Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано остави без промяна основния си лихвен процент на фона на инфлация, гравитираща около 2%, и сравнително скромен, но „устойчив“ икономически растеж в еврозоната. Както и досега Франкфурт не даде насоки в каква посока ще се движи паричната политика в бъдеще, а само че решенията ще се взимат на база на актуалните данни. На пазарите обаче засега преобладават очакванията за едно понижение на лихвите преди пролетта, тъй като прогнозите са инфлацията да бъде под целта от 2% през следващите две години.

България ще участва в решенията

Тазседмичното заседание на ЕЦБ има особено значение за България, която от 1 януари 2026 г. официално ще стане част от валутния съюз и вече ще участва във взимането на решенията. Като наблюдател на заседанието присъства управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който от догодина ще стане член на Управителния съвет и така България ще се превърне в пълноправен участник в определянето на паричната политика в еврозоната.

„България ще има глас, така че ще можете да изразявате мнение по всяко решение на ЕЦБ, която става ваша [централна банка], част от вашата същност. Всеки член на масата, всеки от 21-те членове има глас, който се възприема, счита и уважава точно колкото гласа на останалите, независимо колко голяма или малка е страната“, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард. Освен Радев на заседанието тя приветства и новия гуверньор на Австрийската централна банка Мартин Кохер, който заема мястото на Робърт Холцман.

„Връщате ме няколко десетилетия назад, когато всички ние преминавахме към евро – от германска марка, франк, лира, песо… Имаше известна тревожност: какво ще се промени, дали ще проработи, дали ще функционира веднага. Мога да ви уверя, че изненадата беше положителна“, заяви Лагард по повод членството на България в еврозоната. И добави, че в центъра на мисията на ЕЦБ е да осигурява ценова стабилност, а фактът, че инфлацията се таргетира много прецизно в средносрочен план, е от полза за всички членки на валутния съюз.

Източник: Капитал

Германия е изпълнила в аванс целта си за свиване на енергията от въглища до 2028 г.

Германия вече е изпълнила целта си за намаляване на производството на електроенергия от въглища до 2028 г. и няма да е необходимо да закрива допълнително електроцентрали. Това обяви енергийният регулатор, цитиран от Bloomberg. Берлин има междинна цел до 2028 г. да намали производството на електроенергия от въглища с 8.7 гигавата, като към 1 септември е надхвърлила това с около 10%. Близо две трети от електроенергията на Германия се произвежда от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а излишното производство на слънчева енергия често води до спада в цените на електроенергията до отрицателни стойности, което прави изгарянето на въглища по-малко рентабилно. Въпреки това най-голямата икономика в Европа остава силно зависима от изкопаемите горива и все още е най-големият замърсител в ЕС.

Страната планира напълно да спре използването на въглищна енергия до 2038 г., но експлоатационният живот на някои големи електроцентрали, работещи с лигнитни въглища и свързани с минни дейности, е удължен.

Alibaba пласира облигации за 3.2 млрд. долара, за да инвестира в облачни технологии

Китайския лидер в електронната търговия Alibaba обяви, че планира да привлече 3.2 млрд. долара, продавайки конвертируеми безкупонни облигации с цел да финансира международното си развитие и да подсили бизнеса си с облачни технологии. Компанията съобщи, че ще инвестира 80% от средствата в разширяване на центровете си за данни, подобряване на технологията и услугите в опит да отговори на високото търсене за решения в сферата на облачните технологии. Останалите 20% ще бъдат използвани за развиване на пазарното присъствие и ефективността на компанията. Падежът на облигацията е 15 септември 2032 г., като тя може да се конвертира в акции на компанията, търгувани в САЩ.

Източник: Капитал

В този момент фокусът на израелския премиер не е върху мира, а върху политическите му перспективи – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Неговата стратегия се основава на две неща, пише The Economist: да запази коалицията си с крайната десница и да се надява, че една „победа“ в Газа ще възстанови общественото доверие в неговото лидерство.

Какво цели Нетаняху

„Мисля, че това наистина поставя под въпрос какво е намерението на Нетаняху“, коментира Рейчъл Бранденбург, старши изследовател в Israel Policy Forum, цитирана от Guardian. И допълва: „Ако той наистина е сериозен в намеренията си за преговори и в желанието си да прекрати войната, защо тогава атакува политическите лидери, които водят преговори?“ Въпреки въпросите относно влиянието на Катар върху „Хамас“ и дали лидерите на палестинската групировка могат да преговарят без скрити намерения, „ще се нуждаете от някой, който да посредничи, и от някой, с когото да преговаряте, затова израелските удари правят тези разговори много по-трудни“, казва Бранденбург.

Нетаняху заявява, че атаката в Катар е била независимо действие на неговата страна: „Израел я инициира, Израел я извърши и Израел поема пълната отговорност.“ Според някои анализатори това обявление изглежда като опит да предостави на Тръмп възможността за правдоподобно отричане, че е знаел за тези планове. Американският президент посочи, че не е „особено възхитен“ от израелските въздушни удари в Доха. А прессекретарят на Белия дом коментира, че атаката „не е в услуга на целите на Израел или на САЩ“. И допълни, че Тръмп е бил „уведомен от американските военни, че Израел атакува „Хамас“, но това е станало едва когато операцията е била в ход. Тогава той е наредил на Стив Уиткоф да предупреди катарците.

Независимо кога точно е разбрал, Тръмп вероятно не е могъл или не е искал да предотврати атака срещу страна, която дълго време е смятала, че разполага с американски гаранции за сигурност. Израелските въздушни удари вероятно ще обезценят допълнително обещанията на САЩ в региона.

Източник: Капитал