Учени, хуманитарни работници или просто туристи: стратегията на Иран да прибягва до арести на чужденци, за да си осигури отстъпки, поставя западните страни пред истинска дилема, която до момента те не успяват да разрешат.

Тази „заложническа дипломация“, с каквато Техеран неизменно отрича да си служи, отново е в центъра на вниманието след освобождаването във вторник от ирански затвор на френските граждани Сесил Колер и Жак Пари, които бяха задържани в страната преди повече от три години.

Двамата учители, обвинени в шпионаж, вече са освободени условно и се намират във френското посолство в очакване да напуснат Иран, като конкретна дата за момента не се съобщава.

В резултат на съвпадение или спазаряване вчера сутринта се очакваше иранката Махдие Есфандяри, задържана и осъдена във Франция „за възхваляване на тероризма“, да излезе от затвора и да пристигне в иранското посолство в Париж, както съобщи Техеран.

Ислямската република, която смята, че нейната гражданка е била задържана несправедливо, поиска публично тя да бъде разменена за Сесил Колер и Жак Пари.

„Иран използва заложниците като разменна монета, за да получи от САЩ и съюзниците им отстъпки, които не би могъл да получи другояче“, каза пред АФП Джейсън Бродски, директор, отговарящ за политиките, в американската неправителствена организация „Единни против иранската ядрена програма“.

За такива отстъпки има многобройни примери от миналото. Те са различни – от размразяване на активи до освобождаване на ирански граждани, често преследвани или осъдени в Европа и САЩ за заговор за убийство или дори тероризъм, казва експертът.

През 2023 г. Вашингтон разреши прехвърлянето на 6 милиарда долара замразени ирански средства в Южна Корея и освобождаването на петима иранци, за да улесни освобождаването на петима американци, държани в злокобния затвор „Евин“ в Техеран.

Освобождаването през 2020 г. от Иран на университетската преподавателка Кайли Мур-Гилбърт, която има австралийско и британско гражданство, се осъществи, след като Тайланд освободи трима иранци, вкарани в затвора за планиране на бомбен атентат.

„Основополагащ акт“

Тази стратегия не е нова и е един от „стълбовете“ на иранската външна политика.

„Това е същият основополагащ акт, който дава идентичността на иранската държава след революцията през 1979 г.“ – годината, в която бяха взети заложници в американското посолство, подчертава Клеман Терм, лектор в университета „Пол Валери“ в Монпелие.

На 4 ноември 1979 г. около петдесет дипломати са взети за заложници в американското посолство в Техеран. Повечето от тях биват освободени цели 444 дни по-късно след тежки преговори. Кризата коства отчасти преизбирането на президента Джими Картър и бележи началото на продължаващ вече 46 години разрив в дипломатическите отношения и на сурови американски санкции.

„С течение на времето има арести и освобождаване на задържани, периоди на сближаване и напрежение. Променя се интензивността, но практиката се запазва“, подчертава Клеман Терм.

„През периодите на напрежение, като сега, Иран прибягва с пропагандна цел до размяна […]“, за да отрече съществуването на заложници, предвид факта, че страната е подписала Конвенцията на ООН срещу вземането на заложници, допълва той.

Според дипломатически източници Иран, подложен на сурови международни санкции, главно заради ядрените си дейности, продължава да държи най-малко около 20 западни граждани, сред които университетския преподавател и учен с иранско и шведско гражданство Ахмадреза Джалали, осъден на смърт през 2017 г. за „шпионаж“ в полза на Израел – обвинения, които семейството му отрича.

От януари тази година в Иран са задържани също британците Линдзи и Крейг Форман, също обвинени в шпионаж. Двамата бяха арестувани от иранските власти, докато били на мотоциклетна обиколка на света.

Прицелни мерки

„Иранският режим не е единственият, който прибягва до тази практика. Венецуела, Русия, Китай и други също го правят“, отбелязва Дарън Наир, консултант по сигурността и активист на каузата за освобождаване на заложници по света.

„Това явление обаче продължава да се разраства, тъй като няма ефективно средство за възпирането му“, казва Наир, допълвайки, че най-доброто решение е правителствата да възпират гражданите си да пътуват до Иран.

Друг възможен лост за оказване на натиск са по-суровите прицелни мерки срещу Техеран, предлага Джейсън Бродски от американската НПО.

„Американското правителство трябва да работи със съюзниците си за налагане на набор от наказателни мерки“ при всеки случай, когато са взети заложници, включително „санкции и дипломатическа изолация“, а също „пълна забрана за достъп на високопоставени представители на иранските власти и техните семейства“, казва той.  (БТА)

(Превод от френски език: Десислава Иванова)

Източник: БТА

Почти година и половина след като френският президент Еманюел Макрон се опита чрез предсрочни парламентарни избори да постигне баланс на политическите сили във Франция след победата на крайната десница на евровота, няколко допитвания изваждат наяве една горчива истина.

Според анкета на агенция „Елаб“ за френската телевизия Бе Еф Ем Те Ве и „Ла Трибюн диманш“ крайнодясната партия „Национален сбор“ ще излезе начело с 35 процента, ако сега във Франция бъдат произведени парламентарни избори.

А ако сега във Франция има президентски избори и на тях се кандидатира крайнодесният лидер и евродепутат Жордан Бардела срещу бившия премиер и центрист Едуар Филип от лагера на макронистите, Жан-Люк Меланшон от радикалната левица „Непокорна Франция“,  Рафаел Глюкман, лидер на левоцентристкото движение „Обществен площад“ и представляващ обединената левица или лагера на социалистите, и Брюно Рьотайо от лагера на консервативната десница „Републиканците“, то Жордан Бардела ще спечели 35 процента, Филип – 15,5 процента, Меланшон –  12,5 процента, Глюксман  – 11 процента, а Рьотайо  – 8 процента. Ако вместо Бардела на президентски избори сега се яви крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, която е ръководител на парламентарната група на „Национален сбор“, то тя също ще излезе начело с 34 процента, показва допитването, цитирано от „Фигаро“ и „20 минют“.

Според анкета на социологическите институти Ипсос и Бе Ве А близо един на двама французи, тоест 47 процента, смятат, че „Национален сбор“ има способността да управлява страната. Това е с 3 процентни пункта повече спрямо допитване от миналата година, отбелязват медиите Ел Се Пе и „Л’Индепандан“. Допитване на агенция „Виавойс“ за изданието „Либерасион“ показва, че 54 процента от французите са готови да гласуват за „Национален сбор“ на бъдещи избори.

Същевременно допитването на сп. „Фигаро магазин“ от 30 октомври показва, че едва 11 процента от французите одобряват президента Макрон. Това е най-ниският рейтинг за него, откакто той дойде на власт през 2017 г. Допитване на агенция „Одокса“ от 28 октомври пък показва, че 8 на 10 французи смятат, че Макрон не е добър президент.

Всички тези допитвания илюстрират това, че французите са все по-гневни на своя президент, че все по-малко негови сънародници смятат, че той се справя добре с управлението на вътрешните дела и на финансовата криза, в която се намира страната. В допълнение на това все повече французи смятат, че Макрон е в основата и на политическата бъркотия, обхванала Франция от година и половина, след като той разпусна внезапно парламента след евроизборите и насрочи нови избори, довели до патова ситуация – един парламент, в който има три големи политически блока и нито един от тях няма абсолютно мнозинство.

Допитванията показват, че докато рейтингът на Макрон страда, този на „Национален сбор“ се запазва стабилен от година и половина и че тази политическа сила от аутсайдер и „черната овца“ във френската политика се превръща в стабилно политическо присъствие, с което всички вече свикват. За някои партията на Марин Льо Пен и на Жордан Бардела, която в последните няколко години смекчи по някои въпроси риториката си, дори се превръща в алтернатива на макронисткия лагер, управляващ страната вече от 8 години.

В своята появила се неотдавна автобиография френската кинозвезда Брижит Бардо обобщи с много тежки думи положението във Франция, като заяви, че страната й  е „мрачна, тъжна, подчинена, болна, пострадала, опустошена, обикновена и вулгарна“. След което добави, че „десницата е единственият спешен лек за агонията на родината й“, припомня Франс прес. Под десница Бардо, която не крие близостта си с Марин Льо Пен, визира именно „Национален сбор“, отбелязва Франс прес. Още преди 11 години кинодивата нарече Марин Льо Пен „Модерна Жана Дарк“, припомня и британското издание „Телеграф“.

Готова ли е обаче наистина десницата на Льо Пен и на нейното протеже Бардела да вземе властта и да управлява страната – един кошмарен сценарий за Макрон, но и за френските социалисти сценарий, питат се френски медии.

След падането на кабинета на центриста Франсоа Байру в началото на септември заради проектобюджета за идната година, съдържащ мерки за икономии в размер на 44 милиарда евро и назначаването на макрониста Себастиен Льокорню за премиер, „Национален сбор“ беше не веднъж сред събеседниците, участващи в дискусиите за излизане от финансовата криза и за постигане на консенсус по бюджета за 2026 г., който във варианта, предложен от Льокорню, съдържа мерки за икономии в размер на 30 милиарда евро. Бюджетът се обсъжда от няколко седмици в парламента, а неотдавна „Национален сбор“ беше извикан отново от Льокорню за консултации по него. Заради което в консултациите отказа да се включи обединената левица, припомня френската медия „Пюр“.

По въпроса за бюджета Марин Льо Пен направи някои категорични изявления, откакто Льокорню го предложи в първоначалния му вид. Първо тя го нарече „музей на всички ужаси“ и прогнозира, че той ще доведе до „черна година“ за французите. После тя се обяви категорично срещу въвеждането на данък върху състоянието на богаташите във Франция – така наречения „Данък Зюкман“, към който се стремяха левите партии в страната. В крайна сметка този данък не беше приет, тъй като срещу него се обявиха и макронистите, и консервативната десница, но депутатите миналата седмица приеха все пак разширяване на обхвата на приложение на досегашния данък върху печалбите на мултинационалните компании, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Това разгневи Марин Льо Пен, която заяви, че между Себастиен Льокорню и социалистите има политическа любовна история. По този начин тя разкритикува отстъпките, които премиерът прави пред левите партии, за да си осигури тяхната подкрепа. Но обвинявайки Льокорню, че отстъпва пред левицата, Льо Пен елегантно пропусна да припомни, че за да спечели доверието на социалистите, премиерът отложи с 18 месеца прилагането на спорната пенсионна реформа, увеличаваща възрастта за пенсиониране. Тази реформа беше трън в очите и на „Национален сбор“.

Иначе в хода на дискусиите за бюджета Марин Льо Пен не спира да критикува бавното им темпо, държейки в постоянно напрежение Льокорню, допълва Бе Еф Ем Те Ве. А още когато макронистът обяви оставката на първия си кабинет след само 14-часово просъществуване, Льо Пен заплаши, че оттук нататък тя вече е готова да гласува вот на недоверие на всичко и на всички, че политическата ваканция във Франция е приключила и че още от сега партията й започва предизборна кампания. Льо Пен също така заяви, че очаква разпускане на парламента или оставката на президента, допълва Франс прес.

Крайнодясната лидерка обаче е напълно наясно, че в момента ако парламентът бъде разпуснат или пък президентът подаде оставка, тя няма да има много голямо поле за действие. Сега „Национален сбор“ може и да излезе на първо място на изборите, но не би извоювал абсолютно мнозинство в парламента, което означава, че парализата би продължила и крайната десница трудно би управлявала сама. Пак в настоящия момент Марин Льо Пен не може да се кандидатира на избори. Това произтича от обявената през април на първа инстанция присъда срещу нея от 4 години затвор, от които 2 условно и от 5 години забрана за кандидатиране за избираема длъжност. Присъдата беше наложена на крайнодясната лидерка по дело за отклоняване на европарламентарни средства от страна на „Национален сбор“, извършвано в периода 2004 г. – 2016 г. и нанесло на Европарламента ущърб в размер на 4 милиона евро, припомнят Франс прес и Ройтерс.  На Марин Льо Пен беше наложена и глоба от 100 000 евро. Крайнодясната лидерка обжалва присъдата и апелативното дело ще протече от 13 януари до 12 февруари догодина, а решението по него би трябвало да бъде произнесено преди лятото, припомнят Франс прес и Ройтерс. През този период Льо Пен остава на свобода, но още през април влезе с незабавно действие частта от съдебното решение тя да няма право да участва в избори за 5 години. Тогава Льо Пен беше извадена от изборните листи. Тя сезира заради това незабавно Държавния съвет на Франция, но той отхвърли жалбата й миналия месец, припомня Франс прес. Което означава, че Марин Льо Пен е извън изборната схема поне до лятото на идната година. А ако на апелативна инстанция присъдата й бъде потвърдена догодина, то тя ще бъде отстранена от бъдещите избори и за парламент, и за президент. Марин Льо Пен не крие амбициите си да се яви отново на президентски избори. Досега тя се е кандидатирала три пъти, като последните два пъти – през 2017 г. и 2022 г. тя се класира на втория тур срещу Макрон, след като през 2012 г. тя не успя изобщо да достигне до балотажа.

Подготвяйки се за този негативен сценарий, Марин Льо Пен в последно време следи внимателно случващото се с бившия президент на Франция, десноцентриста Никола Саркози. По делото за неправомерно либийско финансиране на кандидатпрезидентската му кампания за изборите през 2007 г. той беше осъден на 5 години затвор, като присъдата му беше с незабавно влизане в сила и той се озова зад решетките през октомври, въпреки че неговите адвокати веднага обжалваха съдебното решение, припомнят Франс прес и Ройтерс. Изпращането на бивш президент на Франция в затвора, което се случва за първи път в страната и за първи път и в страна членка на ЕС, показа на Льо Пен, че същото може да се случи и с нея. И тя се превърна в гласовит застъпник на Саркози. Още след произнасянето на присъдата срещу бившия президент, крайнодясната лидерка разкритикува остро това, че съдилищата във Франция все по-често постановяват незабавното изпълнение на даден елемент от съдебните решения, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Тя визираше, че в случая със Саркози още преди да е започнало апелативното дело, той се озова зад решетките, като по този начин съдът го лишава от едно негово основно право – това да се ползва от презумпция за невинност до доказване на противното. Льо Пен обаче визираше и своя собствен случай, при който незабавно в сила влезе частта от присъдата й да не може да се явява за 5 години на бъдещи избори. След като крайнодясната лидерка изрази на висок глас това мнение, Саркози й се обади по телефона, за да й благодари за подкрепата. А когато стана ясно, че още в първата си нощ в затвора, Саркози е бил обект на заплахи и обиди, Марин Льо Пен изрази отвращение от това и припомни, че той не е затворник като всички останали.

За да се подготви за негативния сценарий на невъзможно кандидатиране на избори, Марин Льо Пен и нейната партия подготвят и „План Б“ или по-точно „План Жордан Бардела“. И по този план работата тече с пълна пара. Бардела, когото Марин Льо Пен преди няколко години избра да превърне в лидер на една обновила имиджа си крайнодясна сила и който днес е евродепутат, в последните седмици е често срещано присъствие във френските медии. Пред тях той прави и доста категорични изявления. Така например миналата седмица Бардела заяви, че иска Франция да се превърне „в най-репресивната страна в Европа“, припомня Ел Се И. Но той не визираше държава, в която да има повсеместно нарушаване на човешките права или потискане на гласа на опозицията, а визираше страна, в която нарушенията на закона ще бъдат наказвани възможно най-строго. Бардела заяви, че подкрепя полицията, силите на реда и военните и иска всички те да нанасят силен удар по нарушителите на закона. Така Франция ще стане „най-репресивната страна в Европа срещу престъпността, която влошава живота на французите“, заяви Бардела. Като пример за подражание той посочи САЩ, които не се колебаят да нанасят удари по наркотрафиканти – убийства, които критици на администрацията на Доналд Тръмп дефинират като извънсъдебни екзекуции, припомня френската медия. Според Бардела Франция няма да се върне към просперитет, ако не възстанови реда и авторитета. Извършителите на сериозни престъпления трябва да се озовават в затвора, без да получават възможност да излизат оттам чрез коригиране на присъдите им, смята още Бардела.

Някои френски медии напомниха и друга крайна позиция на Бардела. Той се обяви за забрана на социалните мрежи за подрастващите до 15 години. По този начин обаче парадоксално Бардела зае същата позиция, която заема неговият политически противник – Макрон, коментира „Нувел обс“.

На 29 октомври на книжния пазар във Франция се появи втората книга на Бардела, който през септември навърши 30 години. В същия ден крайнодесният лидер участва в популярното френско радиопредаване „Големите усти“ по радио Ер Ем Се. Обичайно в това предаване се произнасят дръзки фрази и Бардела не изневери на жанра. Той увери, че се подготвя да е премиер и то в идните седмици. Според него кабинетът на Льокорню ще падне и Макрон няма да има друг избор освен да номинира за премиер някой, който да е от най-голямата партия в парламента, а именно от „Национален сбор“. 

Бардела обвини Макрон, че миналата година се е съюзил с радикалната левица, за да му попречи още тогава да стане премиер. Ако сега се стигне до избори, то Бардела изрази готовност да стане след тях премиер и без неговата партия да разполага с абсолютно мнозинство в парламента. Той увери, че може да състави „патриотично мнозинство“ заедно с Ерик Сиоти, бивш лидер на консервативната десница „Републиканците“ и настоящ лидер на десния проект „Съюз на десниците за Републиката“. 

Бардела подчерта, че като премиер на Франция ще говори с всички – и с десницата,  и с левицата. Той призовава сънародниците си първо да гласуват за партията, а после да я съдят. Бардела увери и, че е готов да се кандидатира и на президентски, в случай че кандидатът по подразбиране на крайната десница – Марин Льо Пен, бъде възпрепятствана от съда да го направи.

Крайнодесният лидер обвини също така макронистите, социалистите и десноцентристите, че са готови да продадат и майка си, само и само за да останат на власт и да няма избори в този момент. Той заяви по адрес на правителството на Льокорню, че то е готово да постави на риск стабилността на страната, да зарине французите с данъци и да ги обремени с един бюджет, който ще е  истинска социална касапница.

В допълнение на тези медийни изяви, в които Бардела ясно дава заявка да стане новия управник на Франция, новата му книга, озаглавена „Онова, което искат французите“, също показва процеса му на подготовка за управленческа роля, отбелязва „Журнал дю диманш“. В тази книга регистърът е променен и Бардела сякаш се учи да бъде търпелив. Книгата не е предизборен манифест, а упражнение по зрялост. Тя е индикация, че младият Бардела се опитва по-малко да съблазнява хората, а повече да се показва като мислещ и осъзнат човек със задълбочени познания и позиции. Книгата е плод на едногодишна обиколка на Франция, предприета от Бардела. По време на тази обиколка той беше сам, без камери и журналисти. Срещаше се със земеделци, хлебари, здравни работници, занаятчии. В книгата си той представя тези хора в 20 портрета, разказващи за онази „Франция на работническата класа“, която никой вече не слуша, коментира „Журнал дю диманш“

Това не е необичаен избор за Бардела. По този начин чрез новата си книга той отговаря на онези, които го упрекват за младостта му, за това че се е дистанцирал от обикновените хора, за това, че е лежерен.  Ето защо той сега се оттегля на заден план и говори за другите, не за себе си. Противно на първата му автобиографична книга, озаглавена „Онова, което търся“ и продадена в над 200 000 екземпляра, този път той избира да постави Франция преди себе си. Това е умел обрат – да застанеш на заден план, да оставиш другите да говорят, като по този начин показваш зрялост и де факто влизаш в една роля, която хората очакват обичайно от президента.

В интервю за „Журнал дю диманш“ по повод представянето на новата си книга Бардела говори за приоритети, за икономика, за съществуваща излишна бюрокрация, за реформа на държавата, за положителен фискален шок, за намаляване на данъците за производството, за пакт на доверие с компаниите. Той говори за дълг, пенсии, работа, производителност. Демонстрира компетентност, която хората очакват от един премиер или президент. Но това не означава, че той се е променил из основи. Просто Бардела сменя имиджа и иска да успокои хората. Изказванията му са белязани от патриотизъм. Той говори за връщане на контрол върху границите, за защита на националния интерес, за нарастване на френската мощ. Книгата му е политическо инженерство. В нея той говори за децентрализация, за опростяване, за ефикасна държава. И книгата му показва, че той работи и че е готов да управлява в момент, в който хората са отвратени от политиката, коментира „Журнал дю диманш“. Бардела не иска вече да променя системата, той иска да внесе ред в нея. Там, където радикалната левица говори за бунт, той говори за помирение. Бардела тренира за управляващ, без да знае обаче каква роля би му отредила историята.

В творбата си Бардела не произнася никога думите „президентски избори“, защото няма нужда. Защото Марин Льо Пен си остава водещият кандидат на партията. Но ако присъдата срещу нея бъде окончателна и й попречи да се яви на изборите, то Бардела ще трябва да запълни вакуума и да заеме мястото й. А ако Марин Льо Пен е реабилитирана от съда, то тя ще бъде кандидатът на партията за президентските избори през 2027 г., но пък Бардела ще е съумял да увеличи доверието в себе си и респективно в цялата партия, отбелязва „Журнал дю диманш“.

Същевременно във френски медии се появиха и информации, че Бардела е спечелил 700 000 евро от авторски права и че живее в ново жилище под 24-часова охрана в градчето Гарш в околностите на Париж, където той водел толкова дискретен личен живот, че дори неговите нови съседи научили от медиите, че той живее сред тях, коментира френската медия „Некст“. Но тези информации от личен характер за Бардела не успяват на този етап да подкопаят доверието в „Национален сбор“. В допълнение партията постигна образно казано в последния месец и няколко конкретни печалби.

Първата е, че в дясното пространство се заговори за обединение на твърдата десница. Идеята дойде от Ерик Сиоти, който според медията „Пюр“ е предложил на лидера на „Републиканците“ Брюно Рьотайо твърдите десни партии да се обединят в общ фронт. Според допитване, публикувано във „Фигаро“, 8 от 10 симпатизанти на „Национален сбор“ подкрепят идеята за обединение на партията с „Републиканците“ в общ фронт, след като републиканският лидер Рьотайо изпадна от новото правителство на Льокорню. 52 процента от французите подкрепят идеята за още по-широко дясно обединение – това между „Републиканците“, „Национален сбор“ и  „Реконкиста“. Първоначално лидерът на „Реконкиста“, неуспелият кандидат за президент Ерик Земур изключи такъв вариант, обвинявайки „Национален сбор“, че е прикрито социалистическа формация, но после смекчи позицията си.

Втората печалба за „Национален сбор“ беше постигната по време на вот в Националното събрание на 30 октомври, припомнят Франс прес, „Фигаро“, „Журнал дю диманш“ и ДПА. Тогава в долната камара на френския парламент беше приета резолюция, предложена от „Национален сбор“ за денонсиране на миграционното споразумение между Франция и Алжир. Резолюцията е необвързваща, но пък за първи път текст, предложен от „Национален сбор“, беше приет в парламента, като гласове в негова подкрепа дойдоха и от консервативната десница „Републиканците“ и от партията „Хоризонти“ от макронитския блок. Това е политически и символичен успех за крайнодесните, коментират медиите. Документът беше приет със 185 гласа „за“ срещу 184 гласа „против“. Макронистите и левите партии не успяха да съберат достатъчно гласове, за да се противопоставят на крайната десница в това гласуване.

Резолюцията беше одобрена в момент, в който отношенията между Франция и Алжир са обтегнати, след като през лятото на 2024 г. Франция подкрепи идеята за автономия под марокански суверенитет на Западна Сахара – територия, която поражда спорове между Мароко и Алжир от години.  През ноември миналата година в Алжир беше арестуван френско-алжирският писател Буалем Сансал, обвинен, че е застанал на страната на Мароко в този териториален конфликт. През януари на настоящата година във Франция бяха арестувани няколко алжирски инфлуенсъри, призовавали за прояви на насилие срещу противници на алжирската власт. Франция освен това упреква бившата си колония, че отказва да приема алжирци, за които Париж е издал разпореждане за напускане на френската територия.

Споразумението между Париж и Алжир беше подписано през 1968 г., 6 години след края на войната в Алжир (1954 г. – 1962 г.) в момент, в който Франция имаше нужда от работна ръка, за да подсили икономиката си. Договорът позволява по-специално на алжирски граждани да получават 10-годишен статут за пребиваване във Франция по ускорена процедура, припомня Франс прес. Съгласно договора за алжирците не се прилагат общите правила по отношение на имиграцията. От влизането в сила на договора алжирците разполагат не с карта за пребиваване във Франция, а със сертификат за жителство, издаван само за алжирци. Само през 2024 г. Франция е издала 613 923 подобни сертификата, според данни на френското министерство на вътрешните работи. Благодарение на споразумението алжирците нямат нужда от дългосрочна виза за Франция. Те могат да се устройват свободно в страната, за да упражняват независима професия или да работят като търговци.  В случай на събиране с други членове на семейството, тези алжирски членове на семейството получават също във Франция сертификат за жителство с продължителност 10 години, ако техният роднина на френска територия има вече издаден подобен сертификат.

Миналата година доклад, представен от депутати от макронитския лагер, обаче предложи да се преосмислят всички облекчения, предоставени на алжирците, защото така се установява дискриминация между тях и чужденци с друга националност, намиращи се на френска територия, припомня Франс прес. С предложената от „Национален сбор“ и приета в парламента необвързваща резолюция, работата по препоръките в доклада може да бъде задействана сега, което би било още една победа за крайната десница.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА