ОтЗимбабведо Европа – горещите вълни оказват негативен ефект

Не само Европа е засегната от горещите вълни. Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания 2023 и 2024 г. са най-горещите години в глобален мащаб, тенденцията продължава и през 2025 г. За последните две години са регистрирани едни от най-опустошителните суши в историята, показва доклад за сушите на ООН. През този период затоплянето и климатичните промени бяха утежнени от естественото климатично явление Ел Ниньо. Ел Ниньо, познато още като ENSO (от El Niño-Southern Oscillation), е явление в Тихия океан, което се случва, когато повърхностните води в източната и централната част на океана станат необичайно топли. Често това води до по-сухи условия в региони като Южна Африка, както и части от Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка и Югоизточна Австралия.

Според доклада светът е изправен пред безпрецедентна суша, която вече е нанесла тежки щети на икономиките и населението в над 20 държави. Най-силно засегнати са Източна и Южна Африка, Средиземноморието, Амазония и Централна Америка. За 2024 г. реколтата от царевица в Зимбабве е спаднала със 70% в сравнение с 2023 г. В рамките само на няколко месеца в началото на 2024 г. цената на продукта се е удвоила, карайки жителите на столицата Хараре да пропускат хранения. Според Световната банка инфлацията на хранителните продукти в Зимбабве е достигнала 26% към април 2024 г. Сушата в Южна Африка е намалила и потока на река Замбези с до 20% от средния през април 2024 г., като язовир Кариба, където се намира основната водноелектрическа централа в Замбия, работи на 7% от капацитета си през септември, принуждавайки Замбия, която зависи на 87% от водна енергия, да въведе внос и ограничения на тока през февруари. Енергийната криза, засилена от увеличеното използване на въглища в Замбия и Зимбабве, остави милиони без ток до 21 часа дневно, карайки малките фирми да спрат производство, а големите да понасят високи разходи за гориво.

На другия край на света, в Испания, маслиновите дръвчета също страдат. Производството на зехтин е намаляло с около 50% поради продължителната суша, което е довело до значително увеличение на цените до септември 2023 г., като в някои случаи те дори са се удвоили.Това има сериозни последици както за местните потребители, така и за международните пазари, тъй като Испания е един от най-големите износители на зехтин в света. Според доклада на ООН заради слаба реколта през 2023-2024 г. в Малага са произведени едва 28 390 тона зехтин при обичайни над 50 хил. Зехтинът поскъпва, а слънчогледовото олио го измества в Испания. Като световен лидер в производството, спадът в Испания влияе на цените в глобален мащаб. В Мароко сушата продължава вече шеста поредна година, като водните запаси са с 57% под нормата, а Панамският канал, който е основен път за световна търговия, отчита спад в трафика с над една трета, нарушавайки глобалната търговия. Америка е определена като гореща точка на климатичните промени, а Ел Ниньо през 2023-2024 г. влоши тежката суша в Панама, като валежите спаднаха с 8%. 2023 г. беше определена като най-сухата година там от 1950 г. насам, което доведе до 36% спад в трафика през Панамския канал и загуби от около 100 млн. долара месечно.

„Това е бавно развиваща се глобална катастрофа, най-тежката, която съм виждал“, казва д-р Марк Свобода, съавтор на доклада, основател и директор на Националния център за смекчаване на последиците от сушата в САЩ, за BBC. Горещите вълни не се отразяват само на икономиката. Най-тежката суша от години насам засегна Африканския рог, от което последва смъртта на хиляди от глад, свързан със сушата. В Амазонка са отчетени рекордно ниски нива на водата, довели до загуба на риба. Възпрепятствано е и снабдяването с питейна вода на стотици хиляди хора. Според доклада на ООН сушата е нарушила производството, както и веригите за доставки на ключови култури като ориз, кафе и захар. През 2023-2024 г. сухите условия в Тайланд и Индия причиниха недостиг, който доведе до повишаване на цената на захарта с 9% в САЩ.

Източник: Капитал

ОтЗимбабведо Европа – горещите вълни оказват негативен ефект

Не само Европа е засегната от горещите вълни. Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания 2023 и 2024 г. са най-горещите години в глобален мащаб, тенденцията продължава и през 2025 г. За последните две години са регистрирани едни от най-опустошителните суши в историята, показва доклад за сушите на ООН. През този период затоплянето и климатичните промени бяха утежнени от естественото климатично явление Ел Ниньо. Ел Ниньо, познато още като ENSO (от El Niño-Southern Oscillation), е явление в Тихия океан, което се случва, когато повърхностните води в източната и централната част на океана станат необичайно топли. Често това води до по-сухи условия в региони като Южна Африка, както и части от Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка и Югоизточна Австралия.

