Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че американската помощ, планирана за тази и следващата година, е на стойност 15 млрд. долара годишно, предаде Укринформ.  

Благодарение на Инвестиционния фонд за възстановяване, създаден съгласно Договора за природните богатства на Украйна, който Киев сключи с Вашингтон по-рано тази седмица, планираните за 2026 година 15 млрд. долара могат да бъдат получени още тази година, уточни Зеленски пред журналисти тази сутрин.

„След това Украйна постепенно ще плати своята половина (във фонда), съгласно това споразумение“, каза още украинският президент.

Зеленски добави, че благодарение на сключения договор американският бизнес за първи път ще навлезе на украинския пазар, а това ще гарантира сигурността на страната му.

„Тръмп ми каза и това е най-сериозната (дадена) ми гаранция, че Украйна няма да бъде докосвана от руснаците – ние тук сме партньори и ще се защитаваме с всичките си сили“, заяви той. Украинският президент напомни, че „някои от нашите природни богатства са близо до Покровск“ – около който се водят едни от най-тежките сражения с руската армия.

Зеленски каза още, че по време на срещата си с американския президент Доналд Тръмп във Ватикана миналата събота, двама са обсъдили и продажбата на системи за противовъздушна отбрана на Украйна, както и въпросът за прекратяване на огъня.

Украинският президент е поискал и налагането на по-тежки санкции на Русия.

„Повдигнах въпроса за американскиte санкции. Няма да кажа подробности, но това, което той (Тръмп) ми каза, звучи много силно“, подчерта той.

„Вярвам, че проведохме най-добрия от всички наши разговори с президента Тръмп. Може да беше най-краткият, беше най-състоятелният. При цялото ми уважение към нашите екипи, мисля, че форматът лице в лице проработи. Имахме подходящата атмосфера за разговор“, добави Зеленски.

Наскоро американските власти подготвиха нови икономически санкции срещу Москва, за да засилят натиска върху руските власти да прекратят войната срещу Украйна, припомня Укринфом.

Източник: БТА

Пакистан извърши ракетно изпитание на фона напрежението с Индия, изострило се след кървавото нападение срещу туристи в спорния регион Кашмир, предаде Асошиейтед прес.

Ракетата земя-земя има обсег от 450 км, съобщи пакистанската армия.

Изстрелването ѝ има за цел да бъдат проверени „оперативната готовност на войските и ключови технически параметри“ на ракетата, като например усъвършенстваната ѝ навигационна система и подобрените функции за маневреност, допълниха въоръжените сили на Исламабад.

Пакистанският президент Асиф Али Зардари и премиерът Шехбаз Шариф поздравиха учените, инженерите и всички останали, които са в основата на успешното изпитание.

Вчера Пакистан призова съюзниците от Залива да помогнат за намаляване на напрежението с Индия, избухнало заради нападението от 22 април в индийския сектор на Кашмир, когато бяха убити 26 души, предимно хиндуисти.

Делхи обвини Пакистан за нападението, но Исламабад отрече да стои зад него.

Междувременно отново във връзка с кървавата атака в Кашмир Индия обяви, че от днес спира вноса на стоки от Пакистан, предаде Ройтерс.

„Мярката се въвежда в интерес на националната сигурност и публичната политика“, посочи индийската Главна дирекция за външна търговия.

На 22 април въоръжени лица застреляха 26 души в планинския курорт Пахалгам в контролираната от Индия част на Кашмир.

Населеният предимно с мюсюлмани хималайски регион е предмет на териториален спор между Делхи и Исламабад и вследствие на това нееднократно в годините назад се е превръщал в арена на бойни действия, атентати и дипломатическо противопоставяне.

Исламабад освен че отрича обвиненията на Делхи, твърди, че Индия се готви за военни действия срещу Пакистан.

Пакистанските власти също предприеха ответни мерки срещу съседната държава. Те включват затваряне на границите за двустранна търговия, затваряне на пакистанското небе за индийските въздушни превозвачи и изгонване на дипломати на Делхи.

Пакистан предупреди също, че всеки опит за отклоняване на водите на река Инд в разрез със сключен преди десетилетия договор за съвместно ползване на водните ѝ ресурси ще бъде смятано за акт на обявяване на война.

Търговията между двете държави намаля през последните няколко години.

Източник: БТА

Бившият министър на труда Ким Мун-су спечели президентската номинация на най-голямата консервативна партия в Южна Корея, предаде Асошиейтед прес.

Така той ще се изправи в тежка за десницата битка с фаворита и кандидат на либералите за поста И Дже-мьон, отбелязва АП.

Ким спечели приключилите днес първични избори в партията, след като събра 56,5% от гласовете и надделя над единствения си съперник за президентската номинация Хан Дон-хун, съобщиха консерваторите в обръщение на живо по телевизията.

Останалите претенденти отпаднаха още на предишните турове.

На 3 юни южнокорейците ще изберат приемник на консервативния президент Юн Сук-йол, представител на партия „Силата на народа“. Юн беше отстранен от длъжност с импийчмънт заради въведеното от него злополучно военно положение на 3 декември. В началото на миналия месец съдът потвърди правомерността на импиймънта и отстрани Юн окончателно от властта.

Според наблюдатели Ким ще търси обединение с други консервативни сили, като например с бившия премиер Хан Док-су, за да не се разпилее консервативният вот и да увеличи шансовете си да победи И.

Ким е противник на решението на парламента за импийчмънт на Юн, но обяви, че уважава решението на Конституционния съд, който в началото на април потвърди законността на действията на законодателния орган.

Импийчмънтът на Юн предизвика вътрешно разцепление в партия „Силата на народа“ и се превърна в една от основните теми в първичната надпревара.

Хан, който беше правосъден министър при Юн, е начело на реформаторска, но малцинствена партийна фракция, която подкрепи опозицията при гласуването на импийчмънта на Юн. Тази покдпрепа се оказа решаваща, за да може внесеното от опозицията искане за отмяна на военното положение и импиймънт на президента да бъде прието в Националното събрание, тъй като на опозиционните партии не достигаха осем гласа за нужното мнозинство от две трети за приемане на мярката.

Наблюдатели прогнозираха, че консерваторите биха спечелили от евентуално издигане на кандидатурата на Хан за президент, тъй като той може да привлече повече гласове на избиратели от умерения спектър, както и повече колебаещи се гласоподаватели. Последната обществена категория е особено важна, тъй като представлява около 30 – 40% от електората и се състои от хора, които искат край на острата политическа поляризация в Южна Корея и са против както Юн, така и И.

И е явният фаворит на тези избори, но срещу него има пет дела по обвинения в корупция и други престъпления. Ако той спечели надпреварата, наказателното преследване срещу него вероятно ще бъде преустановено, тъй като президентът се ползва със съдебен имунитет.

Наскоро кампанията на либералния кандидат понесе удар, след като Върховният съд нареди ново разглеждане на дело срещу него за нарушаване на изборния кодекс. Не е ясно дали по това обвинение няма да бъде постановена присъда преди вота на 3 юни, което ще го принуди да преустанови кампанията си. Но със сигурност темата ще бъде използвана политически от съперниците му, които ще го атакуват за това.

Според социологическо проучване на агенция „Риълмастър“ от понеделник, И се ползва с подкрепата на близо 50% от избирателите, а Ким – с 13%. Но сега всичко до голяма степен ще зависи и от съда, който ако излезе с неблагоприятно за либералния кандидат решение, може на практика да сложи край на участието му в надпреварата, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА