Балкани
Кандидатът за президент на Румъния Джордже Симион обещава да смекчи въздействието на американските мита за румънските компании

Кандидатът за президент на Румъния на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион заяви днес, че ако бъде избран, ще предложи компенсаторни мерки на американския президент Доналд Тръмп, за да намали въздействието на потенциалните американски мита върху румънските компании, предаде Ройтерс.
Евроскептикът Джордже Симион постигна убедителна победа с 41 процента от гласовете на първия тур на президентските избори на 4 май, което доведе до оставката на премиера-социалдемократ Марчел Чолаку и разпадане на прозападното правителство.
Симион ще се изправи на втори тур на 18 май срещу кмета на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като независим. Вотът е смятан за тест за възхода на национализма в стил Доналд Тръмп в Европейския съюз, отбелязва Ройтерс.
Два дни след първия тур на изборите еврото достигна днес исторически максимум спрямо румънската национална валута леята, преминавайки психологическия праг от 5 леи за евро.
„Естествено, ще бъде невъзможно да се договори намаление на митническите тарифи само за Румъния, тъй като нашата страна е част от европейския единен пазар и за нея важат същите митнически правила, както в останалите държави от ЕС“, каза Джордже Симион на конференция днес.
„Но, аз смятам да предложа на президента Тръмп компенсаторни мерки, за да намаля въздействието от увеличението (на митата) за Румъния. По-конкретно аз ще подкрепям нарастване на американските инвестиции в Румъния“, каза Симион.
Той посочи още, че ще се стреми да се консултира с италианския премиер Джорджа Мелони, която е сред малцината европейски лидери, на които се възхищава.
„Ако бъда избран, несъмнено ще се застъпвам за румънските интереси, подобно на начина, по който президентът Доналд Тръмп подкрепя американските интереси“, каза Симион. По думите му тези интереси съвпадат, затова, ако бъде избран, той ще подкрепя съществено американските инвестиции и предприятия в Румъния.
Симион е против военната помощ за съседна Украйна, критикува ръководството на ЕС и заявява, че е съпричастен към движението на президента на САЩ MAGA „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again).
Една победа на Симион може да изолира Румъния, да подкопае частните инвестиции и да дестабилизира източния фланг на НАТО, смятат политически наблюдатели, цитирани от Ройтерс.
Източник: БТА
Балкани
Бившето истанбулско летище „Ататюрк“ ще се превърне в технопарк

Бившето истанбулско летище „Ататюрк“, което се намира в европейската част на града, ще бъде превърнато в технопарк с фокус върху развиването на стартъпи и високотехнологични компании, съобщи турският министър на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър в социалната мрежа Екс.
От публикацията на Каджър става ясно, че днес в Държавен вестник е публикувано решение на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган за превръщането на терминалите на бившето истанбулско летище „Ататюрк“ в технопарк с името „Терминал Истанбул“.
По думите на Каджър новият технопарк ще „събере хиляди стартъпи и инвеститори от частния и държавния сектор, като по този начин Истанбул ще се превърне в глобален център на предприемачеството“. Предвижда се в рамките на комплекса да бъдат изградени научни центрове и училища за високи технологии и изкуствен интелект, които да превърнат „Терминал Истанбул“ в притегателен център за хора от всички възрастови групи, посочва още Каджър.
Бившето истанбулско летище „Ататюрк“ беше затворено за редовни пътнически полети на 6 април 2019 г., когато всички полети бяха прехвърлени към новопостроеното летище „Истанбул“. От тогава на летище „Ататюрк“ се извършва само поддръжка на самолети и полети на частни, бизнес и дипломатически самолети.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни участва в бизнес форум в Загреб и проведе срещи с Пленкович и Радман

Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни участва днес в Загреб в бизнес форум и проведе срещи с хърватския си колега Гордан Гърлич Радман и премиера на страната Андрей Пленкович, предаде агенция ХИНА.
Хърватският премиер Андрей Пленкович изрази задоволство, че двете страни поддържат „партньорство и добросъседски отношения“. Пленкович посочи в публикация в Екс, че Хърватия и Италия са провели бизнес форум, който е събрал множество компании „с цел да се стимулира икономическото сътрудничество и инвестициите“.
Таяни пристигна в Загреб основно за форума, който събра около 150 компании, отбелязва ХИНА.
Хърватският премиер отбеляза, че Италия е вторият по големина външнотърговски партньор на Хърватия през 2024 г., като общият обем на търговията е достигнал 8,3 млрд. евро.
„Обсъдихме двустранни въпроси, трансатлантическите отношения, ситуацията в Югоизточна Европа, особено в Босна и Херцеговина, както и значението на продължаващата подкрепа за Украйна“, посочи хърватският премиер в Екс.
По-рано през деня италианският първи дипломат се срещна и с хърватския си колега Гордан Гърлич Радман.
Хърватия може да направи много за укрепването на Адриатическо море като търговски маршрут, отбеляза Антонио Таяни.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Аджерпрес: Документална фотографска изложба „Цветя на Прут” бе открита в парламента на Република Молдова

Документалната фотографска изложба „Цветя на Прут: 35 години от първия мост на цветята“ беше открита днес в парламента на Република Молдова, предаде специално за БТА агенция Аджерпрес.
Организирана в партньорство от държавната информационна агенция Молдпрес и националната информационна агенция Аджерпрес, изложбата представя снимки, направени от известни фотографи от Република Молдова и Румъния, и символично пресъздава „Моста на цветята“ отпреди 35 години и емоциите, преживени от десетки хиляди хора от двата бряга на река Прут.
На 6 май 1990 г., за първи път след Втората световна война, тогавашната румънско-съветска граница е можело да се пресича без документи и в двете посоки. Това бе проява, проведена на брега на река Прут, като символ на братството, желанието за сближаване и общата история на Румъния и Република Молдова. От двата бряга бяха пуснати цветя във водите на Прут, които дадоха и името. Над един милион румънци се прегърнаха един друг на този ден по протежение на реката, припомня Аджерпрес.
„Ако нашите предшественици са построили мост от цветя, направили са тази важна стъпка за румънската нация, то днешното поколение има задачата да построи каменен мост“, заяви председателят на парламента на Република Молдова Игор Гросу на церемонията по откриването, като припомни, че изложбата с фотографии от периода на мостовете на цветята през 1990 г. беше открита и в Унген на 26 април по повод началото на строителството на новия мост над река Прут, който ще свързва румънския град Яш с молдовския Унген.
Той благодари на двете новинарски агенции за организирането на тази изложба, която се провежда синхронно в парламентите на Кишинев и Букурещ, и подчерта необходимостта фотографиите да бъдат достъпни за по-широка публика.
Директорът на Молдпрес Виталие Хадей подчерта символиката на събитието от 1990 г., когато жители на Бесарабия (историко-географска област, обхващаща днес територии в Молдова и Украйна – бел. ред.) “щурмуват моста, желаейки да преминат, желаейки да отхвърлят разделението на страната на бунището на историята“.
“Думите не са достатъчни, защото снимките струват хиляди думи. Разглеждайки ги, ще разберем по-добре думите на Григорий Виеру за желанието да се премине през Прут, и то в двете посоки“, каза Кристиан Дан Дурлеч-Матееску, заместник-генерален директор на Аджерпрес, цитирайки покойния поет: „Ако мечтата на някои хора е била да достигнат Космоса, то аз цял живот съм мечтал да прекося Прут“.
Той подчерта важността на факта, че тези снимки, макар и архивни, ни показват развитие, защото ако преди 35 години река Прут е била пресичана от хора и цветя, „днес тя е пресичана от информация, енергия, стоки и най-вече култура, която е толкова важна, защото без култура всичко е безсмислено“.
Може би днес ставаме свидетели на това, което депутатът и актьор Йон Унгуряну е казал на 6 май 1990 г., а именно, че „ще дойде ден, в който мостът на цветята ще се отвори в 8 часа сутринта и ще продължи във вечността, завинаги“, допълни Кристиан Дан Дурлеч-Матееску.
По време на събитието по откриването на изложбата директорът на Националната агенция „Архиви“ на Република Молдова Игор Кашу припомни контекста и значението на историческия момент преди 35 години.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
-
Политикапреди 6 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Святпреди 1 седмица
Екипи за действия при извънредни ситуации са реагирали на 286 сигнала за хора, заседнали в асансьори в Мадрид
-
Здравепреди 1 седмица
Тест от слюнка открива рак на простата, твърдят учени
-
Бизнеспреди 1 седмица
Испания, Португалия и части от Франция пострадаха от мащабен токов удар
-
Балканипреди 1 седмица
Вдигната е блокадата на РТС, сръбските власти назначиха нов конкурс за Регулаторния орган за електронни медии
-
Европапреди 7 дни
Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?
-
Обществопреди 1 седмица
Xiaomi улови душата на София през обектива на новите Xiaomi 15 и Xiaomi 15 Ultra (снимки)
-
Святпреди 1 седмица
Ройтерс: Изтласкването на украинските сили от руската Курска област премахва едно от препятствията пред мира