Европа се връща към релсите, а железопътният транспорт е гръбнакът на декарбонизираната мобилност и на свързаността между индустриалните региони. Това каза изпълнителният директор на „Булмаркет Груп“ Момчил Бояджиев по време на официалната церемония по първа копка за изграждането на техническа и довеждаща инфраструктура на „Индустриален парк ЛВЗ“ в Русе.

Проектът беше класиран на първо място по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове в България през миналата година от Националния план за възстановяване и устойчивост, с одобрено финансиране в размер на 26 млн.  лв. от Министерството на иновациите и растежа. Реализацията му включва и допълнителни близо 7 милиона лева самоучастие на дружеството. 

Бояджиев отчете, че пазарът има нужда от повече локомотиви и вагони, модернизирането им, бързи ремонти, надеждност и интелигентна поддръжка.

„Тук в Русе имаме опита, традицията, географията и вече изграждаме капацитета, който да превърне ЛВЗ в регионален хъб в Източна Европа. Подкрепата на нашите партньори от правителството и местната власт подреди приоритетите там, където реиндустриализацията се среща с иновативната икономика. Тя е сигнал към инвеститори, че Русе и България са правилното място за модерно производство“, каза още Бояджиев.

Той добави, че този индустриален парк е двигател за заетост на местни доставчици на услуги, за градска инфраструктура и за самочувствието на общността. Ще бъдат изградени и ремонтирани мостове, улици, естакади, нови връзки към съществуващи улици, пасарелки, паркинги, както и вътрешни проводи, които ще подобрят пулса на живот в Русе, отбеляза още Бояджиев.

Кметът на Русе Пенчо Милков определи това като исторически момент за града. „Това е пример за съвместна работа и доверие между публичните и частните власти. Това е възможност да възвърнем тази слава на града ни като индустриален и иновационен център на територията на България и на Балканите“, каза Милков. 

„Това е пример как държавата, общината и частната компания си взаимодействат в името на развитието на града и осигуряване на работни места, които са изключително важни е на територията на област Русе. Трябва да сме гордеем, че едно предприятие с дългогодишна история се възражда“, заяви областният управител на Русе Драгомир Драганов. 

Управителят на „Индустриален парк ЛВЗ“ Спасимир Димитров отбеляза, че за разлика от повечето такива зони ЛВЗ се намира на територията на града.

„На практика ремонтираме общинска улична мрежа, която включва шест обекта. Ще бъде подобрена пътната връзка, която осигурява влизане и излизане на превозни средства на площадката на ЛВЗ, но и на другите фирми, които се намират в тази източна промишлена зона, както и в квартал „Тракцията“. Ще ремонтираме естакадата, ще направим паркинг под нея и излаз на булевард „Тутракан“, т.е. ще има ново парче улица, която ще осигурява излизането директно в посока Дунав мост на товарите от ЛВЗ. Ще се изгради и пешеходна и велосипедна пасарелка на естакадата на булевард „Тутракан“, отбеляза Димитров.

Инж. Румен Йовчев, който е ръководител на проекти в „Пътинженеринг“ – главен изпълнител на проекта, отбеляза, че строително-монтажните работи започват с изграждане на пасарелка, която преодолява височина от осем метра, с три рампи, с по две ленти за движение на пешеходци и за велосипедисти. Това ще бъде постигнат с разширение на тротоарната конзола от едната страна на естакадата на булевард „Тутракан“ с около 4 метра. Ще бъде ремонтиран и самия мост, който е на около 40 години с подмяна на лагери. Срокът е до края на март 2026 година. Строително-ремонтните дейности няма да затварят изцяло движението по съоръжението, уточни още той.

Спасимир Димитров добави, че в рамките на общинската инфраструктура предстои още ремонт на улица „Тракция“ и на мостовото съоръжение в края на улицата. Други шест обекта включват изграждане на вътрешнозаводски път, топлофикационна мрежа, мрежа за средно напрежение, ремонт на жп линиите в рамките на индустриалния парк, както и на сграда, в която ще има център за научно-изследователска и развойна дейност. До оградата на ЛВЗ ще бъдат осигурени и три паркоместа с колонка за бързо зареждане на електромобили, които ще могат да се използват както от служители, така и от живущите в района, каза още Димитров.

Той уточни, че общите инвестиции на фирмата са за над 80 млн. лв., като са реновирани производствените сгради, нови машини, направена е подземна инфраструктура, нова канализация, водопроводна и газопроводна мрежа. Димитров отбеляза, че индустриалният парк е с непосредствен жп излаз към гара Разпределителна в Русе, в близост до пристанищата на река Дунав, до бъдещата магистрала Русе – Велико Търново, както и до международното летище в Букурещ.

„Ще отдаваме готова инфраструктура – сгради, машини, на фирмите, които ще работят на територията на ЛВЗ. Две от сградите са завършени и оборудвани с машини. В момента се извършва същия процес и в третата сграда. В момента дори готовите сгради се експлоатират, като в тях се извършват ремонти на жп състав на „Булмаркет Рейл Карго“. Има и инвеститорски интерес към тях, тъй като машините освен жп подвижен състав, могат да обработват и други метални изделия по различен начин“, каза още Димитров.

Той добави, че в момента в индустриалния парк вече работят специалисти в областта на металорежещите машини, които се обучават и в детайлите на жп ремонта.

Източник: БТА

Нетната печалба на водещите японски компании се прогнозира да намалее с 7,8 процента през настоящата финансова година – за първи път от шест години насам. Това сочат заключенията от най-новото проучване на японската финансова компания „Ес Ем Би Си Нико Секюритис“ (SMBC Nikko Securities), предаде Киодо.

Причината за очаквания спад на печалбата са по-високите мита върху вноса в САЩ, наложени от президента Доналд Тръмп, които създават сериозни предизвикателства за производителите, сочат данните от проучването.

Общата нетна печалба на компаниите, чийто акции се търгуват на Токийската фондова борса, през финансовата 2025 година, приключваща през март догодина, се очаква да намалее до 44,94 трилиона йени (около 305 милиарда долара).

Компаниите от сектора на транспортното оборудване се очаква да понесат особено тежък удар заради митата, като тяхната нетна печалба се прогнозира да спадне с 33,6 процента спрямо предходната година – до 5,01 трилиона йени.

Анализът на „Ес Ем Би Си Нико Секюритис“ се базира на отчетите на 1143 компании (или 99,7 процента от дружествата на основния пазар в Токио), чиято финансова година приключва през март. Данните не вземат предвид 46 компании, които не са публикували прогнози за резултатите си.

Общо за периода април–юни комбинираната нетна печалба на тези компании е спаднала с 11,7 процента до 12,74 трилиона йени.

През юли Япония и САЩ се споразумяха за 15-процентови мита за японските стоки, в това число и автомобили.

Миналата седмица Тръмп заяви, че през следващите седмици ще обяви нови мита върху вноса на стомана и полупроводници.

Източник: БТА

Българската минно-геоложка камара (БМГК) връчи днес годишните си награди си по време на тържествено събрание, което бе част от националното честване на Деня на миньора и се състоя в в „София Хотел Балкан“.

Първа награда за най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2024 г. получи „Горубсо Мадан“ АД за постигнат ръст на добива с 13,8 на сто през миналата година на годишна база.

Наградата за иновации получи „Каолин“ ЕАД  за проект „Иновативен подход за преработката на кварцови пясъци“.

Наградата за безопасност и здраве за постигнат нулев трудов травматизъм през 2024 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт, отиде при „Елаците-Мед“ АД. 

Призът за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш взе „Минстрой Холдинг“ АД за инициатива „Минстрой Холдинг в подкрепа на културата, образованието, спорта и духовността“.

Наградата за грижа за природата за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2024 г., удостоверено с документ от РИОСВ, отиде при „Асарел-Медет“ АД, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Каолин“ ЕАД.   

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК, получиха „Асарел-Медет“ АД, „Елаците-Мед“ АД, „Златна Панега Цимент“ АД, „Геострой“ АД, „Геотрейдинг“ АД и „Геопроект“ АД.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша взе Асен Иванов, директор „Новини и актуални предавания“, „БТВ Медия Груп“. 

С награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“ бяха отличени Михаил Стоянов – специалност „Геология и геоинформатика“, успех мн. добър 5,93 (награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“), Димитър Гинев – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех мн. добър 5,25 (награда от „Минстрой Холдинг“), и Георги Тулев – специалност „Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето“, успех мн. добър 5,13 (награда от БМГК).

Бяха връчени и персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия – юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата.

Източник: БТА