Свят
Кевин Фарел – един кардинал, неочаквано озовал се под светлините на прожекторите заради кончината на папа Франциск

Кончината на папа Франциск постави под светлините на прожекторите Кевин Джоузеф Фарел, ирландец с американско гражданство, който е кардинал камерлинг на Ватикана, обобщават АНСА, „РАИ Нюз“ и „Скай Ти Джи 24“.
Той е роден на 2 септември 1947 г. От 2016 г. е начело на Дикастерията (Ведомството) на Ватикана за миряните, семейството и живота. От 2019 г. Кевин Фарел е назначен за камерлинг на Ватикана. През 2022 г. оглавява Папската комисия за инвестициите, а от 2024 г. е председател на Върховния съд на Ватикана.
Сега по традиция след кончината на папата и докато бъде избран нов папа, камерлингът, в случая Кевин Фарел, е временен предстоятел на Римокатолическата църква и отговаря за текущите й дела, в това число и за цялата организация на погребението на папата, за процедурите около конклава и за ритуалите, съпътстващи избирането на нов папа.
Фарел е роден в Дъблин в семейство с общо четирима синове. Той е второто дете в семейството. По-големият му брат Брайън е също духовно лице и беше секретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единство в началото на 21 век.
Фарел завършва Университета в Саламанка в Испания с бакалавърска степен по изкуства. После постъпва в Папския грегориански университет в Рим, където завършва магистратура по философия. Има и магистратура по теология от Папския университет „Свети Тома Аквински“. От Университета „Нотр дам“ в Индиана в САЩ има магистратура по бизнес администрация и титла доктор „хонорис кауза“ по право.
Фарел е ръкоположен за свещеник на 24 декември 1978 г. После години наред заема преподавателски позиции в Мексико и в САЩ. След това Фарел е бил на църковни длъжности в САЩ в периода 1984 г.- 2016 г. В даден момент е бил заместник епископ на Вашингтон и епископ на Далас. Ръкоположен е за кардинал през 2016 г.
В миналото на Фарел е имало и полемики. Когато се разразява скандалът във връзка с непристойно сексуално поведение, в който беше замесен архиепископът на Вашингтон кардинал Теодор Маккарик, възникнаха въпроси дали Фарел, който му е бил заместник в архиепископията на американската столица, не е знаел за тези деяния, но ги е премълчавал.
Фарел се обявява против ръкополагането на жени за свещеници и срещу църковната благословия за еднополовите съюзи. През годините си на кариера в САЩ той беше и застъпник на идеята за по-голям контрол върху огнестрелните оръжия, на която се противопоставяше американското оръжейно лоби.
Като камерлинг на Ватикана Кевин Фарел обявява смъртта на папата, ръководи ритуала по потвърждаване на кончината на папата, запечатва папските покои, унищожава папския пръстен и печат. Терминът камерлинг датира от средновековен латински и някога е обозначавал онзи в папския двор, който е отговарял за трезора на папата и е управлявал финансите на Римската курия. Днес правомощията му са разширени, но камерлингът не може да взима никакви други съществени решения, освен тези касаещи периода без папа.
По ирония на съдбата кончината на папа Франциск настъпи в момент, в който се говори много за филма „Конклав“, разказващ за процеса на избора на папа, за задкулисните маневри, за тъмните тайни и за мрачните разкрития по време на него, отбелязва Асошиейтед прес. Продукцията е режисирана от германския режисьор Едвард Бергер и е базирана на романа от 2016 г. „Конклав“ на Робърт Харис. Филмът е дефиниран от критици като политически трилър. Продукцията с участието на Ралф Файнс, Серджо Кастелито, Стенли Тучи, Джон Литгоу и Изабела Роселини, разказва за свикване на конклав, след като папата умира от сърдечен удар. А битката за папския пост противопоставя четирима водещи кандидати – американски либерален кардинал, следващ курса на покойния папа, нигерийски социалноконсервативен кардинал, умерен духовник от Канада и твърд традиционалист от Италия.
