Европа
Как ЕП убеди ЕК да промени финансирането за селските райони

Преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г. навлязоха в нов етап на политическа значимост. Традиционно този процес следва познат модел: Европейската комисия предлага проектобюджет, Съветът преговаря при закрити врата, а на финалния етап Европейският парламент дава съгласие. Това е последователност от действия, която поставя EП в слаба позиция пред почти финализирана сделка за дългосрочния бюджет на ЕС — но не и този път.
В своите предложения за МФР от лятото Комисията постави няколко основни приоритета – отбраната, иновациите, конкурентоспособността и енерийната сигурност на Европа. Тези предложения са логични, имайки предвид настоящата динамична геополитическа ситуация. Но не останаха без критики. Напротив – опасения, свързани със сливането на определени програми за финансиране, неглижиране на политиките за селско стопанство и кохезия и слаб контрол на регионите върху разпределянето на средствата предизвикаха неочаквано остра реакция в ЕП.
Многогодишна финансова рамка, която защитава традиционните приоритети и финансира адекватно новите – това поискаха докладчиците по бюджета: евродепутатите Зигфрид Мурешан и Карла Тавареш.
Зад тях застанаха основите европейски политически групи, които подкрепят председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а именно Европейската народна партия, Прогресивният алианс на демократи и социалисти, „Обнови Европа“ и „Зелените“. В съвместно писмо те поискаха по-голяма роля на Европейския парламент във вземането на решенията за бъдещия дългосрочен бюджет, както и ясна подкрепа за селското стопанство и развитието на селските райони в Европа. Исканията бяха подкрепени със заплаха за блокаж на преговорите при липса на диалог.
В резултат Комисията предложи подобрения относно ролята на регионалните власти при изпълнението на програмите за земеделие и кохезия и прие засилена роля на Парламента при наблюдението на изпълнението на МФР.
Първоначалното предложение на ЕК за новия бюджет включваше гарантирано финансиране само за директни плащания, т.е. субсидии на хектар. Средствата за инвестиции в селските райони обаче вече не бяха гарантирани в бюджета. Новата версия предвижда минимално разпределение от 10 % за селските райони от неразпределените средства, финансирани от националните планове. В абсолютни стойности това означава минимум 50 милиарда евро, гарантирани в настоящото предложение за бюджет — средства, които не фигурираха в първата версия. Следователно финансирането за селските райони се увеличи от НУЛА евро на 50 милиарда евро, по думите на Зигфрид Мурешан.
„Политико“ посочва, че това е отклонение от обичайната практика. Този път ЕП се намеси рано и успя да си извоюва отстъпки. Необичайно бързото включване успя да повлияе върху рамката преди Съветът на ЕС да започне официално преговорите.
Тези събития показват, че Парламентът може да влияе върху цялостната посока на управлението на ЕС, когато действа стратегически и единно. Това е постижение, но признаването на този успех не бива да замъглява оставащите политически залози.
Важно е да се отбележи, че много от евродепутатите все още смятат тези промени за недостатъчни. Както подчертават социалисти, зелени и либерали – същината на измененията не засяга други опасения относно размера на бюджета, дългосрочните стратегически приоритети или прозрачността в управлението.
Решаващата фаза тепърва предстои, а централните преговори няма да бъдат между ЕП и ЕК, а между Парламента и Съветът, който традиционно има по-силната позиция.
Въпреки това съгласието на ЕП е ключово. Постиженията от първия етап показват, че координираните действия на различните политически групи могат да доведат до резултати. Сега следващата стъпка е да се използва това влияние там, където има най-голямо значение – в преговорите със Съвета.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.
“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.
Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.
Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.
„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.
“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.
Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.
Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.
„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Съдът на ЕС: Сключени в чужбина еднополови бракове се признават и в страните, където не са законни

Снимка Архив
Страните от Европейския съюз трябва да признават еднополовите бракове, сключени между граждани на ЕС в друга държава членка на блока, постанови Съдът на ЕС, цитиран от Ройтерс.
Съдът каза, че Полша не е в правото си да не признава брака между двама полски граждани, сключен в Германия, въпреки че полската държава не разрешава еднополови бракове.
„Отказът да бъде признат брак между двама граждани на ЕС противоречи на европейските закони, защото нарушава свободата и правото на уважение на личния и семейния живот“, заяви съдът, цитиран и от БТА.
Магистратите разясняват, че правата на двойката от Полша съгласно европейското законодателство са били нарушени, след като бракът им не е бил признат в Полша, а те са упражнили правото си като граждани на ЕС да се преместят в друга държава членка и да създадат семейство там, предаде ДПА.
Съдът обаче подчерта, че решението „не изисква въвеждането на брак между лица от един и същи пол в националното законодателство“, но задължава всички държави членки да разполагат с процедура за признаване на еднополови бракове.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
