За Катар атаката носи горчиви уроци. Доха помогна на администрацията на Доналд Тръмп да посредничи за мирни споразумения не само в Газа, но и в конфликтите между Руанда и Демократична република Конго и между Армения и Азербайджан. Катарците също така помогнаха за освобождаването на американски заложници във Венецуела и Русия. Но за много израелци и европейци Катар остава враг, който финансира „Хамас“ и е домакин на понякога провокативните коментари на арабската редакция на „Ал Джазира“, които Доха опита да остави встрани със събития като световното първенство по футбол или подаръци за Тръмп.

От перли към власт: основите на амбициите на Катар

Превръщането на Катар от скромна икономика, основана на добива на перли, в регионален хъб на властта и дипломацията, разполагащ с държавен инвестиционен фонд на стойност над 500 млрд. долара, представлява една от най-драматичните промени в съвременната политика на Близкия изток. Почти двувековното управление на семейство Ал Тани преминава през поредица от вълни на чужда доминация – от португалска и османска окупация до статут на британски протекторат до независимостта през 1971 г. Този исторически опит в управлението на конкуриращи сили при запазване на автономията, се оказва безценен, докато Катар извайва постепенно и търпеливо своята отличителна дипломатическа ниша.

Откриването и експлоатацията на огромни запаси от въглеводороди фундаментално променя стратегията на Катар. С изкопаеми горива, съставляващи 86% от износа му, малкото емирство натрупва финансовите ресурси, необходими за провеждането на мащабна външна политика. Но само богатството не може да обясни възникването на Катар като това, което експерти наричат практикуващ „мегаполитика“ играч или иначе казано, способността да проявява влияние, далеч надхвърлящо конвенционалните очаквания за държава с неговите размери.

Кризата в Персийския залив през 2017-2021 г. послужи като бойно кръщение за Катар. Когато Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн и Египет наложиха всеобхватна блокада, много наблюдатели на региона очакваха Катар да капитулира сравнително бързо. Вместо това Доха не само оцеля, но и излезе с по-видима и трайна мека сила, и дипломатически способности. Тази устойчивост показа наяве, че Катар успешно е разнообразил партньорствата си извън традиционните съюзници от Персийския залив, като например култивира отношения с Турция, Иран и западните сили, които се оказаха решаващи за оцеляването му – трябва да се припомни, че Анкара, например, изпрати контингент от войници и техника в Катар, когато Саудитска Арабия налагаше блокадата си.

Източник: Капитал

ЕС санкционира и допълнителни 118 кораба от руския „сенчест флот“ – мрежа от плавателни съдове с непрозрачна собственост, използвани за заобикаляне на съществуващите ограничения – с което общият брой на включените в списъка кораби достига над 560.

Освен това големи енергийни компании като „Роснефт“ и „Газпромнефт“ ще бъдат изправени пред пълна забрана на транзакциите, а санкциите ще се разпрострат и върху субекти от трети страни, включително в Китай, които помагат на Русия да продава своя петрол.

Освен енергетиката, пакетът въвежда и сложни мерки за затваряне на финансовите и технологичните канали, които захранват военната машина на Кремъл. За първи път ЕС ще се насочи към криптовалутни платформи, за да забрани транзакции, които помагат на Русия да заобикаля санкциите. Рестрикциите обхващат и банки в трети страни, свързани с руски алтернативни системи за разплащане, и ограничават транзакциите със субекти в специални икономически зони. На военния фронт санкциите добавят нови ограничения върху износа на технологии, използвани на бойното поле, особено за дронове, и включват в списъка още 45 компании в Русия и в чужбина заради ролята им в подкрепа на руския военно-промишлен комплекс.

Съобщение в ключов момент

Моментът на това съобщение е наситен с геополитическо значение. Във вътрешен план, ЕС представя санкциите като доказателство, че икономическият натиск работи, като цитира 17-процентния лихвен процент и високата инфлация в Русия като доказателство за „прегряваща военна икономика, която достига своите граници“.

Източник: Капитал

Поведението помага да се обясни един очевиден парадокс на американските пазари след резките разпродажби, предизвикани от обявените от Тръмп мита през април: как акциите на Уолстрийт се върнаха с резки темпове, без да предизвикат възстановяване на долара.

Според анализа на Deutsche около 80% от около 7 млрд. долара, които са постъпили в ETF за американски акции, регистрирани в чужбина, през последните три месеца, са били хеджирани. В началото на годината този процент е бил около 20. Такова хеджиране означава, че инвеститорите са изложени единствено на движението на цената на даден актив, а не на движението между долара и националната им валута, въпреки че трябва да платят за тази привилегия.

Според анализатори увеличаването на хеджирането е допринесло за разпродажбата на долара през тази година с повече от 10% спрямо кошница от равностойни валути, включително еврото и паунда. Спадът на долара повиши еврото във вторник до четиригодишен връх от над 1.18 долара.

Какво предприемат клиентите на фондовете

Мениджърите на фондове обясняват, че клиентите искат да запазят експозицията си към американските акции в условията на бум на изкуствения интелект, но не са толкова склонни да поемат риска спрямо долара. Арун Саи, старши стратег в Pictet Asset Management, заяви, че швейцарската фондова компания е увеличила хеджирането в долари на акциите си в САЩ, залагайки на това, че доларът се намира в „светски мечи пазар“. „Доларът ще продължи да поема основната тежест от намаляването на доверието към институциите“, добави той.

Проучване на Bank of America сред управители на глобални фондове през септември показа, че 38% от инвеститорите искат да увеличат позициите си за хеджиране срещу по-слаб долар, докато само 2% искат да се предпазят от по-силен долар.

Източник: Капитал