Преди десет години Ангела Меркел изрече най-известната си фраза: „Ние ще се справим с това“, припомня „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. 

Канцлерката вече говори от тринадесет минути в този последен летен ден на 2015 г., когато погледжда за кратко бележките си. Германия е „силна страна“. След това поглежда нагоре, отново обръща погледа си към журналистите на пресконференцията и добавя изречение, което години по-късно определя като „само по себе си невероятно банално“, но което и до днес „се връща като бумеранг“: „Ние ще се справим с това“, пише вестникът.

Това е фраза, която едни възприемат като насърчение посред бежанската криза, а други – като арогантност. Какво, питат последните, означава „ние“? Какво означава „справим“? Какво означава „с това“?

На 31 август 2015 г. съюзът ХДС/ХСС е с над 40 процента в проучванията. Партия, наречена „Алтернатива за Германия“ (АзГ), основана две години и половина по-рано, след първите си успехи на национално ниво, според социолозите отново е ясно под 5-процентната бариера и e заплашена да изчезне в забвение. Месец по-рано федералното правителство е приело пакет от мерки за подпомагане на Гърция, което е и причината Меркел да отложи лятната пресконференция с няколко седмици, за което тя се извинява пред столичното журналистическо съсловие.

Меркел е наречена „предателка на народа“

Канцлерката е изпитана в кризи: банкова, финансова и валутна криза, кризата в Украйна, излизане от атомната енергия след ядрената катастрофа във Фукушима – Меркел трябваше да се изправи пред много предизвикателства през почти десетте години, в които беше на поста. И ето нова: бежанската криза.

Още през 2008 г. броят на търсещите убежище започва да нараства, но никога досега в Германия не са пристигали толкова много хора наведнъж, колкото през 2015 г. Две седмици преди пресконференцията на Меркел федералният министър на вътрешните работи Томас де Мезиер заяви, че до края на 2015 г. очаква 800 000 търсещи убежище. Всъщност първоначалните молби за убежище са 441 899, защото властите не успяват да се справят с регистрацията и затова през следващата година броят им ще бъде още по-висок – 722 370.

Много германци искат да помогнат в онези дни. Говори се за култура на гостоприемството. От една страна. От друга страна, враждебността към търсещите убежище се засилва, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Ден преди Меркел да отговори на въпросите на пресата, по инициатива на вестник „Билд ам Зонтаг“ сто известни личности призовават за солидарност с бежанците, пише Дойче Веле. Сред тях са световните шампиони по футбол Марио Гьотце, Тони Крос и Лукас Подолски, лауреатката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер, всички федерални министри и регионални министър-председатели като Хорст Зеехофер от ХСС. Федералният министър на финансите Волфганг Шойбле говори за „най-голямото изпитание от обединението насам“, а вестникът го цитира: „Убеден съм: ще се справим.“

Десет дни по-рано федералният министър на икономиката Зигмар Габриел от ГСДП също беше изрекъл тези три думи: „Ние ще се справим с това.“ Но това беше във видеоподкаст без широк обхват, който медиите откриха едва година по-късно.

Вероятно става дума за съвпадение. В мемоарите си Меркел пише, че в разговор за бежанската политика е казала на шефката на кабинета си Беате Бауман: „По някакъв начин ще се справим и с това.“ В отговор тя я е посъветвала да използва тази формулировка и на предстоящата пресконференция.

Така или иначе, в този августовски ден Меркел не може да предвиди какъв ефект ще има изявлението й, което всъщност се състои от две изречения, а не само от трите незабравими думи: „Мотивът, с който подхождаме към тези неща, трябва да бъде: постигнахме толкова много, ще се справим. Ще се справим, а ако нещо ни пречи, трябва да го преодолеем.“

Меркел има предвид новината за 71 мигранти, намерени мъртви в камион в Австрия, както и размириците в Хайденау, малък град в Саксония, където разгневени граждани насилствено подклаждат настроения срещу бежанците и където пет дни преди пресконференцията канцлерката е наречена „предателка на народа“. Меркел засяга и двете теми, както и предизвикателствата при търсенето на работа и жилища за новодошлите. „Мнозина ще останат за дълго“, прогнозира Меркел. Тя ще се окаже права.

Четири дни след „Ние ще се справим с това“ тя взема решение

„Ние ще се справим“ – тези думи ще останат запечатани в колективната памет на германците. Те обаче не се появяват в репортажа на  „Тагесшау“ и само в няколко заглавия на първите страници на големите ежедневници на следващия ден, както разкрива погледът в архива. Вестниците „Зюддойче Цайтунг“ и „Велт“ дори не споменават тази фраза в своите заглавни статии. Различно е положението с „Тагесшпигел“, която отваря първата си страница с тази фраза, придружена от снимка на влак на гара Келети в Будапеща, в който мигрантите седят и стоят натъпкани един до друг.

Вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ повтаря фразата в новина на първа страница, а също и в коментара си, в който се отбелязва, че федералното правителство „по този начин подчертава безграничната готовност на Германия да приеме мигранти“, но остава да се види дали червено-черната коалиция на Меркел най-накрая ще успее да овладее ситуацията.

Фактът, че „Ние ще се справим с това“ все още има такава сила, вероятно се дължи на събитията в следващите дни. Докато канцлерката иска да вдъхне кураж с изявлението си, все повече хора започват да изпитват чувство на загуба на контрол – в ушите им думите „Ние ще се справим“ звучат по-скоро като: „Сега ще направим така, и точка“.

Още в деня на пресконференцията на Меркел се разпространяват съобщения, че унгарските полицаи са се оттеглили от гарата в Будапеща. Изведнъж вече няма проверки на пероните. Изчакващите мигранти, предимно сирийци, много от които искат да отидат в „Алемания“, „Джърмани“, нахлуват във влаковете за Виена и Мюнхен. Ден по-късно полицаите се връщат. Още един ден по-късно снимката на тригодишното момче Айлан Курди, изхвърлено мъртво на турски плаж, обикаля света. В четвъртък унгарските сили за сигурност спират влак за Австрия, за да прехвърлят търсещите убежище в приемния център.

След това, четири дни след произнасянето на „Ние ще се справим с това“, ситуацията в Унгария се влошава до такава степен, че Меркел взема решение, което някои опоненти ще нарекат „отваряне на границите“. На 4 септември, петък, тя решава заедно с австрийския канцлер Вернер Файман да приеме мигрантите, блокирани в Унгария, поради „днешната кризисна ситуация на унгарската граница“. Фактът, че Берлин разглежда това като „изключение“, остава незабелязан. Хиляди хора вече имат свободен достъп.

„Алтернатива за Германия“, смятана до неотдавна за мъртва, се завръща

Преди да обяви решението си, Меркел информира различни хора. Тя изпраща SMS и на баварския премиер Хорст Зеехофер. По-късно той ще каже, че не го е прочел навреме, защото е изключил мобилния си телефон, докато е бил на почивка.

Решението на Меркел предизвиква разрив между сестринските партии ХДС и ХСС, който ще продължи години. Особено Зеехофер не е на себе си. Във вестник „Билд“ той гневно заявява, че канцлерката е взела „грешно решение“. Става въпрос за „напълно погрешен сигнал в рамките на Европа“. И: „Не може канцлерката да даде на бежанците най-висшето разрешение да си изберат сами страната, в която да потърсят убежище.“ Гостоприемството на германците няма да трае вечно…

През септември 2015 г. първите социолози виждат, че АзГ, която се смяташе за мъртва, отново достига 5%, а в края на годината някои социологически институти отчитат двуцифрена подкрепа за нея. След критиките към еврото, AзГ намери нова тема, която й дава тласък: политиката на убежище. Две години по-късно, на изборите за Бундестаг, партията влиза за първи път в парламента с 12,6 процента. Съюзът ХДС/ХСС, от друга страна, през втората половина на 2015 г. пада под 40-процентовата граница и две години по-късно на изборите за Бундестаг получава само 32,9 процента, което е вторият най-лош резултат в историята на Федерална република Германия, но все пак по-добър от следващите два резултата през 2021 и 2025 г.

Решението си да допусне търсещите убежище в Германия Меркел оправдава в средата на септември 2015 г. след среща с австрийския си колега Файман. „Има ситуации, в които не можеш да мислиш 12 часа“, казва тя. И става ясно какви са нейните стандарти: „Ако сега започнем да се извиняваме, че показваме приятелско лице в извънредни ситуации, тогава това не е моята страна.“ И продължава: „Казвам го отново и отново: можем да се справим и ще се справим.“ По-късно, сега, чрез повторението, думите ѝ се възприемат от критиците като упоритост.

Изказването на Меркел и до днес предизвиква поляризация

При това не става дума, че Меркел наблюдава хаоса бездейно. Защото през следващите месеци допринася за сключването на споразумение между ЕС и Турция, което от 2016 г. нататък ще доведе до силно намаляване на броя на търсещите убежище в Германия до началото на пандемията от коронавирус (преди да се повиши отново през 2023 г.). Страните по Балканския маршрут също затрудняват преминаването на мигрантите.

Политиката на предоставяне на убежище обаче продължава да разпалва страстите, както след Нова година в Кьолн през 2015 г., така и след атентатите в Манхайм, Золинген, Магдебург и Ашафенбург. Междувременно проучвания показват, че мнозинството от германците желаят друга, по-строга политика на предоставяне на убежище. Броят на търсещите убежище до днес не би трябвало да бъде толкова висок, колкото през 2015 и 2016 г., но това е само защото украинците, които бягат от руснаците, не трябва да кандидатстват за убежище поради изключение от правилото. Това често скрива факта, че от 2022 г. Германия е регистрирала още повече търсещи убежище, отколкото в средата на миналото десетилетие.

Меркел и днес не отстъпва от взетото преди 10 години решение и го защитава,  се вижда от документален филм по немската телевизия А Ер Де.

Сегашното германско правителство продължава да затяга проверките по границите и да се стреми да депортира повече нелегални мигранти, стана ясно от интервю на вътрешния министър Александър Добринт  пред подкаста „Тейбъл.Тудей“(Table.Today).

Докато през 2014 г. в Германия са регистрирани малко под 750 000 търсещи закрила, до края на 2024 г. техният брой е нараснал до 3,3 милиона. Десет години след известното изказване на Меркел мненията продължават да се разминават по въпроса дали Германия е успяла, все още се опитва да успее или никога няма да успее. Да се справи… И с какво…

Източник: БТА