Продукцията вече получи редица признания във филмовите среди. Тя имаше 8 номинации за американските филмови награди „Оскар“ – за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър актьор, най-добър монтаж, най-добра оригинална музика, най-добра продукция и най-добри костюми. От тях тя спечели отличието в категорията за най-добър адаптиран сценарий. Филмът получи и 4 британски филмови награди „БАФТА“ – за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добър адаптиран сценарий и най-добър монтаж. Продукцията има и 2 американски награди „Изборът на критиците“ за най-добър актьорски състав и най-добър адаптиран сценарий, както и една американска награда „Златен глобус“ за най-добър сценарий. Продукцията грабна и наградата на Гилдията на американските актьори за най-добър актьорски състав.
Във филма обаче акцентът не пада върху длъжността на камерлинга, а на председателя на Кардиналската колегия, която в реалността от пет години се ръководи от италианеца Джовани Батиста Ре. Роден през 1934 г., той има дългогодишна кариера в Църквата. Възрастта му – 91 години – го изключва автоматично от списъка на кардиналите електори, които могат да избират нов папа. В Кардиналската колегия влизат всички кардинали, в това число и електорите. Общо в Кардиналската колегия към януари на настоящата година имаше 252 кардинали, сред които 135 електори. В Конклава – органът, който избира нов папа – влизат само електорите, тоест кардиналите под 80 години.
Джовани Батиста Ре, въпреки че не е електор, ще има водеща роля в процедурата по гласуване за нов папа. Той ще председателства заседанията на конклава и след като стане ясно кой е избран за нов папа, именно Джовани Батиста Ре ще го попита дали приема тази мисия и какво име си избира. След като избраният отговори, че приема мисията и съобщи и какво име избира за папа, то в действие влиза протодяконът на Кардиналската колегия, в случая французинът Доминик Мамберти, който оповестява официално пред богомолците във Ватикана: „Имаме папа“.
Източник: БТА
Свят
Испания се ангажира да изпълни още тази година целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП

Испанският премиер Педро Санчес заяви днес, че още тази година неговото правителство ще изпълни целта на НАТО за отбранителни разходи, възлизащи на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните, предаде Ройтерс.
Санчес обяви план за увеличаване на разходите с 10,47 милиарда евро, фокусирайки се върху телекомуникациите, киберсигурността и покупката на военно оборудване.
„Този план ще ни помогне да изпълним целта за рекордно кратко време. Испания ще допринася за отбраната на Европа“, каза той.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск на съюзниците от НАТО да повишат своите разходи за отбрана до 5% от БВП. Европейската комисия предложи промени в правилата на ЕС, така че на страните членки да бъде позволено да увеличат разходите си с 1,5% от БВП във всяка от следващите четири години, без това да доведе до санкции за прекомерен бюджетен дефицит.
Испания изразходва едва 1.3% от БВП за отбрана през 2024 г. – най-ниското ниво сред членовете на НАТО.
Планът на Санчес ще се нуждае от одобрението на испанския парламент, където неговото правителство в момента няма мнозинство.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Земетресение с магнитуд 6,2 е регистрирано днес край Индонезия

Земетресение с магнитуд 6,2 е регистрирано днес край бреговете на Индонезия, показват данни на Геоложката служба на Съединените щати, цитирани от Франс прес.
Не е издадено предупреждение за цунами.
Земетресението е станало в 19:17 ч. местно време (10:17 ч. по Гринуич) на дълбочина 117 километра. Епицентърът е бил близо до индонезийските острови Талауд, посочи службата.
За момента не се съобщава за пострадали или за щети.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Търговската война между САЩ и Китай предизвиква сътресения в авиационната индустрия

Самолет на американската компания „Боинг“, предназначен за китайска авиокомпания, в неделя се приземи обратно в производствения център на самолетостроителя в САЩ, след като измина 8000 км. Причината най-вероятно е свързана с решението на президента Доналд Тръмп да повиши до 145 на сто митата върху вноса в САЩ на китайски стоки, в отговор на което Китай обложи вноса на американски стоки с мита от 125 на сто, предаде Ройтерс.
Самолетът 737 МАКС, който е бил предназначен за китайската авиокомпания „Сямън еърлайнс“ (Xiamen Airlines), се е приземил на „Боинг фийлд“ (Boeing Field) в Сиатъл в 01:11 ч. по Гринуич. Това е поредният знак за сътресения при доставките на нови самолети, като причината е нарушаването на десетилетния безмитен статут на авиокосмическата индустрия, коментира Ройтерс. Митническата война между САЩ и Китай и обратът, свързан с доставките на „Боинг“, настъпват в момент, в който американската компания се възстановява от почти петгодишното замразяване на вноса на самолети 737 МАКС, допълва британската агенция.
По данни на авиационната информационна служба „Еър кърънт“ (Air Current) в средата на този месец в САЩ са били върнати три самолета 737 МАКС, които първоначално са били подготвяни за доставка на две китайски авиокомпании в центъра на „Боинг“ в Чжоушан, предаде телевизия „Фокс нюз“. Според официални данни на „Боинг“, публикувани от сп. „Еъруейз“, към края на март е имало планирани доставки на 130 самолета за китайски компании.
Китай е най-големият пазар в света за закупуване на самолети, като според неотдавнашен анализ на „Боинг“ през следващите 20 години се очаква китайски авиокомпании да закупят 8830 нови самолета, допълва американският новинарски сайт „Бизнес инсайдър“.
Миналата седмица „Блумбърг“ разпространи информацията, че властите в Пекин са наредили на китайските авиокомпании да спрат доставките на самолети „Боинг“ и части за тях.
Китайците „току-що се отказаха от голямата сделка с „Боинг“, заявявайки, че „няма да влязат във владение“ на напълно готовите за предаване самолети“, написа малко по-късно Тръмп в социалната мрежа „Трут соушъл“.
Тези мерки на китайското правителство идват в отговор на решението на Вашингтон да повиши до 145 на сто митата върху вноса в САЩ на китайски стоки, посочва Ройтерс. В отговор на новите тарифни ставки, въведени от САЩ, Китай обложи вноса на американски стоки с мита от 125 на сто. Междувременно Тръмп смекчи своята митническа политика, като предостави временни изключения върху обмитяването на някои електронни устройства, сред които смартфони, компютри и др. Голяма част от тези уреди се произвеждат в Китай, припомня британската агенция.
Китай е важен пазар за „Боинг“, който през последната година се възстановява от поредица от финансови загуби и репутационни сътресения, отбелязва „Бизнес инсайдър“ . Всяко ограничаване на доставките ще се отрази на пазарния дял на компанията, която се конкурира с европейския гигант „Еърбъс“ (Airbus) и с някои нови играчи на пазара, пише още медията.
Спирането на доставките на американските самолети за Китай ще бъде удар не само за „Боинг“, но и за цялата американската икономика, коментира Си Ен Ен. За разлика от много мултинационални компании, „Боинг“ произвежда всички свои самолети в заводи в САЩ и продава зад граница почти две трети от пътническите си самолети. Приносът на „Боинг“ към американската икономика се оценява на 79 млрд. долара. Компанията има близо 150 000 собствени служители в САЩ и също така непряко осигурява още 1,6 млн. работни места, допълва американската телевизия.
„Боинг“ изпитва затруднения от шест години насам, като от 2018 г. – последната година, в която отчете годишна печалба, компанията е натрупала оперативни загуби в размер на 51 млрд. долара. Тази година акциите на компанията са се понижили с 8,5 процента.
За да предложи на своите авиокомпании алтернативен доставчик, китайското правителство инвестира десетки милиарди долари в базирания в Шанхай производител на самолети „Къмършъл еъркрафт корпорейшън ъв Чайна“ (Commercial Aircraft Corporation of China – „Комак“), отбелязва американският в. „Уолстрийт джърнъл“. Ако Китай продължи да спира покупките на самолети на „Боинг“, това може да се отрази негативно и на „Комак“, преди компанията да стане конкурентоспособна в световен мащаб, прогнозира изданието.
По данни на Международната търговска администрация през миналата година САЩ са изнесли за Китай самолети, космически апарати и части на стойност близо 12 млрд. долара, а не са внесли почти нищо.
В условията на бързо влошаващи се отношения между САЩ и Китай и налагането на нови високи мита в многомилиардния авиационен сектор може да доведе до сериозни проблеми и за двете икономики, заключава „Уолстрийт джърнъл“.
Източник: БТА
-
Българияпреди 1 седмица
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Балканипреди 6 дни
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Балканипреди 6 дни
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Балканипреди 1 седмица
ХИНА: Десет години от регистрацията на първото защитено наименование на хърватски продукт в ЕС
-
Святпреди 6 дни
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Святпреди 3 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как ще реагира ЕЦБ на търговската война на Тръмп
-
Политикапреди 1 седмица
Доган обяви, че колективното тяло на ДПС страда. И поиска промени в ръководството (Видео)