Икономика
Казахстан продължава да изнася петрол след украинските атаки срещу ключово руско пристанище, обяви енергийното министерство

Износът на петрол от Казахстан през руското пристанище Уст-Луга продължава и не е прекъснат от атаките с украински дронове срещу ключовия терминал, съобщи днес казахстанското министерство на енергетиката, цитирано от Ройтерс.
Отломки от унищожени украински дронове причиниха пожар вчера в терминал на компанията за добив и преработка на природен газ „Новатек“ в руското пристанище Уст-Луга, в Ленинградска област.
Губернаторът на областта Александър Дрозденко обяви, че пожарът е потушен и се работи по ремонтни и възстановителни дейности.
В комплекса на пристанище Уст-Луга, разположено на 165 километра югозападно от Санкт Петербург, който беше открит през 2013 г., газов кондензат се преработва в различни форми на горива и се транспортира към международните пазари.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
С 6 процента поскъпва токът за българския бизнес за утре

При средна цена от 177,10 лева (без ДДС) за мегаватчас e търгувана днес електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в пазарен сегмент „Ден напред“, сочат данните след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка – 26 август.
Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 166,74 лв. за мегаватчас. Това означава, че електроенергията за българския бизнес утре ще бъде по-скъпа с 6 процента в сравнение с цената за днешния ден.
Средната цена на пиковата енергия (09:00-20:00 часа) за утре е 133,44 лв. за мегаватчас, докато извънпиковата енергия (01:00-08:00 ч.; 21:00-24:00 ч.) е изтъргувана при средно 220,76 лв. за мегаватчас.
Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 82 668,80 мегаватчаса електроенергия.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Планът на датската енергийна компания „Йорстед“ за набиране на средства е изложен на риск, след като американското правителство блокира проект за вятърна централа в САЩ

Планът на датския разработчик на вятърни паркове „Йорстед“ (Orsted) за набиране на така необходимия капитал е изложен на риск след заповед на американското правителство за спиране на строителството на почти завършен проект, заявиха анализатори, цитирани от Ройтерс.
„Йорстед“ обяви днес, че ще продължи с планираната емисия на права въпреки заповедта на САЩ и има подкрепата на датската държава, която притежава 50,1 на сто от компанията.
„Размерът на планираната емисия права целеше да осигури необходимото укрепване на капиталовата структура на „Йорстед“ за изпълнение на бизнес плана ѝ, дори вземайки предвид въздействието на тази несигурност върху портфолиото на компанията от офшорни вятърни електроцентрали в САЩ“, се посочва в комюнике.
Бюрото за управление на океанската енергия (BOEM) на администрацията на Тръмп публикува заповедта си за спиране на работата късно в петък, с което преустанови проект, завършен на 80 на сто с инсталирани 45 от общо 65 вятърни турбини.
Спирането на строителството на „Революшън уинд“ (Revolution Wind) край Роуд Айлънд ще окаже доста отрицателно въздействие върху датската компания. която обяви по-рано този месец план за набиране на 60 милиарда датски крони (9,42 милиарда долара) чрез емисия на права.
„Това е огромна пречка по отношение на набирането на капитал“, каза анализаторът на „Сидбанк“ (Sydbank) Джейкъб Педерсен пред Ройтерс, добавяйки, че е като „зашеметен“.
Анализаторът на „АлфаВелю“ (AlphaValue) Пиер-Александър Рамонденк заяви, че ходът на САЩ може да застраши успеха на емисията на права.
„Новината дойде като голям шок и не е нищо по-малко от политическо вземане на заложници от американската администрация предвид напредналия етап на проекта“, каза Рамонденк.
Още през първия си работен ден през януари Доналд Тръмп спря лизинг на нови офшорни вятърни електроцентрали в очакване на екологичен и икономически преглед на проектите. Той многократно е критикувал вятърната енергия като грозна, ненадеждна и скъпа.
Има риск цената на акциите на „Йорстед“, която е намаляла с 30 на сто от обявяването на плана на 11 август, да спадне допълнително, заявиха анализатори.
Източник: БТА
Икономика
С 6 на сто повече зеленчуци и с 2 на сто по-малко плодове са събрани в ЕС през 2024 г., по данни на Евростат

В Европейският съюз са събрани 62,2 милиона тона пресни зеленчуци (включително пъпеши) през 2024 г., което представлява увеличение с 6 на сто спрямо 58,8 милиона тона през 2023 г., сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес.
Испания (14,8 милиона тона), Италия (13,9 милиона тона) и Франция (5,8 милиона тона) са най-големите производители на пресни зеленчуци в ЕС, като заедно осигуряват 55 процента от общата реколта през миналата година.
Количеството пресни зеленчуци, което е събрано в България през 2024 г., е било малко над 527 000 тона.
През 2024 г. производството на няколко ключови зеленчука в ЕС се е увеличило в сравнение с 2023 г.: реколтата от домати е била с 5 на сто повече (16,8 милиона тона), от моркови с 6 на повече (4,7 милиона тона), а от лук – с 11 на повече (7 милиона тона).
Сред страните от ЕС Италия е била най-големият производител на домати през 2024 г., като на нея се падат 36 процента от общата реколта в ЕС, следвана от Испания (27 процента) и Португалия (10 процента).
Най-големите производители на моркови в ЕС са Германия (18 на сто от общото количество), Франция (14 на сто) и Полша (12 на сто).
Нидерландия е била водещият производител на лук в ЕС през 2024 г., като на нея се пада около една четвърт (26 процента) от събрания в ЕС лук, следвана от Испания (20 на сто) и Германия (12 на сто).
24,3 милиона тона събрани плодове през 2024 г.
През 2024 г. производството на плодове, ягодоплодни култури и черупкови плодове (с изключение на цитрусови плодове, грозде и ягоди) в ЕС е било 24,3 милиона тона. Това е с 2 процента по-малко от количеството, събрано през 2023 г. Основните производители на плодове, ягодоплодни култури и черупкови плодове в ЕС през 2024 г. са били Италия (5,4 милиона тона), Испания (4,3 милиона тона) и Полша (4,1 милиона тона), на които се падат общо 57 на сто от производството на ЕС.
През миналата година България е събрала близо 205 000 тона плодове, ягодоплодни култури и черупкови плодове.
Добитото количество ябълки в ЕС през 2024 г. е 11,6 милиона тона, по-голямата част от които идват от Полша (29 на сто), Италия (21 на сто) и Франция (17 на сто). Производството в ЕС през 2024 г. е било с 4 процента по-ниско, отколкото през 2023 г.
През 2024 г. ЕС също така е произвел 1,9 милиона тона круши, което е с 2 на сто повече, отколкото през 2023 г. Основните производители на круши са Италия (24 процента от общото количество за ЕС), Нидерландия (17 процента) и Белгия (15 процента).
Производството на праскови е още по-концентрирано – на Испания (37 на сто), Италия (33 на сто) и Гърция (21 на сто), взети заедно, се падат 91 процента от реколтата в ЕС. Производството на праскови в ЕС през 2024 г. е било с 2 на сто по-високо, отколкото през 2023 г.
Източник: БТА
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 седмица
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 седмица
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации