Бившият министър-председател Иван Костов предупреди в интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV с Цветанка Ризова, че е наложително да се ограничи увеличаването на заплатите в бюджетната сфера, за да се предотврати задълбочаващ се дефицит до края на годината. По думите му страната ще се нуждае от поне две години, за да се стабилизира, ако този риск се материализира.

Костов очерта редица фактори, които подхранват инфлационните очаквания – от сивия сектор и конвертирането на нерегистрирани доходи в евро, до политиките за форсиране на потреблението чрез заеми. Той разграничи „добрите заеми“, които отиват за инвестиции и сигурност, от „лошите“, с които се финансират текущи разходи без икономическа възвръщаемост.

Въпреки критиките срещу въвеждането на еврото – включително от президентството – Костов настоя, че България е напълно готова и вече усеща положителни ефекти, като спада на лихвите и повишения кредитен рейтинг. Според него страната води разумна и стегната фискална политика от години и е в по-добра кондиция от редица държави в еврозоната.

Бившият премиер се обяви категорично против таван на цените и акцентира върху нуждата от засилване на конкуренцията и ограничаване на монополните структури чрез ефективна намеса на КЗК. Той също настоя за навременно публикуване на данните за касовото изпълнение на бюджета и призова гражданите да изискват касови бележки, за да се ограничи сивата икономика.

Костов предположи, че в възможен общ президентски кандидат на ПП-ДБ и ГЕРБ, но подчерта, че зависи кой е, коя е тази личност. Можете да прочетете цялото интервю по-долу.

Здравейте, гледате „Лице в лице“. Арести, протести и поскъпване. Защо? В студиото е бившият премиер Иван Костов.

Здравейте, господин Костов.

Здравейте.

Вие казвате – не е време за самозаблуди.

Една от тези самозаблуди може да бъде, че инфлацията е овладяна, например.

Защо смятате така? Или – по-тъжното – че инфлацията е в рамките на нещо прогнозируемо?

Аз смятам така, защото има фактори, които сигурно не е могло да бъдат отчетени.

Като разпалването на инфлационните очаквания?

В икономическата теория инфлационните очаквания са проинфлационен фактор. Те карат хората да ускорят потреблението си, да взимат кредити и с това да вдигат паричното търсене на пазара.

Извинете, но Вие казвате, че едното са очакванията, а също така и страхът действа.

Да.

Кажете – как едни такива ирационални усещания като очакване, страх, тревога, могат да предизвикат икономическа буря или инфлация?

Това е доказано в икономическата литература. В теорията това е известно, има математически модели дори за тези явления. Между другото, казват „ирационално“, но националната статистика измерва инфлационните очаквания на хората.

Всеки периодично излиза със своите оценки и казва: „Хората очакват такава и такава инфлация.“ И тя се получава – очаквайки я, тя се случва.

А що се отнася до страха – той не е ирационален. Той е оправдан в определена степен, защото хората влизат в една друга система, в която трябва да пресмятат своите бюджети, разходи, приходи, задължения, спестявания. Много хора се боят от това, не могат да се адаптират. Изведнъж виждат по-малко пари в ръцете си – а всъщност те не са по-малко, те са същите пари, но с намалена стойност.

Това, когато се пресрещне с една сериозна опозиция – защото според мен не се очакваше, че в България ще има толкова силна опозиция срещу въвеждането на еврото, и то от най-високото място на държавата – от президента на страната…

И в този смисъл всичко това се разгаря като огън, както видяхме тези пожарища в началото на новините.

Добре, Вие казвате: „инфлация на предлагането“. Какво е инфлация на предлагането?

Инфлацията на предлагането е, когато работната заплата изпреварва значително производителността на труда. Това означава, че едни и същи пари, които се плащат на работниците, не произвеждат съответните стоки. Това се натрупва в себестойността на продукцията, на стоките и на услугите. Завишенията са точно равни на това разминаване – защото щом не произвеждаш продукти, но получаваш доходи, очевидно тези доходи увеличават покупателната сила, но отсреща няма продукт. И в този смисъл – предлагането поскъпва.

Добре, Ви казвате още спринтът на сивия сектор към консумации и инвестиции не се регистрира от официалната статистика, но създава допълнителен натиск върху цените.

Как? Да, това се получава, защото в сивия сектор има много нерегистрирани доходи, които не са в банки и за които не са платени данъците. Тези доходи – както образно казват хората – „под дюшеците“ или в черни каси и т.н. – трябва да се конвертират, ако не веднага, то до края на годината, в евро. Това между другото става с много бързи темпове, защото се наблюдава спад на паричната маса в обращение – левовете намаляват, а се увеличава еврото. Но същевременно това не води до увеличаване на спестяванията – и това е едната страна.

Освен това, много сделки се извършват с недвижими имоти, с автомобили и т.н., където тези притежатели на такива нерегистрирани доходи „паркират“ парите си в очакване после да продадат закупеното. Освен това очакват и повишаване на цените на недвижимите имоти – което може би няма да се случи. Така че сивата икономика разгаря процесите.

Защо няма да бъде отчетена?

Защото много от сделките се правят с двойно отчитане. Не знам как да го нарека, но примерно – декларира се данъчна стойност, а пък на ръка се плаща остатъкът. Това статистиката няма как да го хване.

Но това е проинфлационен фактор. И това води до разминаване, но то е съвсем обективно – защото никоя статистика не може да хване такова нещо, при положение че сивият сектор е 30–32% според оценки на една подкомисия в Европейския парламент. Това е много висок дял за икономиката.

Ние сме една от страните, може би с най-голям сив сектор.

Никъде нищо не е идеално, но при нас нещата изглеждат винаги по-обемни. Възможна ли е проинфлационна политика от страна на властта, например?

Да – през бюджет, който приключва с дефицит, много по-голям от очакваното.

Как е направила това държавата?

Ами направила го е като е индексирала доходи – социални помощи, пенсии – като е увеличавала заплати в един, в друг, в трети, в пети сектор. Това само по себе си е много хубаво – да се увеличават доходите на хората, но…

Виждаме, че има „но“.

Да – не е хубаво, защото това разпалва инфлацията. А тя удря хората с риска от изпадане в бедност. Всъщност това е политика, която увеличава бедността. Инфлацията винаги пада върху гърба на тези хора, които са социално слаби, в неравностойно положение или които поначало са близо до границата на бедността.

Така че – който провежда такава политика, считайки, че е „за добро“, на практика прави антисоциална политика. Тя вреди точно на хората, на които не бива да се вреди.

Какво да направят властите?

Сега виждаме свръхактивизация на КЗК, КЗП и други институции. Ще се увеличават правомощията им. Пише се закон, в който дори се предвижда таван на цените. Ще се следят надценките, ще се правят проверки.

Това добър път ли е?

Не. Специално таванът на цените – не е добър път.

Временно много страни – в подобна или дори различна ситуация – при борба с инфлацията са въвеждали за определен период ограничения върху печалбата, върху маржина, върху надценката.

Но какво са осъществили те?

Това е друго. Това не е таван на цените. Това е друг тип мярка.

От друга страна, една от сериозните мерки наистина може да бъде взета от Комисията за защита на конкуренцията, ако започне да се бори с монополните и олигополни структури на пазара. Тоест – когато има двама-трима предлагащи някаква услуга или един, който държи всички складове за петрол, произвежда, продава на дребно и складира петрол – това е работа за КЗК.

Аз писах по темата в една статия. Една от мерките е: да се засили конкуренцията по всякакъв начин. Те имат роля.

Какво друго може да се направи?

Много неща. Но ще кажа само едно – защото то ще бъде насочено към хората. Много зависи как ще се държат хората – домакинствата, потребителите – в този турбулентен период.

Те трябва да искат касова бележка.

Те трябва да настояват да се обявяват имената на фирмите, които наемат незаконно работна ръка и не плащат съответните заплати, не отчитат, не внасят данъци и осигуровки.

Да питат този, който им продава стоката – на светло ли работи? Или им продава без касова бележка?

И как си го представяте, г-н Костов? Отивам аз на пазара и питам: „Вие светъл ли сте или сив?“

Можете просто да кажете: „Искам касова бележка.“

Това е начинът?

Да. Това е начинът да излезе на светло. Защото вижте – кръгът е затворен. От една страна се изливат пари, включително от сивия сектор. Форсират се проинфлационни фактори.

От друга страна – няма никаква съпротива. Няма кой да пресрещне това.

А ударът, ако има инфлационен удар, ще бъде върху хората. Върху потребителите.

Той няма да отиде другаде.

Така че – те трябва да поискат. Сега е моментът държавата да направи още нещо, което на много места вече е правено:

Да облекчи условията за микро- и малките фирми да излязат на светло.

Има такива мерки.

Какво трябва да направим? Помогнете, кажете, съобщете.

Така или иначе, ние с вас няма да го направим.

Добре, но някой може да ни чуе. Да Ви чуе, всъщност.

Да. Някой ако се интересува – има кого да пита, има към кого да се обърне.

Но това се прави. Това може да се направи.

Има комплекс от мерки. Освен това – вижте – има силно напрежение на пазара на труда.

То се изразява в това, че недостигът на работна сила кара работодателите да вдигат заплатите.

Включително превантивно – защото се борят за предлаганата работна сила.

И от тази гледна точка беше разумно решението за наемане на чуждестранни работници.

Това е някакво облекчение за пазара – който в момента е пазар на предлагането. Условията диктуват работниците, които търсят работа, а не работодателите.

А пък всички смятат, че заплащането у нас е ниско. Ако попитате някого – ще каже: „Не ми плащат достатъчно.“

Да, разбира се, но всеки трябва да се запита: дали производителността му заслужава тази заплата? Тоест – дали той е отработил, дали е произвел тази добавена стойност, в рамките на която да се увеличи неговото възнаграждение?

Това не е въпрос на добро желание. И не е нещо, което може да се реши с популистки мерки.

Това става в икономиката – чрез въоръжаване с нови технологии, нова техника, модерни средства за производство, създаване на качествена продукция, която да се пребори на пазара.

Тогава се повишава производителността. И тогава може да се увеличава и заплатата.

Ако работим както работим сега – няма да имаме реално увеличение на заплатите. Ще имаме инфлация. И тя ще се стовари върху по-бедните хора.

А вземането на заеми и задлъжняването има ли роля за инфлацията? Аз ще разширя въпроса си, за да обясня какво имам предвид. Има ли добри и лоши заеми? Знаете – непрекъснато се говореше, че заемите на Асен Василев били много лоши. А сега правителството, от април до днес, е взело около 7 милиарда. Но в целия си мандат, ако не ме лъже паметта, кабинетът „Желязков“ е взел 14–15 милиарда заем. Днес стана ясно, че ще вземем още 3 милиарда заем за превъоръжаване. Тоест – възможно ли е едни заеми да са „много лоши“, а други да са „животворни и добри“ за икономиката?

Най-принципният отговор: ако се вземат пари на заем, те трябва да отиват за инвестиции, които укрепват и развиват икономиката, или увеличават сигурността в страната.

Това са – грубо казано – добрите заеми.

А заемите, които се взимат, за да се форсира потреблението, за да се увеличат работните заплати, без отсреща да има съответно увеличение на произведени стоки и услуги – не са добри. Те разпалват инфлация.

Проследили ли сте заемите, които вземаше Василев, и тези, които взема сегашната власт? За какво се използват?

Това е сложен анализ. Той трябва да се направи с необходимата статистика, с официални документи.

Възможно ли е да вземеш заем „за инвестиции“, а всъщност да дадеш с него пари на пенсионерите? Или да вземеш заем уж за инвестиции, а после с него да увеличиш заплати в определени сектори? Може да се каже и така: „Аз не давам парите на крадците, а ги инвестирам в хората.“

„Инвестицията в хората“ е благовидният начин да се каже, че се вдигат заплатите на заетите – включително в администрацията.

Но – понеже ме питате за мярка – ще я кажа сега, макар че исках да я избегна.

Трябва да се стопира – или поне силно да се ограничи – нарастването на заплатите в бюджетната сфера.

Това ще охлади пазара на труда и ще даде възможност на работодателите да не вдигат така заплатите.

Също така трябва да се ограничи индексирането на фиксираните доходи.

Този дефицит, който се задава на хоризонта в края на годината, ще бъде много трудно да се пребори. Ще трябват две–три години след това, за да се стабилизира страната – ако се оправдаят най-лошите очаквания.

А тези най-лоши очаквания за бюджета – колко реалистични са? Защото до този момент тези, които го изпълняват, властта, казват: „Всичко му е наред.“

Просто не сме… Приходите – сега вие ги искате за април, май, юни. Ние ще ви кажем как вървят – чак през декември. И тогава всичко може да изглежда наред.

Защо се смеете?

Редно е да се дава информация. Тези неща са публични. Те трябва да бъдат прозрачни.

Информацията за касовото изпълнение на бюджета трябва да се публикува навреме. Например – сега, в края на юли, трябва да излезе изпълнението на бюджета за юни.

А ние видяхме, че дълго време се задържаше дори отчетът за април и май. Не се появиха, когато трябваше.

Тези, които са го задържали – те да отговарят.

Но вероятно това е било, за да е по-благоприятна обстановката при вземането на решението за България.

Въпреки това, нека да кажа: България е напълно готова и изпълнява всички критерии от Маастрихт за въвеждането на еврото. Много по-готова, отколкото беше Хърватия преди 2–3 години, когато въведе еврото.

И много по-добре финансово от редица страни в еврозоната.

Това трябва да е ясно. Ние имаме най-ниския публичен дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Водим такава политика от много години – стегната, разумна фискална политика, която води страната към добра перспектива.

Така че – България е напълно готова.

Тук съвсем не съм съгласен с онези, които си измислят, буквално говорят от себе си някакви свои страхове и казват, че България не е готова.

Не! Страната изпълнява критериите и е в много добро състояние.

Това се вижда ясно от един факт: много ниските лихви, по които правителството тегли заеми. Те са исторически ниски.

Това означава, че онези, които купуват държавни ценни книжа, имат силно доверие в България. Това не са публични говорители. Това не е българският президент.

Това са хората, които дават парите си срещу ниска лихва на българската държава и казват: „Да, вярвам – парите ми при вас са на сигурно място.“

А това са огромни финансови субекти. Вие сама казахте колко заеми са изтеглени. Срещу тях е имало някой, който ги е отпуснал.

И това е една голяма общност, която търгува с държавни ценни книжа.

Кратък отговор на въпроса: Полезно ли е въвеждането на еврото за нас?

Вече е полезно.

Вече се проявяват първите признаци на положително въздействие. Защото спада… вдига се кредитният рейтинг на страната и спадат лихвите – включително по държавния дълг.

Има арести, има протести, има страхове от опозицията, че има политически репресии. Това дава ли доверие във властта? Или е индферентно спрямо този критерий?

Да. Ако говорим за доверието във властта като цяло – то се измерва от социолозите и не е добро. Не е достатъчно, за да се водят сериозни политики.

Например, за да се овладее един изпуснат дефицит.

А ако правителството и Народното събрание имат ниско доверие?

Управляващите не могат да прокарат разумни мерки за оздравяване на финансите на страната.

А ако имаш мнозинство, какво пречи?

Доверието. То пречи. Дори с мнозинство не можеш да прокараш каквото искаш. Знаете ли… Не искам да съм категоричен, но:

Има мерки, които изкарват хората на улицата. Жълтите жилетки, например – във Франция. Давам ви съвсем друг пример:

Няма доверие в президента и неговото управление. Той се опитва да реформира пенсионната система. Хората излизат на улиците. Започва една битка от съвсем друго естество.

Но доверието – общо измерено – е такова.

А що се отнася до икономическата политика – според мен то трябва да се мери по друг начин. То се измерва от националната статистика – като се питат хората и фирмите: „Как виждате перспективата пред себе си в следващите години?“

И там е отговорът. Аз очаквам новите данни – защото старите са отпреди решението за въвеждането на България в еврото.

Тоест – само икономически протести могат да създадат власт?

Да. Аз дадох такъв пример.

Докато политическите протести – както са тези дни – те нямат отношение към икономическата политика. Те не я засягат по начина, по който икономическите протести могат да я засягат – както в примера с Франция.

А вие все още сте редови член на ДСБ, нали? Не сте напуснали?

Не съм.

Като редови член на ДСБ – вярвате ли, че е възможна единна кандидатура за президент?

(Как да кажа… „десницата“ не е точно – защото в тази колаборация с ПП според мен има и силно леви елементи, или поне центристки – но все едно.)

Вярвате ли, че е възможна обща президентска кандидатура?

Да. Мисля, че е възможна.

Откъде този оптимизъм?

Вижте – това поискаха хората на кръглата маса, която ДСБ организира. Всички идеи, които се дадоха там, се базираха на това очакване – че ПП, ДБ и евентуално и други партии ще се включат…

ГЕРБ може ли да бъде включен в тази конфигурация за един кандидат?

Ще кажа нещо, за което само аз отговарям: зависи от кандидата. Има кандидати, които, според мен, могат да бъдат подкрепени и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ. Друг е въпросът дали може да се постигне съгласие.

Но има такива хора. И не мисля, че това трябва да се изключва като възможност. Коалицията ПП–ДБ трябва да изчислява и този сценарий: Какво ще стане, ако ГЕРБ им предложи кандидатура? Какво ще направят? Защото рискът да се повтори румънският сценарий – всички да стоят на тръни и на нокти, да очакват изборите и да се провалят – е много по-голям в България, отколкото беше в Румъния. Защото България е по-силно поразена от хибридната агресия на Руската федерация.

А сега, в края на интервюто – дайте кратък отговор на въпроса: Имат ли основания „Продължаваме промяната“ да се чувстват политически репресирани?

Да. Според мен – да. Това е… това според мен е легитимно.

Благодаря за този разговор.

Източник: Offnews.bg