Култура
Кан 2025: Политика и кино в здрава прегръдка, но без голота на червения килим

Кан уважава американското кино и неговите легенди във всички жанрове, стилове и разновидности. Фестивалът неслучайно започна ударно с Почетна „Златна палма“ за Робърт де Ниро – феноменален актьор, не просто „звезда“, с повече от 120 филма в една наистина уникална кариера от 60 години. Играл е в 2 филма със „Златна палма“, с 2 „оскара“ зад гърба си, бил е президент на журито в Кан през 2011.
„Палмата“ му беше връчена от неговия „ученик“ Леонардо ди Каприо, който призна, че де Ниро винаги е бил пример за него и се възхищава на спокойствието и педантичността му. Припомни, че сцените, в които не говори са най-силни.
„Той научи цяло поколение актьори как се говори с огледалото.“ – добави той.
Красива гледка беше тяхната прегръдка на сцената.
„Имам толкова топли чувства към фестивала в Кан. – беше казал Де Ниро. – Особено сега, когато толкова неща ни разделят, Кан ни събира заедно – разказвачи на истории, режисьори, фенове и приятели. То е като завръщане у дома.“
Известен бунтар и неумолим противник на Тръмп, той очаквано използва откриването за да се изкаже по темата си и заяви:
„Американският президент-филистер се назначи за ръководител на една от нашите водещи културни институции. Той намали финансирането и подкрепата за изкуствата, хуманитарните науки и образованието. И сега обяви 100% мито върху филми, произведени извън САЩ. Не можете да поставите цена на творчеството, но очевидно можете да наложите мита върху него.“
Затова и директно призова:
„Не можем просто да седим и да гледаме. Трябва да действаме и трябва да действаме сега, не с насилие, а с голяма страст и решителност. Време е всеки, който държи на свободата, да се организира, да протестира – и когато има избори, разбира се, да гласува…“
Иконата на Холивуд Том Круз и Кан са друга красива любовна история. Да припомним триумфалното представяне на „Top Gun: Маверик“ – тогава френските въздушни сили го поздравиха с три самолета, които прелетяха над Кан и изписаха в небето трите цвята на френското знаме в момента, когато той се изкачваше по червения килим. Сега Круз дойде да завърши един епизод от кариерата си и да се сбогува (eвентуално) с героя си от „Мисията невъзможна“.
Заглавия като „Кан обича Том Круз и той го обича“ са само част от възторжените отзиви за тази последна серия от известната поредица, озаглавена „Мисията невъзможна: Последна равносметка“ (The Final Reconning). Това е осмият филм и втора част на „Мисията невъзможна: Смъртоносна равносметка“.
„Трябва да ми се доверите за последен път“ – казва загадъчно неуморимото момче и в този смисъл филмът може да се възприеме и като отдаване на почит на героя му Итън Хънт, но и на една 30-годишна авантюра – първата „мисия“ се появява през 1996.
Сюжетът отново е изпълнен с див екшън, от който се запомня как героят на Том Круз виси от самолет, докато стрелят по него. Това е „безумен каскадьорски номер с обърнат надолу самолет“, в който неудържимият Круз, вече на 62, демонстрира каскьдьорските си умения. Да си представим колко наши актьори, а и по света могат да направят такива лупинги на ръба на мислимото. Последното крило от шпионския трилър е най-очакваният блокбастър за лятото с фантастичен бюджет от 400 милиона долара. Разбираемо е, че когато напористи журналисти го питат за митата на Тръмп той казва, че ще говори само за кино…
СПОМЕН ЗА СТАЛИНСКИТЕ ЧИСТКИ И ПОЛИЦЕЙСКОТО НАСИЛИЕ са две теми, които се очертаха на екрана в Кан още в първите дни.„Двама прокурори“ на украинския режисьор Сергей Лозница не говори за Украйна, а за СССР от 1937, времето около сталинските чистки.
От „Монд“ са забелязали, че механизмите на властта са разкрити като „странен театър на абсурда“ или „9-те кръга на Ада“. Филмът проследява потапянето на млад юрист в грубата и безмилостна затворническа реалност. Хиляди писма на задържани и обвинени несправедливо от режима са изгаряни в една килия, но едно някак си се промъква и стига до бюрото на новоназначения прокурор Корнев.
И мъжът отива да разследва жалбата на един затворник, жертва на насилие и мъчения. Корумпирани агенти на НКВД се опитват да му пречат, но той все пак успява да говори със задържания, стар и заслужил болшевик… Като убеден и морален партиец Корнев вярва, че просто нещо се е объркало. Търсенето на истината го отвежда до главния прокурор в Москва и той се сблъсква челно с тоталитарния режим…
„Нашият герой, млад, току-що дипломиран прокурор, принадлежи на първото пост-революционно поколение, възпитано в романтичен и идеалистичен дух. Той е ентусиазиран строител на бъдещето…“ – посочва режисьорът.
Критиката отбелязва, че филмът прави паралели с настоящето като носи и силна ирония с внушението, че системата разрушава и най-страстните си защитници… По повод визията Лозница обяснява:
„Първоначално исках да включа архивни кадри… Отказах се от тази идея, но тя остави своя отпечатък – особено във формàта на изображението, който отговаря едновременно на епохата и на стила на разказа. Камерата не се движи, има само статични кадри. Този избор изисква много изобретателност в композицията и монтажа. Олег Муту, моят румънски оператор, разработи особена цветова палитра. Изключихме всички „живи“ цветове: оставихме само черно, сиво, кафяво, тъмно синьо, бяло – и на места кървавочервено. Костюмите бяха реализирани в същата гама, търсейки автентичност.“
В „Дело 137“ френският режисьор Доминик Мол прави дисекция на полицейското насилие, довело до раняването на млад мъж по време на протестите на „жълтите жилетки“ от 2018. Една полицайка (Леа Дрюкер) от „полицията на полициите“ разследва обстоятелствата по този казус за да се поеме някаква отговорност. Постепенно обаче нещата се усложняват. Позната ситуация… От този „запалим сюжет“ се е получил „смел филм“, „обхватен и интелигентен“, който поставя много и болни въпроси. Доминик Мол е учил кино в City College в Ню Йорк и френския IDHEC и в младостта си се е вдъхновявал от Хичкок. Прави жанрово кино с все по-социални сюжети. Героинята на Леа Дрюкер е човечна и объркана едновременно. Впечатлява контрастът между нейната строгост и човечност. Актрисата казва, че това е роля, която не ти предлагат всеки ден.
Фестивалът в Кан винаги е бил тясно ангажиран с проблемите на света, но тази година това, както видяхме на откриването, бе заявено от самото начало съвсем директно. Председателката на журито Жюлиет Бинош отдаде почит на Фатима Хасуна, фоторепортерка от Газа, която е трябвало да дойде на фестивала, но е била убита през април заедно с 10 члена на семейството си при бомбардировки от Израел. Тя е героиня на един документален филм с красиво заглавие „Сложи душата си в ръката и върви“, представен на фестивала.
25-годишната журналистка е убита ден след като филмът е селекциониран в Кан. Още на втория ден на фестивала се появи и петиция в подкрепа на Газа, подписана до момента от около 400 личности от световното кино. Те целят да изобличат „мълчанието“ за „геноцида“ в Газа.
Сред първите подписали са били Ралф Файнс, Ричард Гиър, Хавиер Бардем. Към тях са се присъединили Джим Джармуш, Педро Алмодовар, Сюзън Сарандън, Гильермо дел Торо, Хоакин Финикс… Новината е, че и Жюлиет Бинош вече е сложила подпис в петицията – в началото тя беше предпочела да привлече вниманието към трагичната смърт на Фатима Хасуна. В „Особен полед“ темата се поставя също, но от друг ъгъл с филма „Имало едно време в Газа“ на Араб Насер и Тарзан Асер. Там действието се развива в Газа от 2007.
