Българската стопанска камара (БСК) организира днес работна дискусия за процеса по въвеждане на Изкуствения интелект (ИИ) в България „Изкуственият интелект: тенденции, регулации и сценарии за развитие“. 

На срещата, която беше определена от участниците като първия по рода си подобен дебат по темата, организиран от национално представителна работодателска организация в страната, участваха представители на Министерството на иновациите и растежа (МИР), Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на електронното управление (МЕУ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), депутати, представители на Икономическия и социален съвет, на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, членове на БСК, представители от неправителствения сектор и академичните среди. 

„Можем ли, ако си стиснем ръцете, България да стане един реален лидер, поне в региона си при внедряването и в развитието на Изкуствения интелект. Да направим българската икономика, българската индустрия много по-креативна, много по-жизнеспособна, по-напредничава и най-вече конкурентоспособна“, попита председателят на БСК Добри Митрев при откриването на дискусията. 

„Голяма част от европейските страни работят целенасочено как ИИ влиза в икономиката и как се превръща в едно от големите икономически предимства не само за конкретната държава, но и за цяла Европа като конкурентоспособност“, изтъкна Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС). Тя добави, че дигитализацията е сред основните приоритети на ИСС. Въпреки това обаче тя изтъкна и съществуващите различия между работодатели и синдикати по темата за ИИ. 

Георги Косев от Министерството на иновациите и растежа (МИР) заяви, че сме в ситуация, в която можем да превърнем България в лидер в Югоизточна Европа в сферата на ИИ. Той обясни и следвания подход на Министерството за постигане на тази цел като комбинация между регулиране и предоставяне на достатъчно свобода на бизнеса и институциите в практическото развитие на ИИ. Георги Косев посочи още, че през 2026 година предстои да се пусне и първият регулаторен пясъчник за ИИ, разработван в сътрудничество с Министерството на електронното управление (МЕУ). 

Представителят на МЕУ Мария Цонева добави, че представляваното от нея ведомство кандидатства по инструмента на ЕК за предоставяне на техническа подкрепа за обучения на не по-малко от 200 служители от държавната администрация, които да работят в регулаторния пясъчник за изпитване на моделите за ИИ, преди те да се въведат в експлоатация и употреба. Като водещо министерство по прилагане на Акта за ИИ на ЕС, Цонева изтъкна и предприетите досега действия за практическото въвеждане на европейския акт в България. 

Призовавайки да не се чака крайният срок за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейския Акт за ИИ, депутатът Божидар Божанов, заместник-председател на Парламентарната група на ПП-ДБ съобщи, че от групата подготвят проектозакон за използването и развитието на ИИ. Божидар Божанов съобщи, че разчитат на подкрепа от институциите. „Това не би трябвало да бъде поляризираща политическа тема“, призова той, имайки предвид, че вносител на проектозакона е опозицията.   

Желяз Енев от Министерството на икономиката и индустрията съобщи, че от Министерството разработват в момента индустриална стратегия на България, където дигитализацията е един от основните акценти и темата за ИИ ще е засегната в документа. Това, според него, означава, че ще се следва стратегически подход по отношение на индустрията. Енев обяви, че предвид изоставащата дигитализация на българските фирми, навлизането на ИИ едва ли ще върви с ускорени темпове.  

Бавният процес на внедряване на системи и технологии с ИИ в България обаче не е задължително лоша новина, според Петранка Джиброва от МОН, защото това ще даде повече време пред подготовката на всички нива в страната. Петранка Джиброва очерта някои от проблемните области, пред които е изправено българското общество. На първо място тя изтъкна подкрепата към хората като цяло да развият по-добри цифрови умения. На второ място посочи професиите, които ще бъдат изместени от ИИ и осигуряване на подкрепа към заетите в тези сфери хора. И на трето място тя се спря на необходимостта от подготовката на кадри за технологичните дисциплини. 

Христина Каспарян и Миряна Недева от БСК представиха пред участниците в дискусията разработения анализ на Камарата „ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ: тенденции, регулации и сценарии за развитие“. Христина Каспарян изтъкна, че предвид високата динамика в сферата на ИИ, изследването е актуално към април, добавяйки, че то може да послужи като добра отправна точка.

Анализа на БСК може да намерите тук. 

Източник: БТА

На фона на продължаващата война в Ивицата Газа израелски компании от отбранителния сектор бяха изключени от участие от предстоящото авиокосмическо изложение в Дубай след извършена „техническа оценка“. Това съобщи днес Тим Хоуз, директор на компанията „Информа Маркетс“ (Informa Markets), организатор на събитието, без да бъдат оповестени допълнителни подробности, информира Франс прес.

„Израелските компании, които трябваше да вземат участие, няма да присъстват“, каза Хоуз по време на пресконференция, на която бе обявено провеждането на авиоизложението в Дубай.

Шест израелски компании от отбранителния сектор трябваше да вземат участие в тазгодишното издание, което ще се проведе през ноември.

„Беше извършена техническа оценка, каквато провеждаме за всички компании, които взимат участие“, посочи Хоуз, допълвайки, че решението е било взето от „технически комитет“.

Първото участие на Израел в авиокосмическото изложение в Дубай беше през 2023 г., но то беше помрачено от началото на войната в Ивицата Газа, като щандовете на израелските компании, производители на оръжие, останаха празни.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) нормализираха отношенията си с Израел съгласно „Споразуменията Авраам“ (подписани в Белия дом на 15 септември 2020 г., тези две споразумения предвиждат ОАЕ и Бахрейн да признаят суверенитета на Израел, което позволява установяването на пълни дипломатически отношения. По-късно към тези споразумения бяха включени Мароко и Судан). Въпреки това войната в Газа сериозно навреди на имиджа на Израел сред арабските страни в региона.

Днес се отбелязва и втората годишнина от нападението на 7 октомври 2023 г., извършено от палестинското движение „Хамас“ в Южен Израел, което предизвика опустошителен военен отговор от Израел в Ивицата Газа, припомня АФП.

Източник: БТА

Ръстът на възобновяемите енергийни източници е напът да се забави най-вече заради политическите промени в САЩ и Китай, което прави трудно постижима целта за утрояване на инсталираните мощности до 2030 г., договорена на конференцията за климата КОП28, предупреждава Международната агенция по енергията (МАЕ), цитирана от Франс прес.

Миналата година МАЕ все още смяташе , че тази цел, заложена в окончателното споразумение от КОП28 в Дубай през 2023 г., все още е постижима. Глобалният капацитет за производство на енергия от слънце, вятър и вода обаче ще достигне едва 2,6 пъти нивото си от 2022 г. до 2030 г., сочи най-новият годишен доклад на агенцията, публикуван днес.

Тези прогнози са с 5 на сто по-ниски от миналогодишните и „отразяват промените в политиката, регулациите и пазарните условия от октомври 2024 г. „, подчертава МАЕ.

Според МАЕ две са основните причини за забавянето: първата е предсрочното премахване на федералните данъчни стимули в САЩ, както и други регулаторни промени, които са накарали агенцията да намали почти наполовина прогнозите си за американския пазар спрямо миналата година. Другата е преходът от регулирани тарифи към система на търгове при закупуването на електроенергия от възобновяеми източници в Китай, което „понижава рентабилността на проектите“ и води до намаляване на прогнозите за растеж в страната.

МАЕ вече предвижда увеличение на световния капацитет от възобновяеми енергийни източници с 4600 гигавата до 2030 г., което почти се равнява на общия производствен капацитет на Китай, ЕС и Япония, взети заедно.

Преди година агенцията очакваше почти утрояване на капацитета с над 5500 гигавата нови мощности между 2024 и 2030 г.

В същото време анализ на мозъчен тръст показва, че светът може би достига „решаващ повратен момент“ в прехода си към чиста енергия, тъй като производството на електроенергия от възобновяеми източници е изпреварило въглищното в световен мащаб за първи път в историята, информира ДПА.

Слънчевата и вятърната енергия са изпреварили растежа на световното търсене на електроенергия през първата половина на 2025 г., според „Ембър“ (Ember), глобална организация за енергийни изследвания.

Екипът анализира месечни данни за електроенергията от 88 страни, представляващи 93 на сто от световното търсене и след това оценява промените в останалото производство, за да очертае световните тенденции.

Установено е, че възобновяемите енергийни източници генерират повече електроенергия от въглищата за първи път и като цяло производството на електроенергия, както от въглища, така и от газ е отбелязало лек спад в световен мащаб в сравнение с първите шест месеца на 2024 г.

Малгожата Вятрос-Мотика, старши анализатор за електроенергията в „Ембър“ твърди, че са налице първите признаци на решаващ повратен момент. „Слънчевата и вятърната енергия нарастват достатъчно бързо, за да задоволят все по-голямото търсене на  електроенергия“, отбелязва тя. „Това бележи началото на промяна, при която чистата енергия е в крак с растежа на търсенето.“

Резултатите от проучването показват, че глобалното търсене на електроенергия се е увеличило с 2,6 на сто  през първата половина на 2025 г. – с 369 тераватчаса повече в сравнение с първата половина на миналата година.

По отношение на предлагането възобновяемите енергийни източници са генерирали 5072 тераватчаса електроенергия в световен мащаб, а въглищата са участвали в производството на  4896 тераватчаса, което е спад с 0,3 на сто или 31 тераватчаса на годишна база.

Анализът също така показва, че слънчевата и вятърната енергия заедно са се разраснали достатъчно бързо, за да могат да отговорят на общия ръст на търсенето при някои обстоятелства, докато изкопаемите горива са отбелязали глобален спад.

На слънчевата енергия се дължи 83 на сто от ръста благодарение на рекордното увеличение в абсолютни стойности, което се равнява на 306 тераватчаса и ръст от 31 на сто на годишна база, сочат данните на „Ембър“.

Междувременно общият спад в производството на изкопаеми горива е бил 0,3 на сто – намаление с 27 тераватчаса.  В резултат на това „Ембър“ изчислява, че емисиите от глобалния енергиен сектор са намалели с 0,2 на сто през първите шест месеца на 2025 г.

Изследователите твърдят, че спадът е умерен, но значителен и че възходът на възобновяемите енергийни източници вероятно ще изпревари растежа на търсенето за все по-дълги периоди.

Що се отнася до четирите най-големи икономики, Китай и Индия отбелязват спад в производството на изкопаеми горива през първата половина на 2025 г., тъй като растежът на чистата енергия изпреварва търсенето.

За разлика от това, производството на изкопаеми горива се е увеличило в САЩ и ЕС, като растежът на търсенето в САЩ изпреварва този на чистата енергия, а във втората се наблюдава по-слабо производство от вятърна и хидроенергия.

Източник: БТА