Балкани
Израелски гражданин бе осъден на пет години затвор за незаконно строителство в окупираната северна част на острова

Съд в Кипър осъди днес израелски бизнесмен на пет години затвор за разработване и продажба на комплекси с луксозни апартаменти в отцепилата се северна част на острова без разрешение на кипърските гръцки собственици на земята, предаде Асошиейтед прес. Присъдата на 75-годишния Шимон Мистриел Айкут се разглежда като прецедент в усилията на Никозия да се противопостави на незаконното използване на изоставени имоти след разделението на страната през 1974 г., посочва агенцията.
Айкут, който е с израелско, португалско и турско гражданство, се призна за виновен по 40 обвинения, свързани със строителството и продажбата на жилища в четири села в северната част на Кипър между 2014 и 2024 г. Той беше арестуван през юни при преминаване на контролно-пропускателен пункт. Кипърските власти изчисляват, че стойността на незаконните сделки надхвърля 38 млн. евро.
Строгата присъда отразява „сериозността на престъплението“, посочи съдът, цитиран от АП, а прокурорът Андреас Аристидис заяви, че решението изпраща „ясен сигнал“ към всички, които купуват или строят върху земя, „принадлежаща на кипърски гърци в окупираните територии“.
Според адвоката Симос Ангелидис решението е предизвикало „паника“ в сектора на недвижимите имоти в северната част на острова, където процъфтяват инвестиции върху спорни терени.
„Илюзията за безнаказаност приключи – всеки може да се окаже с международна заповед за арест“, каза той пред Асошиейтед прес.
Кипърските власти вече водят дела по сходни обвинения срещу още няколко чужденци, включително граждани на Унгария, Германия, Украйна и Израел, посочва АП. Междувременно кипърските турски власти реагираха остро, определяйки делата като политически мотивирани. Новоизбраният лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман заяви, че въпросът за собствеността може да се реши само чрез преговори.
Ръководителят на асоциацията на строителните предприемачи в северната част Джафер Гурджафер предупреди, че до 85 процента от имотите могат да бъдат засегнати от подобни съдебни процеси, което би отблъснало инвеститорите.
Президентът на Република Кипър Никос Христодулидис заяви, че присъдата потвърждава независимостта на кипърското правосъдие и решимостта на Никозия да защитава правата на кипърските гърци върху техните имоти в северната част.
Бившата британска колония в Източното Средиземноморие е белязана от конфликти между гръцката и турската общности от десетилетия. Кипър е разделен от 1974 г., когато турските сили нахлуха след неуспешен преврат на поддръжници на обединението с Гърция. Това доведе до разделяне на острова между международно признатата, контролирана от кипърските гърци Република Кипър и самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (СКТР), която остава призната единствено от Анкара.
Въпреки че Република Кипър е част от Европейския съюз, правото на ЕС не се прилага в отцепилия се Северен Кипър, където все още има турско военно присъствие. Това разделение остава и до днес въпреки многобройните опити на Организацията на обединените нации (ООН) за разрешаване на спора.
Източник: БТА
Балкани
Румъния, която изпитва остра необходимост от бюджетни постъпления, губи средства по плана за възстановяване и устойчивост

Румъния, която се мъчи да увеличи постъпленията в бюджета и да намали прекомерния си бюджетен дефицит и нарастващ публичен дълг, загуби окончателно тази седмица 7 млрд. евро – средства, които бяха предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
В сряда Европейската комисия одобри ревизиран вариант на плана с нова стойност на грантовете и заемите и промени в ключовите етапи, съобщи на пресконференция министърът на европейските фондове Драгош Пъслару.
Новата стойност на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е 21,41 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми. По-рано Европейската комисия бе предвидила за Румъния над 28 млрд. евро за икономическо възстановяване след пандемията от Ковид-19.
„(…) Трансформирахме план, свързан с портфейл от проекти, които бяха значително надхвърлени. От 28,5 млрд. евро имахме договорени 47,4 млрд. евро проекти, които бяха значително забавени, с проблеми с обществените поръчки, проекти, които бяха неясни дори по отношение на компонента за безвъзмездни средства“, заяви на пресконференцията министърът на европейските фондове Драгош Пъслару, цитиран от Аджерпрес.
По думите му ревизираната версия е реалистична, устойчива, ориентирана към резултати и изпълнима до 31 август 2026 г. В новата версия безвъзмездните средства са 13,57 млрд. евро, а заемите – 7,84 млрд. евро.
Премиерът Илие Боложан каза, че средствата ще бъдат инвестирани в инфраструктура, болници, цифровизация, зелена енергия и модернизация на администрацията.
На пресконференцията, на която съобщи новината за предоговарянето на плана, министърът на еврофондовете Драгош Пъслару призна, че Румъния се нуждае от парите от НПВУ.
„(…) Нашата цел беше да намалим натиска върху държавния бюджет и дефицита, а другата цел – очевидно, беше да избегнем санкциите, причинени от забавяния или неуспех в прилагането на реформите, като защитим инвестициите, които са наистина важни, и да покажем резултати на хората (…)“, обясни Драгош Пъслару.
Румъния се намира в трудна ситуация от икономическа гледна точка. При отчета на първите 100 дни на правителството в началото на октомври премиерът Илие Боложан призна, че страната е била на прага на неплатежоспособност.
„Избегнахме изпадане в неплатежоспособност на фона на дефицит от над 9 процента и най-ниските приходи в БВП в ЕС и на фона на прекомерни разходи“, каза Боложан на 3 октомври.
Оглавеното от него четирипартийно правителство прокара два пакета с мерки за икономии, за да оздрави публичните финанси, но се сблъска с обществено недоволство, протести и други пречки.
В началото на седмицата Конституционният съд отхвърли плана на правителството за реформа на пенсиите в съдебната система и увеличаване на възрастта за пенсиониране на съдии и магистрати. Мярката е на стойност 231 млн. евро и е включена в плана за възстановяване и устойчивост.
Сега формата на този закон, чието отхвърляне се отрази негативно на позициите на правителството, трябва да бъде преработена, за да премине през филтъра на съдиите от Конституционния съд. В деня на отхвърлянето на закона дори се говореше за оставка на министър-председателя.
Въпреки задоволството на министъра на еврофондовете от резултата от преговорите с Европейската комисия по НПВУ, румънската секция на Радио Свободна Европа (РСЕ) написа, че Румъния е загубила 7 млрд. евро по плана и ще трябва да положи неимоверни усилия до август 2026 г., за да не изгуби и останалите средства.
Румъния ще трябва да реализира проекти и реформи на стойност 10 млрд. евро в период, който е четири пъти по-кратък от този, с който е разполагала досега, а именно от 2021 г., отбеляза РСЕ.
До момента Румъния е получила 10,72 млрд. евро по НПВУ. Министърът на европейските фондове посочи, че страната разчита на оставащите средства по плана, както и на около 5 млрд. евро от кохезионните фондове в следващия период.
„От тази гледна точка сме почти сигурни, че в Румъния няма да има икономическа криза, защото тези средства са незабавно налични (…)“, каза Драгош Пъслару и посочи, че през следващата година страната ще разполага с около 15 млрд. евро, които могат да бъдат усвоени от румънската икономика.
За да подаде четвъртото искане за плащане по НПВУ до края на 2025 г., правителството трябва да завърши отдавна забавени реформи, напомня РСЕ.
Забавянията в прилагането на реформите досега доведоха до блокиране на почти 900 млн. евро от третия транш от средствата по НПВУ, припомнят румънските медии.
За да преодолее задънената улица, правителството трябва да завърши най-късно до ноември не само реформата на специалните пенсии, но и реформата по назначаването на ръководителите на държавните енергийни компании и на Агенцията за мониторинг и оценка на резултатите на публичните предприятия въз основа на ясни и професионални критерии, напомня РСЕ.
Друга ключова реформа е декарбонизацията.
Премиерът Илие Боложан и министърът на енергетиката Богдан Иван съобщиха тази седмица, че тази глава също е била предоговорена с експертите на Европейската комисия. В резултат на това Румъния е успяла да запази в експлоатация въглищните електроцентрали в окръзите Горж (Ровинари и Турчени) и Хунедоара (Валя Жиулуй), както и тези в Крайова и Ръмнику Вълча (Говора).
„Три енергийни групи ще останат активни до края на 2029 г., а други две – поне до края на август 2026 г.“, заяви премиерът Илие Боложан.
Той подчерта, че продължаването на въгледобивната дейност в Румъния „гарантира стабилността на националната енергийна система, елиминира риска от прекъсвания в доставките на енергия и топлоенергия и означава запазването на над 4500 работни места в тези области“.
„Това е може би най-голямата победа, която Румъния можеше да постигне по отношение на енергийната си система“, посочи министърът на енергетиката Богдан Иван, цитиран от сайта News.ro. „С тази промяна ще се избегне възможността от прекъсване на електрозахранването тази зима“, допълни той.
Изпълнителният директор на Европейския експертен център „Еуропулс“ Тана Фоарфа смята, че изпълнението на ревизирания НПВУ за 300 дни е постижимо „с колективни усилия и дисциплина“.
Експертът по европейски политики заяви пред РСЕ, че за успеха на НПВУ е необходима парламентарна подкрепа, както и дисциплина от страна на правителството. Фоарфа напомни и за ролята на местните власти, както и за нуждата от намаляване на бюрокрацията.
„Трябва да бъдем ефективни, ако искаме да успеем, а това означава, че всяка покана или поръчка за мерки по НПВУ трябва да бъде гъвкава и да не се губи в бюрокрацията“, заяви тя.
За да се справи с тези предизвикателства, коалиционното правителство трябва да покаже решителност и да запази стабилността си, коментират местни политолози, които отбелязват, че това няма да бъде лесна задача на фона на общественото недоволство от мерките за затягане на коланите и нарастващата инфлация, която миналия месец скочи до 9,88 процента на годишна база.
Същевременно международни финансови институции и рейтингови агенции не дават особено оптимистични прогнози за икономиката на Румъния. Международният валутен фонд ревизира прогнозата си за икономическия растеж на Румъния през тази година, като я намали на 1 процент спрямо прогнозата от април за растеж от 1,6 процента.
Рейтинговата агенция „Фич“ ревизира нагоре прогнозата си за бюджетния дефицит през текущата година и очаква той да възлезе на 8,5 процента от БВП. Според „Фич“ затрудненията в ограничаването на дефицита се дължат на натиска за социални разходи, по-високата цена на кредитирането и бавния икономически растеж.
Рейтинговата агенция подчерта, че намаляването на дефицита и стабилизирането на държавния дълг са ключови условия за вдигането на негативната прогноза, свързана с румънския кредитен рейтинг, който е на равнище “BBB-“.
Източник: БТА
Балкани
Турция стартира нова програма за предоставяне на над 500 000 социални жилища

С тържествена церемония в Истанбул турският президент Реджеп Тайип Ердоган днес обяви старта на нова програма за предоставяне на социални жилища, съобщавайки допълнителни детайли за инициативата, предаде ТРТ Хабер.
Новата инициатива, наречена „Жилищният проект на века“, предвижда изграждането на общо 500 000 нови социални жилища във всички 81 окръга на Турция, като те ще бъдат предоставени на гражданите на преференциални цени, отбелязва ТРТ Хабер. Изпълнител на мащабния проект ще бъде Дирекцията за жилищно развитие на Турция (TOKİ), като в рамките на инициативата в Истанбул ще бъдат изградени допълнителни 15 000 жилища, предназначени за отдаване под наем на преференциални цени.
„Започваме реализирането на един от най-големите проекти за социални жилища в Турция. Ще осигурим 100 000 нови жилища за Истанбул, 30 000 за Анкара, 21 000 за Измир, по 13 000 за Бурса, Газиантеп и Кония и по 12 000 за Хатай и Диарбекир“, заяви Ердоган по време на днешната церемония. По думите на турския президент новоизградените жилища ще бъдат продавани на цена от 1,8 милиона турски лири (37 000 евро), като минималната месечна вноска за закупуването им ще бъде 6750 турски лири (140 евро).
Ердоган отбеляза още, че в рамките на проекта са предвидени специални квоти – 20 процента от жилищата ще бъдат разпределени за млади хора, други 20 процента – за пенсионери, а по 5 процента от жилищата ще бъдат заделени за роднини на загинали военнослужещи, ветерани и граждани с увреждания. Турският президент също така обяви, че приемането на заявления за участие в програмата ще започне на 15 ноември 2025 г. и подчерта, че се очаква първите жилища да бъдат предоставени на новите си собственици през март 2027 г.
По данни на турското министерство на околната среда, градоустройството и изменението на климата до момента TOKİ е изградила повече от 1,7 милиона социални жилища на територията на Турция.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Не подкрепям идеята Черна гора да се откаже от правото на вето след присъединяването си към ЕС, каза премиерът Милойко Спаич

Черногорският премиер Милойко Спаич каза, че не подкрепя идеята Черна гора да се откаже от правото на вето след присъединяването си към ЕС, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
Както съобщава всекидневникът „Победа“, при участието си в панела „Западните Балкани и Европейският съюз“ в Лондон след срещата на върха на Берлинския процес, където, Спаич в отговор на журналистически въпроси относно възможността за членство в ЕС без право на глас, е заявил, че суверенитетът е много важен за черногорците.
„Ако се откажете от суверенитет, трябва да имате някакъв механизъм за контрол: отказвате се от нещо, за да спечелите от нещо“, казал Спаич, добавяйки, че в този случай Черна гора ще се превърне в нещо като европейски икономически носител, подобно на Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
„И този модел е напълно приемлив, това е прагматичен обмен, при който не сте принудени да се съгласявате с всичко, което прави ЕС. Можете да приемете по-голямата част, но все пак можете да направите някои изключения“, отбелязал Спаич.
Според него ако Черна гора не се присъедини по сегашния модел за членство в ЕС, тогава ще се превърне в нещо подобно.
„И тогава ще трябва да живеете с Черна гора като следващата Швейцария на Балканите. Не знам дали искат това“, казал Спаич.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
