са построени незаконно след 2006 г. Рамзи посочва, че твърденията са неоснователни, но заповедите са останали в сила дори след падането на ислямисткото правителство на Мохамед Морси през 2013 г.
Въпреки смъртта на Атия през 2021 г. съдебните битки с монасите не приключват. Същата година провинция Южен Синай завежда ново дело срещу манастира, което води до скорошното съдебно решение.
Според информация в гръцки медии през декември м.г. е финализиран проект на споразумение между управителя на Южен Синай и правния екип на манастира, но неясно защо не е подписано.
„Има дълбока загриженост сред гърците, които са дълбоко религиозни, че манастирът „Света Екатерина“ може да бъде сполетян от същата съдба като „Света София“, казва Рамзи, визирайки превръщането на емблематичната истанбулска църква в джамия.
Египетското правителство може да узакони парцелите, които манастирът се стреми да придобие, като по този начин официално разреши спора, казва депутатът. Според него предоставянето на земята би изпратило силно послание от египетското правителство към света.
Основаният от византийския император Юстиниан през 546 г. православен манастир “Света Екатерина” е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2002 г. Той има културно, религиозно и историческо значение като най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света.
Източник: БТА
Балкани
Турция е сред 10-те най-слабо представящи се страни по отношение на правата на работниците, сочи проучване

Турция е сред 10-те най-слабо представящи се страни по отношение на правата на работниците, като попада в категорията на страните „без гарантирани права“, сочи проучване на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП – ITUC).
Според проучването, Турция се нарежда сред десетте най-слабо представящи се страни по отношение на правата на работниците, като в дъното на класацията попадат още Бангладеш, Беларус, Еквадор, Египет, Есватини, Мианмар, Нигерия, Филипините и Тунис. Всички тези страни получават оценка над 5 пункта според скалата на МКП, поради което попадат в категорията на страните „без гарантирани права“.
Основна причина за влошаването на правата на работниците в Турция е системното им незачитане и съдебното преследване на активисти и синдикални служители, посочва още докладът. По данни на МКП, след местните избори от март 2024 г. над 6750 души са били отстранени от турската Конфедерация на революционните работнически профсъюзи ДИСК (DISK), а други 30 000 са били принудени се откажат от членството си в нея. Същевременно в Турция са в ход множество дела срещу синдикални служители и активисти, а много от работодателите не спазват колективните договори, сочи още докладът.
На фона на негативните данни за Турция, Европа също отбелязва значителен спад в правата на работниците, получавайки оценка от 2,78 пункта и отбелязвайки най-резкия спад в световен мащаб за последните 10 години. Според проучването, България запазва позицията си от миналата година, като попада в категорията на страните с „чести нарушения на правата“.
/СГ/
Източник: БТА
-
Културапреди 1 седмица
Скандални, искрени, на нож – вайръл секс и драма в OFFNews (подкаст)
-
Технологиипреди 1 седмица
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Икономикапреди 6 дни
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Културапреди 1 седмица
Васко Кеца на наградите на “БГ радио“: Младите да правят песни, които да се пеят 50 години
-
Спортпреди 7 дни
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 7 дни
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Политикапреди 7 дни
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 7 дни
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич