Балкани
Кипър преговаря с ОАЕ за проект за европейски подводен кабел, каза президентът Никос Христодулидис

Кипър се е обърнал към Обединените арабски емирства за евентуално сътрудничество по финансиран от ЕС подводен електропреносен кабел, свързващ Европа с региона на Източното Средиземноморие, съобщиха от страната днес, като потвърдиха ангажимента си към проекта, предаде Ройтерс.
Европейските прокурори заявиха миналия четвъртък, че са започнали разследване на възможни криминални престъпления, свързани с кабела на стойност 1,9 милиарда евро, който ще свърже Гърция с Кипър, а по-късно и с Израел – проект, който и трите страни твърдят, че подкрепят въпреки редица забавяния, отбелязва агенцията.
„За да цитирам само един пример, който доказва този наш политически ангажимент, аз самият и министърът на външните работи посетихме Обединените арабски емирства“, каза президентът на Република Кипър Никос Христодулидис пред репортери след коментари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис през уикенда, в които той призова Кипър да изясни позициите си по въпроса.
„Срещнах се с президента на страната именно за да обсъдим този въпрос и да разгледаме възможността за съвместно партньорство (…) за инвестиране в други области, свързани с този проект“, допълни Христодулидис.
Той не коментира европейското разследване, обявено миналата седмица.
Кабелът се изгражда от гръцкия Независим оператор за пренос на електроенергия (ADMIE / IPTO), който пое управлението в края на 2023 г. от базиран в Кипър оператор, работещ по проекта от около десетилетие.
Организаторите на проекта казват, че връзката ще бъде най-дългият кабел за високо напрежение в света с дължина 1240 км, а също и най-дълбокият – с дълбочина 3000 метра.
Кипър многократно е търсил разяснения относно общата стойност на проекта, неговата жизнеспособност и каквито и да е задължения за непредвидени забавяния.
Източник: БТА
Балкани
Букурещ е отпуснал помощ на Украйна в размер на 1,5 милиарда евро от началото на войната, според доклад на Фискалния съвет

Фискалният съвет на Румъния – правителствен консултативен орган по бюджетните въпроси – съобщи в доклад, базиран на европейски и международни данни, че Румъния е предоставила на Украйна финансова, военна и хуманитарна помощ в размер на около 1,5 милиарда евро в периода от февруари 2022 г. до юни 2025 г., но задълбочаването на бюджетния дефицит на страната не се дължи на тази помощ, съобщава новинарският сайт Зиаре.
Изпратеният в Европейския парламент документ, изготвен на базата на данни на AMECO (годишна макроикономическа база данни на ЕКОФИН) и Института за световна икономика в Кил, Германия, и подписан от председателя на Фискалния съвет на Румъния Даниел Даяну, оценява подкрепата, оказана на Украйна от страна на Румъния в периода февруари 2022 г.-юни 2025 г., на около 1,5 милиарда евро, което се равнява на средно около 0,2 процента от БВП годишно.
Докладът е изпратен в отговор на запитване на евродепутата от националистическия Алианс за обединение на румънците (АУР) Георге Пиперя за отражението на помощта, отпусната от Румъния на Украйна и Молдова, върху бюджета и икономическата ситуация на страната, отбелязва изданието Економедия.
Фискалният съвет отбелязва в документа, че значителна част от помощта, отпусната на Украйна, е била покрита от бюджета на ЕС и оценява, че прекомерният бюджетен дефицит на Румъния се дължи не на тази помощ, а на вътрешни бюджетно-фискални решения, неподходящо финансово планиране и недостатъчни фискални приходи.
Съветът посочва, че трябва да се прави разлика между отраженията върху обществения бюджет на отпуснатите външни помощи и влиянието на войната върху икономиките на страните членки на ЕС, което касае инфлацията, забавянето на икономическия растеж, скока на цените на енергията и други фактори.
Данните за разходите за отбрана на Румъния са налични както в документите на НАТО, така и в базата данни на Евростат, отбелязва съветът, като посочва, че според доклад на генералния секретар на НАТО от 2024 г. Румъния е похарчила за отбрана 2 процента от БВП през 2020 г., 1,85 процента от БВП през 2021 г., 1,75 процента от БВП през 2023 г. и 2,3 процента от БВП през 2024 г.
Що се отнася до бюджетния дефицит, Румъния се намира в процедура за прекомерен дефицит от април 2020 г., като се има предвид, че бюджетният й дефицит е възлизал на 4,3 процента от БВП през 2019 г. и е бил най-високият в ЕС по това време.
През 2020 г., когато започва пандемията от КОВИД-19, бюджетният дефицит на Румъния достига 9,2 процента от БВП, а през 2021 г. спада до 7,1 процента. През 2022 г., когато Русия напада Украйна, което води до енергийна криза, геополитическо напрежение и други проблеми, дефицитът се понижава до 6,4 процента от БВП, сочат данните. През 2023 г. дефицитът нараства до 6,6 процента от БВП, а през 2024 г. достига 9,3 процента от БВП – най-високия в ЕС.
Тези развития бяха предопределени основно от произволните увеличения на заплатите в публичния сектор, процеса на индексиране и преизчисление на пенсиите и схемата за компенсация на цените в енергийния сектор, посочва още Фискалният съвет на Румъния.
Източник: БТА
Балкани
Румъния задържа бивш заместник-директор на молдовската разузнавателна служба за шпионаж в полза на Беларус

Румънската Дирекция за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) съобщи, че в сътрудничество с Румънската разузнавателна служба (SRI) е задържала 47-годишен мъж, заподозрян в шпионаж в полза на разузнавателната служба на Беларус, съобщава новинарският сайт Хотнюз.
Предполага се, че заподозреният е получавал парични суми за издаването на държавни тайни, предавани от него на властите в Беларус. Според изданието Джи4Медия става дума за Александру Балан, бивш заместник-директор на Службата за разузнаване и сигурност на Република Молдова (SIS). Информацията беше потвърдена и за Аджерпрес от източници от Република Молдова.
„Прокурорите от DIICOT заедно с полицаи от Дирекцията за борба с организираната престъпност в рамките на Главния инспекторат на румънската полиция са приложили заповед за отвеждане, издадена на името на 47-годишен заподозрян, разследван за престъплението измяна чрез предаване на тайни държавни информации, извършвано в продължителна форма“, се посочва в съобщение на DIICOT.
Заподозреният е заемал ръководен пост в разузнавателната служба на Република Молдова, но информациите, предоставени на службата за държавна сигурност на Беларус, все още известна с абревиатурата си от съветската епоха КГБ, са застрашили националната сигурност на Румъния, твърдят прокурорите.
„От 2024 г. до момента заподозреният, който преди това е заемал ръководни длъжности в Службата за разузнаване и сигурност (SIS) на Република Молдова, е бил замесен в дейности по неразрешено издаване на секретни държавни информации към представители на чужда власт – съответно офицери в рамките на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на Република Беларус, които са в състояние да изложат на опасност националната сигурност на Румъния“, посочва цитираният източник.
През последните две години мъжът се е срещал два пъти с представители на КГБ, като следователите имат индикации, че срещите са имали за цел предаване на инструкции и извършване на плащания за извършените услуги. И двете срещи са били в Будапеща.
„Разследването, извършено под егидата на Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (EUROJUST), се е ползвало с подкрепата на разузнавателните служби на Румъния, Унгария и Чехия, както и с подкрепата на прокурори от Унгария, Чехия и Република Молдова“, се отбелязва още в съобщението.
Източник: БТА
Балкани
Хиляди хора протестираха в Белград и обвиниха полицията в бруталност по време на антиправителствените демонстрации

Хиляди протестиращи, начело със студенти, скандираха днес в центъра на Белград лозунги против президента на Сърбия Александър Вучич и обвиниха полицията в бруталност по време на антиправителствените демонстрации, разклатили популисткото управление на Вучич, предаде Асошиейтед прес.
Протестиращите поискаха да бъдат наказани полицаите, употребили прекомерна сила по време на продължаващите повече от 10 месеца антиправителствени демонстрации.
Протестите в Сърбия започнаха през ноември миналата година, след като се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара в северния сръбски град Нови Сад и 16 души загинаха. Трагедията предизвика антикорупционно движение, оглавено от студенти, което твърди, че причините се коренят в небрежност, подхранена от корупция.
Студентката Николина Синджелич, която бе задържана миналия месец по време на протест, каза, че е била бита и са й били отправени сексуални заплахи. Синджелич каза днес, че „цялата държавна система е насочена срещу собствените й граждани“.
„Те (правителството) ни бият, защото се страхуват от нас“, каза Синджелич в реч пред щаба на специалните полицейски сили, чийто командир тя обвинява в отправяне на заплаха за изнасилване. „Те ни удряха и те ще продължат да ни удрят, защото знаят, че всичко е свършило (за тях)“.
Тълпата реагира с одобрение на думите на Синджелич и скандираше „Той е свършен“ по адрес на сръбския президент Александър Вучич, отбелязва АП.
Управляващият все по-авторитарно сръбски президент отхвърля искането на студентите за предсрочни парламентарни избори. Той отвърна на удара като уволни редица преподаватели и учители и разположи полиция в някои факултети, допълва агенцията.
В петък вечерта полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне хиляди протестиращи в Нови Сад, които се бяха събрали в кампуса на Университета. Десетки хора бяха ранени, когато полицаи с щитове и палки се нахвърлиха върху протестиращите, за да ги изтласкат от кампуса, което доведе до паника и падане на много от тях.
Полицията заяви, че е отговорила на „масирани атаки” от маскирани протестиращи, които са хвърляли сигнални ракети и различни предмети по тях. Студентите заявиха, че полицията е предприела „брутални атаки срещу собствените си граждани”.
През уикенда командир на елитна полицейска единица заяви, че е бил принуден да се пенсионира като част от предполагаеми чистки в органите на реда на всички висши офицери, които не са били напълно лоялни и контролирани от Вучич.
Вучич обвини студентите в „тероризъм“ и че работят по заповед на Запада срещу Сърбия. Той не предостави никакви доказателства за своите твърдения.
Сърбия официално кандидатства за членство в Европейския съюз, но Вучич поддържа близки връзки с Русия и Китай, като същевременно е обвиняван в потъпкване на демократичните свободи, включително свободата на медиите.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати