/НС/

Източник: БТА

Сайтовете на забранени руски медии остават лесно достъпни в „преобладаващото мнозинство“ от случаите в Европейския съюз, заявиха днес експерти, като разкритикуваха, по думите им, неспособността на Брюксел да помогне на държавите членки и доставчиците на интернет услуги да ги блокират, предаде Франс прес.

След началото на инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., властите на европейските държави забраниха на контролираните от Кремъл медии да излъчват в ЕС, включително онлайн, като ги обвиниха в дезинформация.

Повече от три години след тази забрана обаче „санкционираните медии все още са широко активни и достъпни“ в държавите членки, се казва в доклад, публикуван от Института за стратегически диалог (ИСД) – базиран в Лондон мозъчен тръст.

„Руските държавни медии продължават да поддържат силно онлайн присъствие, което представлява постоянно предизвикателство за западните демокрации“, се казва в доклада, като се подчертава, че блокирането, наложено от доставчиците на интернет услуги, е „до голяма степен неефективно“.

Като част от санкциите си ЕС забрани медиите Ар Ти и „Спутник“, както и други канали, новинарски агенции и вестници, контролирани от руската държава и обвинени във водене на „информационна война“. Всяка държава членка е отговорна за осигуряването на блокирането от страна на доставчиците на достъп, посочва АФП.

В доклада на ИСД се критикува „провалът“ на Европейската комисия да изготви „референтен списък на различните версии на домейни“ или интернет адреси, използвани от всяка санкционирана организация.

Според доклада тази липса на списък лишава държавите и доставчиците на достъп от „необходимите насоки за ефективно и целенасочено прилагане“.

ИСД идентифицира 26 санкционирани медийни субекта, които използват 58 различни имена на домейни.

Мозъчният тръст призовава Европейската комисия да предостави „постоянно актуализиран и публично достъпен списък“ на всички засегнати домейни.

Проучването обхваща Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия и Словакия, като са проучени трите най-популярни интернет доставчици във всяка страна.

Според изследователите Русия се опитва да заобиколи санкциите, като използва различни тактики, като например огледални сайтове с различни адреси, както и мрежа от сайтове, представящи се за западни медии, известна като „Правда“ и насочена към чатботове, за да достигне до по-широка аудитория.

В доклада се посочва, че Словакия, чийто премиер Роберт Фицо е известен с близостта си с Кремъл, „има най-лоши резултати в прилагането“: всички сайтове, на които са наложени санкции, са били достъпни по време на тестовете.

Правните задължения на Словакия да блокира проруски сайтове изтекоха през 2022 г., след като депутатите не успяха да ги удължат.

Полша е втората страна с най-лоши резултати, като най-малко 50 домейна са достъпни. Според доклада Франция и Германия са най-ефективни.

Повечето от санкционираните сайтове имат малка аудитория – по-малко от хиляда месечни посещения в рамките на ЕС, но пет от тях имат по над 50 000 месечни посетители в Германия.

Източник: БТА

Русия може да загуби голяма част от недвижимите имоти в Австрия, придобити от Съветския съюз и прехвърлени на Руската федерация през 2009 година. Това показва вписването в кадастъра, направено във връзка с гражданскоправни действия на украинския газов концерн „Нафтогаз“, съобщи сайтът на австрийското обществено радио и телевизия ОРФ.

Окръжният съд на Виена е потвърдил пред вестник „Стандард“, че е одобрил съответното искане за изпълнение, което може да бъде обжалвано. Основата за действията на „Нафтогаз“ е решение на Постоянния арбитражен съд в Хага, който през 2023 година присъди на украинския концерн повече от пет милиарда долара (около 4,3 милиарда евро) обезщетение за загуби във връзка с анексирането на полуостров Крим от Русия през 2014 година. 

Исковете от подобни арбитражни производства може да бъдат изпълнени и в Австрия, като решенията по тях са от компетентността на местните районни съдилища. Районният съд на Виена вероятно е бил избран във връзка с компетентността му за Трети район на Виена, където се намира руското посолство. 

Украинският газов концерн не предявява претенции към всички сгради на Руската федерация във Виена, които са посочени от австрийското външно министерство като седалище на конкретни дипломатически мисии и по този начин са под специална защита. Освен сградата на посолство, това са търговската мисия и културният институт, голям сграден комплекс, както и генералното консулство в Залцбург. 

Самата „Нафтогаз“ съобщи в понеделник за над 20 руски обекта, които ще бъдат продадени на търг в Австрия при изпълнение на арбитражното решение и които представляват обща стойност от над 120 милиона евро, но не посочи конкретни адреси. Според проучвания на АПА с изключение на руско-православната катедрала, която е държавна собственост и се намира до сградата на посолството, вероятно става дума за по-голямата част или дори за всички недвижими имоти на Руската федерация, които не са пряко свързани с дипломатическата дейност. 

На търг може да бъдат изнесени жилищни комплекси, използвани от десетилетия от съветски, а по-късно и от руски дипломати на пет места в столицата. В кадастъра има записи за украинското искане за изпълнение и относно по-малки обекти, сред които е офисът на руската държавна новинарска агенция ТАСС, който остана празен след експулсирането на двама руски кореспонденти през 2024 година, припомня ОРФ. 

Източник: БТА