Според доклада светът е изправен пред безпрецедентна суша, която вече е нанесла тежки щети на икономиките и населението в над 20 държави. Най-силно засегнати са Източна и Южна Африка, Средиземноморието, Амазония и Централна Америка. За 2024 г. реколтата от царевица в Зимбабве е спаднала със 70% в сравнение с 2023 г. В рамките само на няколко месеца в началото на 2024 г. цената на продукта се е удвоила, карайки жителите на столицата Хараре да пропускат хранения. Според Световната банка инфлацията на хранителните продукти в Зимбабве е достигнала 26% към април 2024 г. Сушата в Южна Африка е намалила и потока на река Замбези с до 20% от средния през април 2024 г., като язовир Кариба, където се намира основната водноелектрическа централа в Замбия, работи на 7% от капацитета си през септември, принуждавайки Замбия, която зависи на 87% от водна енергия, да въведе внос и ограничения на тока през февруари. Енергийната криза, засилена от увеличеното използване на въглища в Замбия и Зимбабве, остави милиони без ток до 21 часа дневно, карайки малките фирми да спрат производство, а големите да понасят високи разходи за гориво.

На другия край на света, в Испания, маслиновите дръвчета също страдат. Производството на зехтин е намаляло с около 50% поради продължителната суша, което е довело до значително увеличение на цените до септември 2023 г., като в някои случаи те дори са се удвоили.Това има сериозни последици както за местните потребители, така и за международните пазари, тъй като Испания е един от най-големите износители на зехтин в света. Според доклада на ООН заради слаба реколта през 2023-2024 г. в Малага са произведени едва 28 390 тона зехтин при обичайни над 50 хил. Зехтинът поскъпва, а слънчогледовото олио го измества в Испания. Като световен лидер в производството, спадът в Испания влияе на цените в глобален мащаб. В Мароко сушата продължава вече шеста поредна година, като водните запаси са с 57% под нормата, а Панамският канал, който е основен път за световна търговия, отчита спад в трафика с над една трета, нарушавайки глобалната търговия. Америка е определена като гореща точка на климатичните промени, а Ел Ниньо през 2023-2024 г. влоши тежката суша в Панама, като валежите спаднаха с 8%. 2023 г. беше определена като най-сухата година там от 1950 г. насам, което доведе до 36% спад в трафика през Панамския канал и загуби от около 100 млн. долара месечно.

„Това е бавно развиваща се глобална катастрофа, най-тежката, която съм виждал“, казва д-р Марк Свобода, съавтор на доклада, основател и директор на Националния център за смекчаване на последиците от сушата в САЩ, за BBC. Горещите вълни не се отразяват само на икономиката. Най-тежката суша от години насам засегна Африканския рог, от което последва смъртта на хиляди от глад, свързан със сушата. В Амазонка са отчетени рекордно ниски нива на водата, довели до загуба на риба. Възпрепятствано е и снабдяването с питейна вода на стотици хиляди хора. Според доклада на ООН сушата е нарушила производството, както и веригите за доставки на ключови култури като ориз, кафе и захар. През 2023-2024 г. сухите условия в Тайланд и Индия причиниха недостиг, който доведе до повишаване на цената на захарта с 9% в САЩ.

Източник: Капитал

Байба Браже, министър на външните работи на Латвия, заяви пред FT, че разширяването е „много положително и много необходимо развитие“, но допъли, че е „от решаващо значение“ отбранителната промишленост да е готова да изпълни нарастващите разходи на НАТО и да използва парите на данъкоплатците „ефективно“.

По-голямата част от физическите промени в обектите на ASAP са в тези, които са включени в списъка за производство на снаряди. Комисарят по отбраната на ЕС Андрюс Кубилюс заяви пред FT, че след руската инвазия годишният капацитет на Европа за производство на боеприпаси ще е нараснал от 300 хил. на около 2 млн. до края на тази година. Голяма част от този ръст ще се дължи на разширяването на Rheinmetall, като компанията е заявила, че годишният ѝ производствен капацитет за 155-милиметрови снаряди ще нарасне от 70 хил. през 2022 г. до 1.1 млн. през 2027 г.

Длъжностни лица и представители на индустрията твърдят, че действителното производство в Европа вероятно ще бъде значително под потенциалния капацитет. Оценката на точното въздействие на финансирането по ASAP също е трудна, като се има предвид, че много производители вече са имали планове за растеж, когато програмата за финансиране е била представена през 2023 г.

ЕС преговаря за нова програма за отбрана на стойност 1.5 млрд. евро, която „възпроизвежда логиката на ASAP“ чрез безвъзмездни средства, а според Европейската комисия ще финансира и съвместни обществени поръчки. Кубилюс заяви, че Комисията проучва дали подобни методи могат да се използват „за стимулиране на промишлеността да разширява производството си в други области“. Сред приоритетните области са ракетите и противовъздушната отбрана, артилерията и безпилотните летателни апарати.

Източник: Капитал