Икономика
Какво стои зад прекъсването на електрозахранването на Иберийския полуостров?

Разследването на причината, довела до масовото прекъсване на електрозахранването в Испания, Португалия и части от Франция вече е започнало, съобщиха представители на властите. Един от най-големите сривове на енергийните системи в Европа спря влакове, банкомати и светофари. Ройтерс разглежда възможните хипотези за прекъсването на електроподаването.
КИБЕРАТАКА
Премиерът на Португалия Луиш Монтенегро заяви, че няма индикации за кибератака, но и двете страни все още разглеждат всички хипотези.
Въпреки че предварителната оценка на испанския оператор на електропреносната мрежа (REE) изключи кибератака, премиерът Педро Санчес заяви, че органите за киберсигурност на Испания провеждат отделно разследване за такава възможност.
ДОСЕГАШНИ ОБЯСНЕНИЯ
Испанският оператор на електропреносната мрежа обяви вчера вечерта, че има „силно колебание на потока в електропреносната мрежа, довело до значителна загуба на електроенергия“.
Тази загуба на 15 гигавати електроенергия надхвърля това, което електрическите системи са проектирани да поемат и испанската електропреносна мрежа беше изключена от европейската система.
След това електрическата система се е сринала, което е довело до загуба на електрическото напрежение в точките за захранване както на испанската, така и на португалската електрическа система, обясниха от компанията.
КАКВО ОБИКТОВЕННО ПРИЧИНЯВА ПРЕКЪСВАНИЯТА НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО?
Най-честата причина за непланирано прекъсване на електрозахранването са екстремни метеорологични условия, като бури, мълнии или силни ветрове.
Електричеството може да спре и при повреди в електроцентрали, електропроводи, подстанции или други части от електропреносната система или мрежа.
Повечето прекъсвания на електрозахранването обикновено траят между няколко минути и няколко часа.
КАКЪВ Е ЕНЕРГИЙНИЯТ МИКС НА ИБЕРИЙСКИЯ ПОЛУОСТРОВ?
Испания е един от най-големите производители на електроенергия от възобновяеми източници в Европа и спирането на електрозахранването вчера вече предизвика дебат за това дали нестабилността на доставките от слънчева или вятърна енергия прави нейните енергийни системи по-уязвими за подобно прекъсване.
Данните на оператора на електропреносната мрежа показват, че слънчевата енергия е осигурявала почти 59 на сто от електроенергията на Испания по време на спирането на електрозахранването, вятърната енергия – 12 на сто, ядрената енергия – почти 11 на сто, а газови централи – 5 на сто.
В рамките на пет минути вчера – между 12:30 и 12:35 местно време (11:30-11:35 българско време), генерирането на фотоволтаична енергия е спаднало от над 18 гигавата до едва 8 гигавата.
КАКВИ ФАКТОРИ МОЖЕ ДА СА ОКАЗАЛИ ВЛИЯНИЕ?
Източник с познания за сектора заяви, че по време на прекъсването испанската електропреносна мрежа е работила с много малка „инерция“ – енергия, съхранена в голями въртящи се генератори и някои промишлени мощности.
Инерцията помага за стабилизиране на електропреносната мрежа, като забавя скоростта на промяна на честотата, когато има внезапен спад или покачване на търсенето или производството на електроенергия.
„В тези условия (когато има малка инерция в електроенергийната система – бел. ред.), ако има спад в производството по някаква причина, мрежата губи (допълнителна) инерция и всичко се срива. А при прекъсване на тока е необходимо да се възстанови инерцията, което отнема няколко часа“, посочи източникът, пожелал анонимност.
Виктор Бесера, професор по електроенергетика в университета в Портсмут, Великобритания, заяви, че прекъсването на електрозахранването на Иберийския полуостров е показало сложността при управлението на съвременните енергийни системи, особено след като те интегрират нарастващи нива на периодична възобновяема енергия.
Испанският премиер Педро Санчес изключи възможността излишъкът от електроенергия от възобновяеми източници да е причинил масовото прекъсване на електроподаването.
Източник: БТА
Икономика
България пласира дълг за 4 млрд. евро на международните пазари, съобщават от Министерството на финансите

Министерство на финансите на България успешно пласира дълг в размер на 4 млрд. евро на международните пазари, съобщиха от институцията. Емитираните на 28 април облигации са в два транша и са деноминирани в евро. Първият транш се състои от облигации със срочност 9 г., обем от 2,25 млрд. евро и годишен лихвен купон от 3,5 процента. Вторият транш се състои от облигации със срочност 13 г., обем от 1,75 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4,125 процента.
Съвкупната номинална стойност на подадените заявки достигна 8,7 млрд. евро, което съответства на презаписване от 2,2 пъти. Вследствие на силния инвеститорски интерес и доверие това презаписване позволи съществено намаляване на цената на финансиране при 9-годишните облигации до ниво от 125 базисни точки, а при 13-годишните облигации – до ниво от 175 базисни точки спрямо съответните осреднени лихвени суапове, се посочва в съобщението.
Постигнатите спредове и лихвени купони представляват най-добрите условия, постигани в рамките на последните 3 трансакции на външните пазари, спрямо сравними по матуритет български еврооблигации. Деветгодишният транш постигна най-ниския спред спрямо осреднените лихвени суапове за Република България от 2020 г. досега, се допълва в съобщението.
От Министерството на финансите посочват, че моментът за излизане на международните капиталови пазари е бил внимателно подбран. Това е допринесло за успеха при набиране на необходимото финансиране в условията на продължаваща несигурност и волатилност на пазарната среда.
Положително влияние върху трансакцията оказа и нарастващото доверие на международната инвеститорска общност към страната ни, базирано на стабилната макроикономическа среда и увереността в очакваното присъединяване към еврозоната, пише още в съобщението.
Двойният транш облигации е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
До момента на емисията привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар в периода януари – април 2025 година. Сумата бе набрана в резултат на 8 аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии – една 3-годишна и една 7-годишна, сочи справка в сайта на финансовото министерство.
Реализираната трансакция следва заложената основна цел на дълговото управление през 2025 година. Набраните средства осигуряват необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се уточнява в съобщението.
Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, от 18,9 млрд. лв., заложен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година. Това означава, че до края на 2025 година Министерство на финансите може да емитира нов дълг от още около 9 млрд. лева до достигане на предвидения таван за периода. В края на годината е заложено общият размер на държавния дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
За последно България пласира дълг на международните пазари в края на месец август миналата година в условията на служебно правителство. Тогава страната ни набра 4,5 млрд. евро чрез продажбата на облигации, деноминирани в евро и щатски долари, като това бе най-голямата изобщо сделка, която Република България реализира с едно излизане на пазара.
Източник: БТА
Икономика
Германски оператори на газохранилища критикуват план на Берлин за прилагане на новите правила на ЕС в сектора

Проектопредложението за изменение на германския закон за съхранение на газ, който цели да приведе нивата на запълване в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, може да се окаже несправедлив към някои оператори и дори да ограничи доставките. Това обяви днес асоциацията на операторите на системи за съхранение на газ в Германия (INES), предаде Ройтерс.
Германия е най-големият потребител и страната, която съхранява най-голямо количество газ в ЕС. Германските хранилища покриват една четвърт от годишното потребление на газ в Германия. Това означава, че усилията ѝ за прилагане на правилата за съхранение на газ имат последици в целия ЕС, отбелязва Ройтерс.
Лобистката организация INES критикува план на министерството на икономиката за изискване за запълване на капацитета на газохранилищата в страната от 80 на сто до 1 ноември, тъй като на шест отделни съоръжения е дадена по-ниска цел от 45 на сто. Шестте хранилища са в Бад Лаухщад, Франкентал, Хенлайн, Реден, Щокщад и Илцен.
Германското министерство на икономиката разпространи вчера проекторазпоредбите за зима 2025/26 г., с които се е запознала Ройтерс. Целта на проекта е Берлин да се съобрази с по-свободните правила за запълване на хранилищата, подкрепени от страните членки на ЕС миналия месец.
Планираните изменения биха позволили на страните да свият с 10 процентни пункта предишното изискване за запълване на капацитет от 90 на сто.
Асоциацията INES критикува и друго несъответствие в проекта относно края на зимата. Според него е необходимо съоръженията да бъдат запълнени поне на 30 на сто към 1 февруари 2026 г., докато за четири хранилища – Берванг, Брайтбрун, Инценхам-Вест и Волферсберг – целта е по-висока – 40 на сто.
Според лобистите по-високото изискване може да доведе до свиване на общите доставки в края на зимата и да бъде контрапродуктивно.
Говорител на икономическото министерство отказа да коментира проектопредложението, като заяви, че то не е било прието от кабинета.
Източник: БТА
Икономика
Потребителското доверие в САЩ през април се понижи до нивата от началото на пандемията, отчита проучване

Индексът на потребителското доверие в САЩ се е сринал повече от очакваното през април, сочи проучване на изследователския център „Конфърънс борд“ (Conference Board) , публикувано днес и цитирано от ДПА.
Индексът на потребителското доверие на „Конфърънс борд“ е намалял до 86 пункта през април от коригираните нагоре 93,9 пункта през март. Така индексът отбелязва най-ниското си ниво от май 2020 г.
Икономистите очакваха индексът на потребителското доверие да се срине по-умерено – до 87,5 пункта спрямо първоначално отчетените 92,9 пункта за предходния месец.
Стефани Гишар, старши икономист в „Конфърънс борд“, отбеляза, че резкият спад довел индекса на потребителското доверие до най-ниско равнище от началото на пандемията.
Индексът на очакванията на потребителите за бъдещето се също се срина – до 54,4 пункта през април от 66,9 пункта през март, достигайки най-ниското си ниво от октомври 2011 г.
Делът на потребителите, които очакват по-малко работни места в САЩ през идните шест месеца (32,1 на сто), е почти толкова висок, колкото през април 2009 г., в разгара на така наречената Голяма рецесия, каза Гишар.
„Освен това очакванията за бъдещите перспективи за доходите са ясно песимистични за първи път от пет години, което предполага, че опасенията за икономиката вече са се разпространили и към потребителите, които се тревожат за собственото си благосъстояние“, добави тя.
Проучването показа по-умерен спад на индекса, отразяващ текущото състояние на потребителите, който се е понижил незначително до 133,5 пункта през април от 134,4 пункта през март.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Обществопреди 1 седмица
Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката
-
Святпреди 1 седмица
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Бизнеспреди 5 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“
-
Балканипреди 5 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Икономикапреди 1 седмица
Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията
-
Бизнеспреди 1 седмица
Питър Наваро – човекът зад митническата политика на Тръмп