Русия генерира сериозни приходи от продажбата на втечнен природен газ (LNG) на компании от Европейския съюз. Това установява проучване на екоорганизацията „Грийнпийс“ (Greenpeace), цитирано от ДПА.

Въпреки че вносът на руски петрол и въглища в ЕС е практически забранен заради санкциите, наложени след началото на военните действия на Москва в Украйна, а доставките на газ по тръбопроводи рязко намаляха след атаките срещу газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 през септември 2022 г., вносът на втечнен газ засега остава извън обхвата на санкциите.

Според изчисленията на „Грийнпийс“ руската компания „Ямал“ (Yamal LNG), основен износител на втечнен природен газ, е реализирала приходи в размер на 40 милиарда долара от износа на синьо гориво за целия свят през периода 2022–2024 г., от които приблизително 9,5 милиарда долара от тази сума са постъпили в руската хазна под формата на данъци.

Компаниите от ЕС са сред основните клиенти на „Ямал“, като френската енергийна компания „ТоталЕнерджи“ (TotalEnergies) оглавява списъка, следвана от Китайската национална петролна корпорация (CNPC), държавната германска енергийна компания Ес Е Еф Е (SEFE – Securing Energy for Europe) и испанската „Нейчърджи“ (Naturgy).

„ТоталЕнерджи“ е допринесла с приблизително 2,5 милиарда долара за данъчните приходи на руското правителство, Ес Е Еф Е с 1,45 милиарда долара, а „Нейчърджи“ – с 1,25 милиарда долара, сочат оценките на „Грийнпийс“.

С общите 9,5 милиарда долара приходи от данък печалба от износа на втечнен природен газ Москва би могла да финансира приблизително 271 000 бойни дрона „Шахед“, 2686 бойни танка T-90M или 9,5 милиона 152-милиметрови артилерийски снаряда, отчита екологичната организация.

Посоченото количество артилерийски снаряди съответства на приблизително три години от настоящото годишно производство на Русия от 3 милиона снаряда.

Броят на бойните дронове е 271 пъти по-голям от количеството, използвано от Русия срещу Украйна за една седмица, подчертава „Грийнпийс“.

Източник: БТА

Визовата политика е сред най-чувствителните теми за хотелиерите, сочат резултати от анкетно проучване на Българската хотелска асоциация (БХА) сред членове на организацията, съобщиха от БХА. Мнозинството от хотелиерите определят режима за работници от трети страни като неефективен, сложен и бавен. В същото време около половината от анкетираните смятат, че облекчаването на визовия режим за туристи от Турция би довело до значителен ръст на пазара, а още близо 40 на сто очакват положителен ефект при допълнителни подобрения. 

С анкетното проучване се цели обобщаване на резултатите от летен сезон 2025 и очертаване на основните приоритети за развитие на сектора, посочват от БХА.

Свързаността с ключови пазари е друг акцент от проучването. Над две трети от участниците оценяват усилията за стимулиране на чартърните полети към Българското Черноморие като недостатъчни, докато останалите ги смятат за задоволителни, но с нужда от повече развитие.

По отношение на поддръжката на курортите около 60 на сто от анкетираните дават оценка „задоволително“, но с отбелязани проблеми, докато приблизително 40 на сто посочват, че организацията е недостатъчна и има нужда от подобрения.

Темата за кадрите остава водещо предизвикателство. Около половината от членовете на организацияа изтъкват недостига на квалифициран персонал като основен проблем. Високото текучество и затрудненията при наемане на чужденци са посочени от още значителна част от анкетираните, а по-малък дял поставят акцент върху липсата на мотивация и професионализъм.

Анкетираните формулират кои мерки ще повишат конкурентоспособността на България като туристическа дестинация. Почти всички настояват за подобряване на инфраструктурата, много голяма част – за по-големи маркетингови бюджети, над половината – за повишаване на качеството на обслужването, и намаляване на административната тежест. Значителен дял подчертава нуждата от развитие на нови туристически продукти, посочват от организацията.

Изводът на Българската хотелска асоциация е, че летният сезон беше успешен, но успехът е постигнат въпреки редица системни предизвикателства. Секторът има силна визия за развитие и е готов да работи в партньорство с държавните институции за намиране на устойчиви решения.

„Българският туризъм разполага с потенциал, но за да го разгърнем напълно, са необходими целенасочени действия в областта на свързаността, визовата политика и кадровата осигуреност. Нашите членове ясно посочват приоритетите и вярваме, че заедно можем да осигурим още по-устойчиво развитие на сектора“, заявяват от Управителния съвет на Българска хотелска асоциация.

По данни, оповестени от Асоциацията през юни, заетите в туризма след 2019 г. намаляват с 35 000 души или с 19,2 на сто, при среден спад за страната от 9,3 на сто. Заетите на възраст до 34 години намаляват с 25 000 за този период, като делът на заетите в сектора на възраст 25-34 години намалява от 26,6 на сто през 2019 г. до 23,2 на сто през 2024 г., сочат още данни на БХА, представени в началото на лятото.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА