Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито веднъж.

Това сочат данните от представителното социологическо изследване „Достъп до култура“, обхващащо над 1000 души, предаде „СЕГА“. 

Те бяха изнесени днес в „Гьоте институт“ – София. Резултатите съобщиха Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, и Янина Танева от „Фабрика за идеи“.

Днес ще чуете данни, които са първи за България от изследване, което продължава три години, обяви Ломева.

Проучването показва, че 63% не са били на театър нито веднъж, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет през 2024-а. През миналата година българинът средно е прочел 8-9 книги и това число постоянно намалява. През 2022-а броят прочетени книги за средностатистическия ни сънародник е бил между 9 и 10, отбелязват от екипа на проекта.

Сред причините за непосещаване на културни събития 40% от респондентите са посочили отговор „скъпо е“, 37% са отговорили, че нямат време, 25,4%, че нямат достъп (например живеят в населено място, в което не се провеждат такива), 16% са отговорили, че не харесват културни събития. 13,7% отговарят с „Нямам компания“, а 3,8% са избрали отговора „Друго“.

„За нас е тъжна радост да представим тенденциите, които виждаме в потреблението и участието в култура“, каза Янина Танева. Тя отбеляза, че изследването се прави вече трета година и е под наслов „Индекс право на култура“, който измерва какви са спънките, от какъв характер са, така че да може да бъдат адресирани.

Диана Андреева-Попйорданова отбеляза, че сред препоръките, които отправят за промяна на тези данни и тенденции, е културен паспорт за лица от 6 до 26 години за културни дейности. Това са около 1 милион и 300 хиляди души. Сред решенията, които се предлагат, са и транспортни ваучери на хората от малки населени места, за да стигат до градове с културни събития.

Данните от 2023 г. бяха една идея по-оптимистични само по отношение на четенето, като повечето показатели остават сходни. През нея 40% от българите не са отворили книга, 62,6% не са били на театър, а 61% – на кино. Цели 82,5% не са посетили концерт за класическа музика, опера или балет. Единствената културна активност, която се е повишила през 2024 г., е посещението на кино с 5% – много вероятно заради филма „Гунди“, отбелязва изданието.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Близо три четвърти от родителите са на мнение, че изкуственият интелект има място в образователния процес, а процентът при учителите достига 81%.

Данните са от количествено изследване на ARC Academy, образователна институция за креативни индустрии в България, съвместно с Blue Point. То е проведено през април 2025 на територията на България сред ученици, родители и учители, за да се изследват нагласите към изкуствения интелект (AI) и ролята му в образованието и бъдещите професии.

Близо 70% от двете групи – на родителите и на учителите – посочват, че използването на изкуствен интелект в училищното образование ще подобри учебния процес.

Родителите подкрепят новите технологии, когато са в полза за развитието на децата им – над 80% заявяват, че биха инвестирали в обучение с творческа насоченост, интегриращо изкуствен интелект.

„В ARC Academy вярваме, че творчеството е в основата на всяка иновация. През последните години се установихме като образователна институция, която подготвя младите таланти за успешна реализация в креативните индустрии. Нашите студенти не само усвояват технически умения, но и развиват креативно мислене, което е ключово за тяхното бъдеще. До момента над 80% от успешно завършилите в ARC започват своята кариера в гейм и креативните индустрии”, коментира Милин Джалалиев, съосновател на ARC Academy.

Почти три четвърти от родителите и учителите вярват, че творческите професии ще се трансформират, за да работят в синергия с изкуствения интелект.

Учениците припознават изкуствения интелект като инструмент за по-добро учене, като процентът достига 94%. Интересен момент се наблюдава именно при тях. Представителите на т. нар. Поколение Z (родени между 1995 и 2012) се обединяват около нуждата от създаване на правила за използването му в учебния процес. Стремежът към създаването на смислени правила, които да се уважат и спазват, е ярка характеристика за това поколение. Като причина може да се посочи създаването на предвидима и сигурна среда, която им позволява да се съсредоточат върху своите интереси.

Поколението Z разглежда изкуствения интелект като естествен партньор в бъдещата си професионална реализация. Почти двама от всеки трима ученици вярват, че хората и изкуственият интелект ще работят съвместно в екип, като технологиите ще поемат рутинното, а хората ще се фокусират върху креативното и човешкото.

Близо 70% от младежите казват, че изкуственият интелект ги кара да се замислят за бъдещето на професиите и как да се подготвят за тях. Повечето от тях вярват, че ако са добри в това, което правят, той няма да ги измести, а напротив – ще отвори нови възможности. Половината ученици планират реализация в сфери, свързани с творчество, дизайн, писане или визуални медии.

“Технологиите като изкуствения интелект вече играят ключова роля в творческите професии и ние активно ги интегрираме в нашите програми. Това не само подготвя нашите студенти за новите реалности, но им дава увереността, че могат да използват тези технологии като съюзници в творческия процес”, допълва Милин Джалалиев.

Уменията на бъдещето вече са в полезрението на учениците – те поставят на преден план креативността, гъвкавостта, критичното мислене и уменията за работа с нови технологии като ключови за успешна кариера през следващите 10–20 години.

Изкуственият интелект променя работния процес и образованието, като хората все по-често прибягват до него като инструмент за по-добро изпълнение на задачи и намиране на информация. Малко над половината от родителите и учителите са на мнение, че изкуственият интелект ще промени обучението в положителна посока.

Всеки четвърти учител все още не използва AI в подготовката си, но повечето от тях планират да започнат. В същото време, над половината преподаватели вече отчитат промяна в начина си на преподаване – те адаптират съдържанието и методите си, вдъхновени от възможностите, които изкуственият интелект предоставя.

Учениците използват най-често изкуствения интелект за търсене на информация по учебните теми и за получаване на обяснения относно труден за тях материал.

Родители и препорадватели се обединяват около мнението, че подходът подпомага учебния процес, но споделят безпокойство от възможността за объркване при учениците и заучаване на грешна информация. Техните основни притеснения са насочени към превръщането на ученето в пасивен процес, загубата на креативност и развиването на зависимост от технологиите. Тези опасения подчертават необходимостта от възпитание на критическо мислене и умения за самостоятелна оценка на информацията.

Като ключови фактори за образователната подготовката родителите посочват обучението по дигитална и технологична грамотност от ранна възраст, критичното мислене и практическите умения, за преподавателите това са критичното мислене, практическите умения и поемането на преобладаваща менторска роля за учениците.

Източник: Offnews.bg

Учителка в столична детска градина е била накълвана от врани в двора на заведението, сигнализира разтревожен родител.

„Преди около месец една от учителките в детска градина „Мечо Пух“ в ж.к. „Младост“ 1 беше нападната от врани, които вероятно пазят своите гнезда и малки на територията на двора. Жената е била накълвана по лицето, окървавена и откарана в болница“, разказва Михаела Пейчева пред бТВ.

По думите ѝ това не е изолиран инцидент, нападения е имало и след това – срещу родители. Засега деца не са пострадали, но малчуганите не се извеждат на двора и това ограничава игрите им.

„След разговор с директорката на градината стана ясно, че е подаден сигнал до 112, Столичната община, район „Младост“, както и до организацията за защита на дивите птици. Единствената препоръка, получена от последната, била децата да излизат с шапки – очевидно напълно неадекватна мярка при наличието на реална опасност“, разказва още Пейчева.

Тя добавя, че до момента няма реакция от отговорните институции, а родителите продължават да се тревожат за сигурността на децата си.

„Не можем да продължим да водим децата си в среда, в която липсва както сигурност, така и ясен ангажимент от страна на институциите за справяне с проблема“, коментира Михаела Пейчева.

Публикацията й в социалните мрежи предизвика стотици реакции и десетки коментари.

В някои от тях се посочва, че спасението е гнездото да бъде премахнато, поставяне на светлоотразителни ленти и други светещи тела, които биха прогонили враните, изграждане на ултразвукови съоръжения, пускане на звук на орли.

Според други – съвсем скоро малките вранчета ще пораснат и ще отлетят и проблемът естествено ще отпадне.

Източник: Offnews.bg