Дни преди втория кръг от преговори между САЩ и Иран за иранската ядрена програма, който ще се проведе в Рим, Вашингтон дава противоречиви сигнали и смесени послания, пише в. „Ню Йорк Таймс“.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп започна с ясна цел – да накара Техеран да елиминира програмите си за развитие на ядрени оръжия и балистични ракети. След това обаче главният преговарящ започна да смекчава тона си, отбелязва изданието.

Според първоначалните планове на Вашингтон Техеран трябваше да се откаже от съоръженията за обогатяване на ядрено гориво за „въоръжаване“ и дори от ракетите си с голям обсег.

През последните часове обаче официалните лица оставиха противоречиви и объркващи послания, които предполагат, че администрацията може да се задоволи с ограничаване на дейностите на Иран – подобно на това, което президентът Барак Обама направи преди десетилетие.

Това може да се дължи на липсата на опит в работата с програми за ядрени оръжия, отбеляза „Ню Йорк Таймс“ и припомни, че главният преговарящ на САЩ е Стив Уиткоф – приятел на президента, който като нюйоркски строителен предприемач, също като него, цял живот се е занимавал с небостъргачи, но едва преди няколко седмици започна да се занимава с подземните ядрени центрофуги и предполагаемите оръжейни лаборатории на Иран.

Възможно е обаче непоследователността в американската позиция да се корени и в разцепленията вътре в екипа по национална сигурност на Тръмп, пише вестникът.

„Втора версия на сделката на Обама с Иран ли са ядрените преговори на Тръмп“, пише и сп. „Хил“.

В понеделник Уиткоф заяви, че Ислямската република може да поддържа програма за обогатяване на уран до 3,67% – лимитът, включен в Съвместния всеобхватен план за действие за ядрената сделка с Иран, договорена от администрацията на бившия президент Барак Обама през 2015 г.

Но във вторник сутринта той обърна позицията си, заявявайки, че желанието на американския президент е да елиминира способността на Иран да обогатява уран – горивото, необходимо за ядрено оръжие.

Преминаването към по-твърда политика вероятно ще затрудни значително постигането на споразумение от страна на САЩ с Техеран, като отново ще се появи заплахата от нападение срещу иранските ядрени обекти, коментира британският в. „Гардиън“.

Има вероятност Тръмп да се е сблъскал с отпора на критиците на иранската ядрена програма, които предупредиха, че преговорната позиция на Уиткоф до голяма степен възстановява ядрената сделка, договорена с Иран от Барак Обама през 2015 г., от която Тръмп оттегли САЩ през 2018 г., заявявайки, че тя е неприложима.

Желанието на Тръмп да сключи „сделката на века“ с Иран неизбежно ще се провали, е мнението на британският в. „Телеграф“. Това вече е правено веднъж. През 2010 г. Съединените щати и пет други държави (и Европейският съюз) подписаха Съвместния всеобхватен план за действие с Иран в опит да задържат ядрените му амбиции.

Но ядрената сделка на Обама се оказа скъпоструващ провал. Тя означаваше облекчаване на санкциите за Иран и остави непокътната иранската мрежа от терористични групировки в целия регион, припомня изданието.

Иран продължи да доминира в Ирак чрез шиитски въоръжени групировки, които действат и до днес. Техеран продължава да доминира и в Ливан чрез „Хизбула“. А подкрепяният от Иран режим на Башар Асад доскоро беше на власт в Дамаск. „Хамас“ и „Ислямски джихад“ в ивицата Газа запазиха връзките си с Техеран. Всяко споразумение, което Тръмп подпише, ще постигне подобни резултати – то няма да подкопае Иран, а ще го засили, отбелязва „Телеграф“.

Сделката от епохата на Обама не допринесе и за справяне с много напредналата ядрена програма на Иран – инспекторите, изпратени на иранските ядрени обекти, се чувстваха възпрепятствани. Имаше постоянни проблеми с камерите, които трябваше да показват какво се случва на ядрените обекти, посочва още изданието и добавя, че междувременно Техеран изгради една от най-впечатляващите програми за балистични ракети и безпилотни летателни апарати в света в условията на унищожителни санкции.

Когато администрацията на Обама смекчи тези санкции, Иран се възползва от пропуските, пише „Телеграф“.

Френският в. „Монд“ тази сутрин цитира министърът на външните работи на Иран Абас Аргачи, който вчера заяви, че въпросът за обогатяването на уран „не подлежи на преговори“ за Техеран.

„Готови сме да изградим доверие в отговор на всякакви опасения (по ядрения въпрос), но въпросът за обогатяването на уран не подлежи на преговори“, заяви той след заседание на Съвета на министрите. „Чухме противоречиви позиции“ от американски официални лица, изрази съжаление Арагчи.

На фона на това иранският президент Масуд Пезешкиан официално одобри оставката на един от своите вицепрезиденти, който беше ключов преговарящ на Техеран по ядреното споразумение със световните сили от 2015 г., пише “ Вашингтон пост“.

Бившият вицепрезидент Мохамад Джавад Зариф беше основен поддръжник на Пезешкиан при избирането му миналата година, но си навлече критики от страна на твърдолинейните привърженици на шиитската теокрация в Иран, които отдавна твърдят, че той е отстъпил твърде много в преговорите.

През март Зариф подаде оставката си пред Пезешкиан. Президентът не отговори веднага, но късно във вторник той е изпратил писмо до вицепрезидента си, че приема оттеглянето му от поста, се казва в изявление на канцеларията на Пезешкиан.

В политическата си кариера в миналото Зариф е използвал обявяването на оставката си като лост за натиск, включително в спора миналата година за състава на кабинета на Пезешкиян, припомня изданието.

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА