Дженсен Хуан се опитва да се справи с проблемите на компанията от търговската война на САЩ
Източник:
Reuters

DeepSeek е заплашена от нови санкции в САЩ

Администрацията на Тръмп обмисля санкции и срещу китайската DeepSeek, които да блокират възможността ѝ да купува технологии от САЩ и да ограничат достъпа на американци до услугите ѝ. Мерките са в отговор на нарастващите притеснения, породени от новия китайски модел за изкуствен интелект. Санкциите върху продажбата на AI чиповете на Nvidia за Китай имат негативно влияние и върху DeepSeek, която ги използва за свои технологии.

Китайската Chagee набра 411 млн. долара при дебюта си на борсата в Ню Йорк

Китайската компания за чай Chagee успешно набра 411 млн. долара чрез първично публично предлагане на борсата в Ню Йорк, като определи цената на акциите на 28 долара. Компанията започна предлагането миналата седмица въпреки нестабилността на финансовите пазари заради новия пакет мита на президента на САЩ Доналд Тръмп и страховете от глобална търговска война. От Chagee не са предоставили официален коментар към момента, пише Reuters.

Проектът на OpenAI и SoftBank – Stargate, обмисля инвестиция във Великобритания

Проектът Stargate на OpenAI и SoftBank за 500 млрд. долара обмисля бъдеща инвестиция във Великобритания като част от стратегията за евентуална глобална експанзия. В момента проектът се фокусира върху изграждането на центрове за данни в САЩ, като първият е в Тексас, а се търсят още локации в общо 16 щата. Великобритания се очертава като водещ кандидат за бъдещи инвестиции заради усилията на правителството за подобрен достъп до енергия за AI сектора. Stargate цели да осигури инфраструктура за мощни AI модели и първоначално ще обслужва единствено OpenAI (оценен на 300 млрд.). И този проект обаче среща известни предизвикателства заради новите мита на Тръмп, които могат да увеличат разходите за оборудване с над 11 млрд. долара на годишна база.

Дясноцентристите в Европа искат отмяна на забраната за автомобили с ДВГ след 2035 г.

Лидерът на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер предложи пълната забрана за продажба на нови автомобили с вътрешно горене след 2035 г. да бъде отменена, за да се запази европейската автомобилна индустрия. Той също така предложи модел, при който емисиите на въглероден диоксид от превозните средства да се компенсират, например чрез съхранение на въглерода в почвата. Това идва на фона на сериозните трудности, с които се сблъсква европейската автомобилната индустрия. Бизнесът се бори с високи разходи и конкуренция от евтини китайски вносни автомобили. Великобритания също коригира целите си за електрическите превозни средства, като разхлаби наказанията за автомобилните производители.

Източник: Капитал

Митата върху Китай са толкова високи, защото страната реши да отговори със същата сила на това, което нарича „икономическо хулиганство“ от страна на Америка. След седмица на надцакване резултатът стигна 145% на 125% в полза на САЩ.

Докато увеличаваше натиска върху Китай, Тръмп отстъпи, поне временно, на други фронтове. Реципрочните мита върху други държави, свързани с размера на техните търговски излишъци с Америка, няма да влязат в сила още 90 дни. Но страните ще продължат да плащат 10% мито, докато търсят „индивидуални“ споразумения с президента. Въпреки отстъплението на Тръмп оставащите мита са все още рекордно високи. Те средно надхвърлят 25% за всички търговски партньори, когато се претеглят според американския внос през миналата година.

Възможностите за отговор на Китай

Китай може да отвърне на удара. Той вече е поставил няколко американски компании в списъка си на „ненадеждни субекти“, които изискват държавно наблюдение и ограничения. Също така вече прекрати отношенията на американски производители на дронове с техните китайски доставчици и ограничи износа на Америка на различни критични метали. Може и да прекрати всяко сътрудничество със САЩ по отношение на фентанил например. Както и да забрани вноса на американско птиче месо и други земеделски продукти като соя и сорго, които основно идват от републиканските щати.

Китай може, както обмисля и ЕС, да наложи ограничения и върху американски услуги. САЩ имат търговски излишък с Китай в търговията със услуги (макар и много по-малък от дефицита на Америка в стоковата търговия). Ако Китай последва същата груба формула, която Америка използва за изчисляване на своите първоначални реципрочни мита, Китай ще има право да наложи мито 28% върху американските услуги, пише в анализ The Economist.

Такава ответна реакция би направила споразумение с Тръмп по-малко вероятно. Американският президент се опитва да изолира Китай, като първо разговаря с всички останали. Но от гледна точка на Китай разговорите с президента на САЩ носят много рискове и малко ползи. Вашингтон иска да „отдели“ Китай и да ограничи икономическия му възход, независимо какво се случва с търговския баланс.

Източник: Капитал

Анализатори посочват, че целта на Тръмп е да постигне „по-строго и различно“ ядрено споразумение от това през 2015 г., което да гарантира, че Иран никога няма да развие ядрено оръжие. Но въпреки че имаше известни сигнали за дипломация в месеците преди срещата, Тръмп не се отказа от противоречивия си подход. На 4 февруари подписа меморандум, с който наложи нови санкции върху иранския петрол – основен източник на приходи за ислямската република. Часове след това той публикува пост в социалните мрежи, в който обеща „голямо тържество в Близкия изток“, ако бъде постигнато ново ядрено споразумение, а малко по-късно предупреди, че ако преговорите се провалят, „Иран ще бъде в голяма опасност“.

Чрез меморандума Тръмп разшири и обхвата на условията в потенциалното ново споразумение, включително пълното прекратяване на ядрената програма на Иран, спиране на разработката на балистични ракети и неутрализиране на мрежите в региона, които Вашингтон определя като терористични. Така поставени, изискванията значително надхвърлят параметрите на ядрената сделка от 2015 г., което засили подозренията на Иран, че новият дипломатически подход е по-скоро форма на натиск, отколкото реален диалог.

„Първо, Тръмп иска отмяна на отстъпката, направена през 2013 г., тоест, че Иран може да запази капацитет за обогатяване на уран, ограничен и инспектиран от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Израел и Тръмп (от първия си мандат) смятат, че позволяването на Техеран да има програма за обогатяване на уран е прекалено много. Те казват, че не вярват, че тя е само за генериране на гориво за граждански ядрени реактори. Второ, при предишните преговори (от 2012 г. до приемането на иранското ядрено споразумението през 2015 г. и влизането му в сила през 2016 г.) Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия и САЩ искаха да се справят с основния риск, който Иран представляваше – отклоняване на ядрени материали от цивилната към потенциално военната програма. И те оставиха настрана проблемите, породени от ракетната програма на Техеран и от иранските отношения с радикалните движения в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Газа“, казва пред „Капитал“ бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. И допълва, че през 2012 – 2015 г. се е смятало, че е прекалено много да се решат и тези въпроси. Тогава това е било отложено и сега САЩ искат да преговарят за спиране на подкрепата на ислямската република за тези движения.

Иранските червени линии

Иран продължава да защитава своите т.нар. червени линии и твърди, че ядрената програма има изцяло мирни цели. Противниците на ислямската република обаче посочват, че тя разполага с хиляди модерни центрофуги за обогатяване на уран и балистични ракети, които при нужда могат да пренасят ядрени бойни глави. Източници от иранското правителство посочват пред Financial Times, че ядреният капацитет е изключително важен за националната сигурност, а всяко споразумение, което иска пълното му спиране, е екзистенциална заплаха.

Източник: Капитал