WWF България започват кампания в социалните мрежи, която да повиши осведомеността на хората как да реагират при среща с мечка в населено място и извън него, съобщиха от природозащитната организация. Те ще разясняват какво да правим и какво да не правим при среща с мечка, кои са органите, към които да се обърнем със сигнал, ако забележим проблемна или пострадала мечка, кои са най-честите заблуди, свързани с тези животни.

Кампанията е част от международен проект Forest Connect. Инициативата се изпълнява по програма Интеррег Дунавски регион и е съфинансирана от Европейския съюз. Всички партньори се обединяват около важността от свързаност на миграционните коридори на едрите хищници – важни за здравето и устойчивостта на горите. На фокус са не само мечките, а и други два емблематични за региона едри хищници: вълк и рис. 

Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките – миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване; екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна. Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството ѝ е престъпление, отбелязват от природозащитната организация.

WWF напомня, че опазването на мечките не е просто наше законово задължение. Мечките са важни за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове например, мечките разнасят семената им, а с това допринасят за богатството и генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те помагат за ограничаването на разпространението на опасни болести, включително африканската чума по свинете. Кафявата мечка е „чадърен“ вид, тоест защитата ѝ косвено пази много други видове от същата екосистема, посочват природозащитниците.  

Целта на кампанията е да ни подтикне да преосмислим връзката си с природата, отбелязва Александър Дуцов, биолог и старши експерт „Опазване на видове“ във WWF България. Той добавя, че мечките слизат в населените места заради проблеми, създадени от хората – например начинът, по който управляваме отпадъците, незаконното изхвърляне на боклуци, отглеждането на месодайни породи на големи и незащитени площи и др. Така че защитата на големите хищници означава защита на нас самите, смята експертът.

В следващите няколко седмици предстои екипът на WWF да обходи на терен определените критични участъци от екологичния коридор в Искърското дефиле в търсене на следи от мечки и други едри бозайници, за да потвърди ползването и важността на коридора, с цел опазването му. Подготвя се и среща със заинтересованите страни и компетентните органи за представяне на стратегически план за действие.

WWF призовава хората да следят кампанията в социалните мрежи на организацията − Facebook, Instagram, YouTube, LinkedIn, и да споделят информацията.
 
В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в населените места и това неизбежно води до страх и притеснения у хората; в някои случаи се стига и до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни, посочват природозащитниците. Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.

Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF България, коментира,че една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха.  Годината не е добра и за жълъдите – също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън, обяснява тя, ицтирана в съобщението. Експертът припомня, че зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които са леснодостъпни, отбелязва Тошева. От WWF България апелират  хората, които забележат мечка, на първо място да подадат сигнал на 112 или към съответната регионална инспекция за околна среда или дирекция на национален парк.

Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но всъщност не разполагаме с точни данни за общата им численост, напомнят от организацията. Те отбелязват, че популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна – около 700-900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане. Точни данни ще бъдат получени след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда.

През май от екоминистерството съобщиха за първия в България ДНК мониторинг на кафява мечка. Проектът ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда, горските предприятия и националните паркове. Проектът е финансиран по Програма „Околна среда 2021-2027 г.“. ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид.

Източник: БТА