Освен Газа и другата невралгична точка в момента не е забравена. Украйна и съдбата й също са във фокуса на вниманието. Първият ден на фестивала беше обявен и като Ден на Украйна. Освен присъствието на Лозница в конкурса, три документални филма показват ужасите и безсмислието на войната. Кан открито заема позиция и с това, което организаторите заявяват – няма да се приемат „официални руски представители, правителствени институции или журналисти, представляващи официалната линия“.
Но в Кан, освен сериозните глобални теми се развиват и ПАРАЛЕЛНИ ЖЪЛТИ СЮЖЕТИ
Голямата френска звезда Брижит Бардо, днес на 90, се изказа пред телевизия BFM меко казано неласкаво за фестивала в самото му навечерие. „Съвременните филми са една скука. Те са социални, грозни, не те карат да мечтаеш.“ – заяви Бардо. Разкрепостената някога актриса, превърнала се в символ на освободената жена, доброволно се оттегли от киното през 70-те и се отдаде на защита на животните, но неизвестно защо от висотата на славата и възрастта си е сърдита на фестивала. Артистичният директор й отговори, че не е компетентна да се изказва по въпроса…
Друг сюжет, надигнал вълна от най-различни коментари, е НОВАТА „ФЕШЪН ПОЛИТИКА“ НА ФЕСТИВАЛА, която се изразява в това да има по-малко голота на червения килим.
В последните години манекенки се явяваха все по-разголени и това е повод да се втвърдят правилата за вечерното облекло. Тенденцията на прозрачните рокли беше прокарана от небезизвестната Бела Хадид, но и от Ирина Шайк и много други дами, позирали полуголи пред фотографите.
Появиха се заглавия като „забранената голота“, но това всъщност е апел за повече самоконтрол в суетата. Не се допускат също и шлейфове и много обемни тоалети с цел да не се пречи на движението на гостите. В Хартата на фестивалеца се казва всъщност:
„От съображения за приличие, голотата е забранена на червения килим, както и във всяка друга зона на фестивала.“
През годините дрескодът на Кан неведнъж е търпял промени. Например задължителните някога високи токчета вече не са задължителни, може и с елегантни „балеринки“. Но маратонките са забранени. Освен дългите рокли се допуска и „малката черна рокла“, коктейлни рокли, костюми с панталон в тъмен цвят, топ с черен панталон и т.н.
Всичко това се отнася за звездите и ритуала по изкачване на стълбите. Журналистите тичат като коне от прожекция на прожекция и за тях изискването е просто „прилично облекло“. Тях ги вълнува киното, филмите.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Ще се съкращават ли състави на БНР?

Ще бъдат ли съкратени „губещи“ състави на щат в Българското национално радио се обсъжда активно в социалните мрежи след последното заседание на Комисията по културата и медиите.
Въпросът бе поставен на общественото внимание от депутата от ПП – ДБ Манол Пейков, който публикува стенограма на част от заседанието на ресорната парламентарна комисия. От информацията става ясно, че председателят на комисията Тошко Йорданов има идеи за редукция на разходите в БНР.
През изминалата седмица работещите в БНТ, БНР и БТА излязоха на протест за по-високи заплати.
По думите на Йорданов, от Радио София „при редукция“ могат да се спестят милион и седемстотин хиляди лева.
„Исканията на радиото, само да припомня, са около пет милиона средно. Ако очаквате да ги получите от бюджета сега, честният отговор – няма да ги получите, тъй като пари няма“, уточнява той.
Имате доста хорове и състави. Говорих и с хората от симфоничния оркестър в радиото. Те са на мизерни заплати. А симфоничният оркестър на Българското национално радио е може би единственият правилно функциониращ оркестър към тях, в който първо са професионалисти, второ – имат ужасно много участия.
За сметка на това имате смесен хор, в който хората са на пълна работна заплата, четиридесет човека, и мисля, че имаха само две участия за миналата година.
Ако нещата и там бъдат редуцирани или тотално редуцирани – (от там можем да вземем) милион и сто хиляди. Радио България не виждам защо трябва да има българска секция, при положение, че има програма „Хоризонт“ си облъчва цялата страна. Ако българската секция бъде редуцирана, могат да бъдат спестени още 400,000. Грубите сметки показват, че ако от регионалните програми направите само 20% съкращения, може да се спестят още 1.5 млн. Значи 1.6 млн + 1.7 млн + 500,000 + още 1 млн + още 500,000 – (и ще получите) парите, които ви липсват, пресмята Йорданов.
В отговор Пейков подчертава, че вместо да се „редуцират“ състави, трябва да се търси финансиране.
„Гледам тази таблица на финансирането на обществените радиостанции в Европа, ние сме определено на едно от последните места. Държавите, които са след нас, почти всичките са извън Европа. Това са Азербайджан, Мароко, Молдова, Босна, Армения“, казва той по време на обсъждането и припомня, че страната е на път да изгуби 80 милиона лв. от Плана за възстановяване и устойчивост за общините заради бавната работа на Министерството на културата.
След остри реакции и от представители на сектора последва публикация на лидера на ИТН Слави Трефонов, който определи случващото се като „недоразумения в интернет“ и отрече да се планират съкращения на състави в БНР.
В интернет често се получават недоразумения — един казал нещо, друг го предал, трети си доизмислил, и накрая се оказва, че си искал да кажеш едно, а то излязло съвсем друго. В четвъртък явно изобщо не сте разбрали правилно моя колега и приятел Тошко Йорданов. Става дума за музикалните състави в БНР. Затова ще си позволя да кажа нещо както от мое, така и от негово име: никакви музикални състави в националното радио няма да бъдат съкращавани — доколкото това зависи от нас. Мисля, че съм напълно ясен, написа Трифонов.
Източник: Offnews.bg
Култура
“Безветрие“ на Веснаков спечели наградите “Васил Гендов“

„Безветрие“ бе обявен за най-добър пълнометражен игрален филм на наградите на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“. Статуетката бе връчена на екипа от специален гост – руският филмов режисьор Андрей Звягинцев.
Победителите бяха определени от четири професионални журита, оценяващи четири категории кино – игрално, документално, късометражно и анимационно. Водещ на церемонията беше актьорът Даниел Върбанов. Сред връчилите статуетки на победителите бяха актьорът Иван Андреев, режисьорът и сценарист Спартак Йорданов, продуцентът Настимир Цачев, композиторът Асен Вапцаров, режисьорът Нина Алтъпармакова, режисьорът Атанас Киряков, режисьорът Светослав Драганов, продуцентът Ралица Глеманова, поетесата и режисьор Рене Карабаш и операторът Александър Станишев.
Режисьорът Иван Ничев получи наградата за цялостно творчество. „Мислете за вашите близки, защото дължите вашите успехи на хората до вас“, каза Иван Ничев.
Наградата за най-добра главна женска роля отиде при актрисата Мария Бакалова и нейната роля във филма „Триумф“ с режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Призът за най-добра главна мъжка роля бе присъден на Огнян Павлов – Fyre за „Безветрие“.
Награда за дебют за игрален филм не беше връчена, защото журито не се е обединило около единодушно решение кой да бъде победител в категорията, каза водещият Даниел Върбанов.
Актрисата Елеонора Иванова грабна статуетката за най-добра женска поддържаща роля във филма „Платформата“. Юлиан Вергов, Любомир Нейков, Георги Златарев, Роберт Янакиев и Стефан Денолюбов бяха отличени за най-добра мъжка поддържаща роля за филма „Клас ’90“.
С нгарадата за най-добър режисьор на анимационен филм бе отличена Мира Янкова и нейния филм Disturbia, който беше отличен с наградата за най-добър анимационен филм.
За първи път беше връчена специална награда на Столичната община за филм със социална значимост. Наградата бе присъдена на „Училище за надежда“ с режисьор Яна Алексиева.
На церемонията по награждаването бяха отличени филми в още 30 категории.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Излизат сценарии на режисьора на “Левиатан“ Звягинцев, той ще бъде на премиерата днес

Филмови сценарии на Андрей Звягинцев излизат на български език. Режисьорът ще присъства на премиерата днес, 16 май, в литературен клуб „Перото“ (НДК), съобщават от „Книгомания“. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович.
В книгата са събрани сценариите на петте филма на Звягинцев, които се публикуват за първи път – „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора. Преводът е на Теодора Лилян.
Звягинцев идва в България за първи път за кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май, ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филма до момента. „Правенето на филми е много по-интересно от това да лежиш в земята“, казва Звягинцев. „Моят главен герой е избор, направен от самия персонаж“, споделя режисьорът.
Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са отличени със „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал (2003), награда за най-добър сценарий от фестивала в Кан (2014), „Златен глобус“, присъждана от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса (2015) и „Сезар“ за най-добър чуждоезиков филм на Френската филмова академия (2018).
Андрей Звягинцев е роден на 6 февруари 1964 г. в Новосибирск, където получава първото си актьорско образование. През 1984 г. завършва Новосибирското театрално училище в курса на Лев Белов. От 1986 г. живее в Москва, следва в Руската академия за театрални изкуства. През 1990 г. завършва Актьорския факултет на ГИТИС в курса на Евгений Лазарев. Между 1992 и 2000 г. работи като актьор в киното и театъра.
През 2000 г. дебютира като режисьор на пълнометражни филми, заснемайки „Бушидо“, „Неизвестен“ и „Избор“ за телевизията като част от поредицата „Черна стая“. През 2003 г. режисира първия си пълнометражен филм – „Завръщането“.
Той участва в основната конкурсна програма на Филмовия фестивал във Венеция, където за първи път в историята на фестивала печели едновременно две награди – главната награда „Златен лъв на св. Марк“ (Leone dʼOro) и наградата „Лъв на бъдещето“ за най-добър режисьорски дебют. Следващият му филм – „Изгнанието“, е премиерно показан на Международния филмов фестивал в Кан през май 2007 г. Награден е за най-добър актьор (Константин Лавроненко). През 2011 г. третият му пълнометражен филм „Елена“, участва в програмата „Особен поглед“ на 64-тия филмов фестивал в Кан и получава специалната награда на журито с председател Емир Кустурица. През 2014 г. четвъртият му филм е премиерно показан в Кан. „Левиатан“ получава наградата за най-добър сценарий (Олег Негин и Андрей Звягинцев). През януари 2015 г. печели наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм според Асоциацията на холивудската чуждестранна преса. Същата година „Левиатан“ е номиниран за „Оскар“. През 2017 г. филмът на Андрей Звягинцев „Без любов“ получава наградата на журито на Филмовия фестивал в Кан, наградата „Сезар“ на Френската филмова академия и е номиниран за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Андрей Звягинцев е многократен носител на главните руски награди в областта на кинематографията „Златен орел“ и „Ника“. През 2018 г. режисьорът се присъединява към журито на 71-вия международен филмов фестивал в Кан. Член е на Американската и Европейската филмова академия.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 4 дни
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Икономикапреди 1 седмица
Започнаха търговските преговори между САЩ и Китай в Женева
-
Спортпреди 1 седмица
Стъпвахме здраво от първата до последната минута, доволен е треньорът на Левски Хулио Веласкес
-
Святпреди 1 седмица
Путин: Никога не сме отказвали диалог с Украйна
-
Святпреди 5 дни
Зеленски и Ердоган обсъдиха подробности около мирните преговори в Истанбул
-
Спортпреди 5 дни
Рами Киуан с бляскава победа на Световната купа
-
Българияпреди 5 дни
Здравната инспекция наложи забрана върху питейната вода в хасковското село Големанци
-
Българияпреди 4 дни
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен