Балкани
Кая Калас: Няма да толерираме никакви заплахи за сигурността в Босна и Херцеговина

Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас пристигна на посещение в Босна и Херцеговина, предаде босненската редакция на телевизия Ен1. Калас посети базата на ЕУФОР в Сараево, благодари на войниците от мисията „Алтея“ и отправи ясни и силни послания към всички в балканската страна.
Тя подчерта, че мисията „Алтея“ е много важна и че тази база представлява мястото, където се е родила политиката за сигурност и отбрана на ЕС с мандат на ООН.
„Във време, когато нашият фокус е до голяма степен върху сигурността и отбраната, операция „Алтея“ на ЕУФОР е още повече в центъра на вниманието. Вие знаете по-добре от мнозина какво е необходимо за запазване на мира и сигурността в опасни времена. Знаете, че постигането на мир изисква дипломатически усилия, но запазването му изисква сила. Поради тази причина европейските войски, както и войските от други държави, подкрепят Босна и Херцеговина в запазването на сигурна и безопасна среда вече 30 години“, каза Калас, цитирана от Ен1.
Тя посочи, че днешната среда за сигурност е стабилна, но и крехка.
„Намираме се във време, когато страната е изправена пред сериозна конституционна криза, ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правов ред, застрашавайки основните свободи на всички граждани. Това поведение противоречи на задълженията, които Босна и Херцеговина е поела по своя европейски път. Няма да толерираме никакви заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина. Всеки опит за разкъсване на страната е неприемлив“, подчерта Калас.
Тя припомни, че през март бяха разположени 100 допълнителни членове на силите ЕУФОР като част от тази операция и подчерта, че това е направено с цел да се изпрати ясно послание: „ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.
Калас обяви, че следващата седмица външните министри на ЕС ще разгледат възможността за още по-силен ангажимент в Босна и Херцеговина и в целия регион на Западните Балкани.
Посещението на Кая Калас идва на фона на политическа криза в Босна, където през февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция лидера на босненските сърби Милорад Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна.
Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбски и на председателя на парламента на федеративната босненска единица. Те са заподозрени за „нападение срещу конституционния ред“, след като парламентът на Република Сръбска одобри, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността на федералните съдебни и институции за сигурност на територията на Република Сръбска.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Източник: БТА
Балкани
Отбраната, американските мита, войната в Украйна и предстоящите избори обсъди временният президент Илие Боложан с румънски евродепутати

Стратегическите приоритети на Румъния в настоящия европейски и международен контекст обсъди с румънски евродепутати временният президент на Румъния Илие Боложан в двореца Котрочени в Букурещ. Това става ясно от прессъобщение, изпратено и до редакцията на БТА.
Дискусиите са се фокусирали върху приоритетни теми от дневния ред на Европейския съюз, включително европейската сигурност и отбрана, трансатлантическите отношения, многогодишния бюджет на Общността, усвояването на европейски фондове – особено тези от Плана за възстановяване и устойчивост, подкрепата за Украйна и политиката на разширяване на ЕС.
В областта на отбраната е била обсъдена необходимостта от координирана визия, интегрираща отбранителната индустрия, приоритетни инвестиционни направления, финансови аспекти и допълване с НАТО – гарант на колективната отбрана.
„Румъния ще се стреми да укрепи отбранителния си капацитет и да развие националната си индустрия, като се възползва от възможностите, предлагани от Европейския съюз, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на НАТО“, се посочва в информацията до медиите.
По отношение на трансатлантическите отношения е била подчертана необходимостта от по-тясно сътрудничество с новата американска администрация.
Що се отнася до подкрепата за Украйна, Илие Боложан е заявил, че Румъния ще продължи да си сътрудничи с европейски и международни партньори, за да допринесе за бързо и трайно мирно решение.
По време на срещата е била засегната и темата за предстоящите през май президентски избори в Румъния.
В тази връзка Илие Боложан е подчертал необходимостта от прозрачен и ефективен изборен процес.
“Честното провеждане на изборите представлява стратегически интерес за Румъния, който е от съществено значение за консолидирането на демокрацията и спечелването на доверието на гражданите в държавните институции”, се казва в прессъобщението.
В Европейския парламент Румъния има 33 депутати, като най-много са тези от управляващата Социалдемократическа партия, която принадлежи към групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Днес обаче повечето от тях липсваха на масата на разговори, става ясно от снимките към прессъобението. Липсваше и независимата евродепутатка и лидер на крайнодясната партия „SOS Румъния“ Диана Шошоака.
По-рано през деня президентският съветник Кристиян Дяконеску потвърди, че във вторник (15 април) Илие Боложан ще има среща с американски конгресмени, които са на посещение в Букурещ. Сред темите, които се очаква да бъдат обсъдени са стратегията за сигурност в Черно море, инициирана от Конгреса на САЩ миналата година, както и анулираните миналата година президентски избори в Румъния.
Източник: БТА
Балкани
Гръцката брегова охрана откри две тела и още 39 мигранти на малък остров

Гръцката брегова охрана съобщи днес, че е открила телата на две жени и още 39 мигранти на малкия остров Фармакониси в Егейско море, предаде Ройтерс. В ход е разследване, за да се установи какво се е случило.
От бреговата охрана потвърдиха, че обстоятелствата за смъртта на двете жени все още са неясни.
Гръцките власти са били информирани, че мигрантите са достигнали по-рано през деня острова, на около 10 км от турския бряг, казаха служители на бреговата охрана, добавяйки, че все още издирват други оцелели от корабокрушението. Спасените са прехвърлени на близкия остров Лерос.
Гърция отдавна е предпочитана „врата“ към Европа за мигранти и бежанци от Близкия изток, Африка и Азия, припомня Ройтерс.
Гръцката брегова охрана е спасила над 250 000 души от 2015 г. насам, когато Гърция беше на фронтовата линия на миграционната криза в Европа и близо един милион души акостираха на нейните острови от Турция, включително на остров Фармакониси. Хиляди са загиналите в морето според агенцията на ООН за бежанците.
Този месец най-малко седем мигранти се удавиха, включително две деца и две жени, когато лодката им потъна край остров Лесбос, припомня още Ройтерс.
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
Нова анкета дава близки резултати на крайнодесния лидер Джордже Симион и кандидата на управляващата коалиция Крин Антонеску на президентските избори в Румъния

Социологическо проучване на компанията Флаш Дейта (Flash Data) преди президентските избори в Румъния през май показва оспорвана надпревара за първото място между лидера на крайнодясната партия Алианс за обединение на румънците (АУР) Джордже Симион и кандидата на управляващата коалиция Крин Антонеску, съобщава сайтът Зиаре.
Проучването, осъществено в периода 10-12 април 2025 г. с участието на 7500 души, поставя на първо място лидера на АУР Джордже Симион с 27 процента, следван от кандидата на управляващата коалиция (Социалдемократическа партия, Национално-либерална партия и Демократичен съюз на унгарците в Румъния) Крин Антонеску с 26 процента, а на трето място остава кметът на Букурещ и независим кандидат Никушор Дан. Следват Елена Ласкони от Съюз за спасение на Румъния (ССР) с 9 процента и независимият кандидат Виктор Понта с 8 процента.
Резултатите се различават от тези на други проучвания, публикувани през последните седмици. Според анкета на неправителствената организация „Ние, гражданите“, лидерът на АУР Джордже Симион е на първо място с 30 процента, следван от Никушор Дан с 29,6 процента, а на трето място е кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску с 19,6 процента. Следват бившият премиер Виктор Понта с 8,3 процента, кандидатката на ССР Елена Ласкони със 7,8 процента и независимият Даниел Фунериу с 2,1 процента.
Преди това проучване на института Сочиопол, публикувано на 6 април, постави Джордже Симион на първо място с 35 процента от намеренията за вот, следван от Виктор Понта с 23 процента. Трети остава Никушор Дан с 16 процента, следван от Крин Антонеску с 15 процента. Елена Ласкони, чиято партия обяви миналата седмица, че оттегля подкрепата си за кандидатурата ѝ, получава 10 процента.
Проучването на Флаш Дейта също така прогнозира масово участие в президентския вот, като 82 процента от анкетираните са заявили, че със сигурност ще гласуват на следващите избори, а 69 процента – че вече са напълно решени кой кандидат ще подкрепят. Само 9 процента от участниците в проучването са заявили, че са изцяло нерешени.
Ако следващата седмица имаше парламентарни избори, крайнодясната АУР би получила 25,5 процента от гласовете, следвана от управляващите Социалдемократическа партия (СДП) с 19,5 процента и Национално-либерална партия (НЛП) с 15 процента. На четвърто място е опозиционният Съюз за спасение на Румъния (ССР) с 11 процента, следван от Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с 8,5 процента.
Общо 58 процента от участниците в анкетата смятат, че страната върви в грешна посока, а 26 процента имат положително възприятие за посоката на страната. Останалите 16 процента нямат мнение или не са отговорили.
Между алианс с Европейския съюз (ръководен от Урсула фон дер Лайен) и алианс със Съединените щати (под ръководството на Доналд Тръмп) 62 процента от румънците биха избрали ЕС, 30 процента – САЩ, 4 процента – нито един, а 2 процента не знаят или не са отговорили.
На въпрос кои източници на информация смятат за достоверни, 54 процента от анкетираните са посочили ТикТок, а 46 процента – Фейсбук.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Политическото безвремие доведе до блокирането на много сериозни инфраструктурни проекти, каза министърът на регионалното развитие Иван Иванов
-
Бизнеспреди 6 дни
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Обществопреди 1 седмица
13 000 сигнала за лоши пътища са подадени от МВР за година
-
Българияпреди 1 седмица
Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев
-
Бизнеспреди 6 дни
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Българияпреди 1 седмица
Над два килограма суха тревиста маса е открита от служители на полицията в Благоевград
-
Балканипреди 6 дни
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел