Свържете се с нас

Свят

Италия се готви за пет референдума, един от които е възприеман и като тест за правителството на Мелони

На 8 и 9 юни в Италия се провеждат пет референдума, възприемани и като тест спрямо политиката на правителството на премиера Джорджа Мелони, съобщават АНСА, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“ и „РАИ Нюз“.

Четири от въпросите, за които ще се гласува, касаят трудовото законодателство. Единият от тях е за премахване на тавана за обезщетения при уволнения в малките бизнеси. Вторият касае сигурността на работното място и по-специално изключването на съвместната отговорност на клиент, работодател и подизпълнител за травмите, получени от служител на работодателя или на подизпълнителя в резултат на специфични рискове, свързани с дейността на компанията работодател или на компанията подизпълнител. Третият е за премахване на законодателните актове, направили по-лесно наемането на срочен трудов договор. Четвъртият въпрос касае пълната отмяна на законодателство, което пречи на компаниите с над 15 служители да връщат на работа отстранени работници, чието уволнение според съда е било незаконно или необосновано, като в случая става дума за възстановяване на работа на работници, наети след 7 март 2015 година.

Референдумите по тези четири въпроса са по предложение на синдиката Обща италианска конфедерация на труда. Той инициира подписка в подкрепа на провеждането на референдумите, която събра 4 милиона подписа. На 20 януари 2025 г. Конституционният съд обяви, че може да се организират референдуми по четирите въпроса, свързани с трудовото право.

Петият въпрос, по който се организира референдум на 8 и 9 юни, касае придобиването на италианско гражданство. Той беше предложен от един от лидерите на проевропейската партия „Повече Европа“ Рикардо Маджи, от няколко малки леви партии и от много асоциации, представляващи гражданското общество. В подкрепа на идеята за организиране на референдум бяха събрани над 630 000 подписа. На 20 януари 2025 г. Конституционният съд каза, че по този въпрос също може да се организира референдум. Въпросът касае намаляване изискването от 10 на 5 години на пребиваването в Италия на пълнолетни чужденци от страни извън ЕС, за да могат те да кандидатстват за италианско гражданство.

Три партии от управляващата коалиция –  консервативната десница „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони, крайнодясната „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини и десноцентристката „Форца Италия“ на вицепремиера и външен министър Антонио Таяни –  обявиха, че ще се въздържат от гласуване и по петте въпроса, припомня АНСА. Малкият коалиционен партньор в управляваща коалиция, партията „Ние, умерените“ на Маурицио Лупи заяви, че ще гласува с „Не“ на всички въпроси.

Основната опозиционна, левоценстристка Демократическа партия официално заяви, че ще гласува с „Да“ на всички пет въпроса. Но някои демократи все пак казаха, че ще подкрепят само въпросите, свързани със сигурността на работното място и с придобиването на италианско гражданство, а ще отхвърлят останалите три, свързани с трудовото право. Опозиционното „Движение 5 звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте заяви, че ще гласува с „Да“ на четирите референдума за трудовото законодателство, но оставя симпатизантите му сами да решават как ще гласуват по въпроса за италианското гражданство. Самият Конте каза, че ще гласува с „Да“ и на този въпрос, а ще гласува с „Не“ на въпросите, свързани с трудовото законодателство.

Центристката партия „Италия Вива“ на бившия премиер Матео Ренци призова избирателите й да гласуват с „Да“ на референдума за италианското гражданство и с „Не“ на два от въпросите, свързани с трудовото право, но оставя избирателите й сами да преценят как да гласуват по въпроса за тавана на обезщетенията при уволненията в малките бизнеси и за трудовите злополуки. Проевропейската партия „Повече Европа“ каза, че ще подкрепи само въпросите, свързани с италианското гражданство и сигурността на работното място. Опозиционната ляво-екологична партия „Съюз Зелени Левица“ обяви, че ще гласува с „Да“ по петте въпроса.

Вчера италианският премиер Джорджа Мелони беше попитана от журналисти как ще подходи спрямо референдумите и тя отговори, че ще отиде в избирателната секция, но няма да пусне бюлетини. Това беше определено от опозиционните партии като подигравка с италианците от стана на премиера, отбелязва АНСА. Специалисти по конституционно право казаха, че по принцип е законно човек да отиде в избирателната секция и да не пусне бюлетина, но допълниха, че това е все едно да не си отишъл  изобщо да гласуваш.

В близкото минало Италия е имала много поводи за гласуване на референдум, припомня „Ти Джи Ком 24“. За последно референдум се проведе в страната през септември 2020 г. и на него италианците се произнесоха за намаляване на броя на депутатите и на сенаторите в парламента – съответно от 630 на 400 и от 315 на 200. Избирателната активност тогава беше 51,12 процента и победи с 69,96 процента „Да“-то за намаляване на парламентаристите и сенаторите.

През октомври 2001 г. беше предложена на референдум промяна на раздел пети на италианската конституция с оглед засилване на регионалната автономия и на административната децентрализация. Предложението беше одобрено с 64,2 процента, но при избирателна активност от 34,1 процента.

През ноември 1987 г. италианците гласуваха на референдум относно ядрената енергетика. Той се проведе година след аварията в „Чернобил“. Въпросът, зададен на референдума, не гласеше затваряне на съществуващите АЕЦ в Италия, а касаеше отмяната на стандартите за развитието им. Победи „Да“-то със 71,86 процента при избирателна активност от 65,1 процента и оттогава Италия няма действащи ядрени централи на своя територия. Но правителството на Мелони не веднъж даде индикации за желанието си за реактивиране на ядрената енергетика в страната.

През 1970 г. в Италия влезе в сила закон за разводите. Четири години по-късно няколко партии поискаха анулирането му и подложиха въпроса на референдум. Предложението беше отхвърлено с 59,1 процента от гласувалите при избирателна активност от 87,7 процента.

През 1978 г. в Италия бяха легализирани абортите. Три години по-късно се проведоха два референдума във връзка с това. На единия се предлагаше разширяване на законодателството за абортите, а на другия се предлагаше анулирането му. Гласуваха 79 процента от избирателите и мнозинството от тях отхвърлиха и двете предложения.

Първият референдум в съвременната история на Италия е този през 1946 г. На 2 и 3 юни през тази година италианците се произнесоха дали страната им да продължи да е монархия или да стане република. Гласуваха 89,08 процента от избирателите. Победи републиката с 54,3 процента. Това е първият и последен засега така наречен институционален референдум в историята на Италия.

Малко преди провеждането на настоящите референдуми, на които един от въпросите касае италианското гражданство, италианският парламент прие на 20 май закон относно получаването на италианско гражданство по така нареченото jus sanguinis (кръвно право), според коeто детето на италиански родители, т.е. на баща или майка италианец/италианка, е италианец по рождение, независимо от това къде е родено, припомнят италианските медии, а също и френски  и британски медии като „Журнал дю диманш“ и Би Би Си.

Досега всеки, който можеше да докаже роднинска връзка с италиански гражданин, който на свой ред е живял в Италия след 17 март 1861 г., тоест след създаването на единното Кралство Италия, можеше да получи гражданство по произход според критерия jus sanguinis. Сега  според приетите от парламента нови правила само чужденците, които могат да докажат пряка роднинска връзка с родител или с дядо или баба, роден като италианец, могат да претендират за получаване на италианско гражданство по силата на „кръвното право“.

Законът беше предложен от правителството на Мелони. В изявление на министерството на външните работи на Италия се казваше, че промяната ще освободи ресурси за повишаване на ефективността на консулските служби, така че те да могат да работят изключително в услуга на онези, които имат реална нужда от тях поради конкретната им връзка с Италия. Министърът на външните работи Таяни заяви, че принципът на получаване на гражданство по кръвна линия „няма да бъде изгубен“ и потомците на италианци все още ще могат да стават граждани, но „ще бъдат определени точни граници, особено за да се избегнат злоупотреби или явлението „комерсиализация на италиански паспорти“. „Гражданството трябва да бъде нещо сериозно“, каза Таяни, цитиран от Би Би Си.

От края на 2014  до края на 2024 г. броят на италианските граждани, живеещи зад граница, се е увеличил с 40 процента от около 4,6 милиона на 6,4 милиона, според данни на италианското правителство, цитирани от Би Би Си. Към края на март на настоящата година над 60 000 досиета за поискано италианско гражданство от чужденци, живеещи извън страната, подлежаха на проверка.

Правителството на Джорджа Мелони затегна редица правила във връзка с миграцията, припомнят световните агенции. Ето защо приемането на гореспоменатия закон от италианския парламент не изненадва никого. По същата причина не е изненада и това, че водещите партии от правителството на Мелони не подкрепят и референдума за смекчаване на придобиването на италианско гражданство, който ще се проведе на 8 и 9 юни, отбелязва Франс прес.

Според сегашните закони пълнолетните чужденци трябва да живеят в Италия поне 10 години, за да могат да поискат италианско гражданство чрез натурализация. Децата, родени в Италия от родители чужденци, могат да кандидатстват за италианско гражданство едва след като навършат 18 години.

Намаляването на периода от 10 на 5 години ще постави Италия на едно ниво с Франция, Германия или Великобритания, казват опозиционни партии и организации за защита на правата на мигрантите, като „Оксфам“. В допълнение те искат и гражданството да се предава автоматично на непълнолетните деца.

Ако на референдума за придобиването на гражданство победи „Да“-то, то 2,5 милиона чужденци биха могли да станат италианци, допълва Франс прес.

Според Мелони 10 години живот в Италия е подходяща продължителност за чужденци да поискат италианско гражданство и няма нужда от промяна на закона. Вицепремиерът Салвини също споделя това мнение. Вицепремиерът Таяни обаче миналото лято породи полемика в управляващата коалиция с друга идея. Той предложи непълнолетните чужденци, които в продължение на 10 години без прекъсване са учили в италиански учебни заведения, да могат да получат гражданство, без да се чака те да навършат пълнолетие. Тази идея обаче така и не беше представена под формата на закон, който да се дискутира в парламента, припомня Франс прес.

Любопитното е, че за петте референдума в Италия на 8 и 9 юни ще се гласува с пет различни по цвят бюлетини – розова, жълта, сива, оранжева и зелена, допълва АНСА.

Източник: БТА

Свят

Украйна ще получи тази година до 1,3 милиарда евро от свои съюзници за производство на оръжия, каза министърът на отбраната

Министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров каза, че страната му ще получи тази година до 1,3 милиарда евро за производство на оръжия, предаде Ройтерс. Той направи изявлението си след разговор с датския си колега.

Първи ще окажат подкрепа Дания, Швеция, Канада, Норвегия и Исландия, които ще предоставят 428 милиона евро, написа Умеров в „Телеграм“. 

„Парите скоро ще бъдат насочени към производството на украински оръжия: артилерия, дронове, ракети и противотанкови оръжия, произведени в Украйна за нашите войници“, каза той. 

/ВС/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Швеция подкрепи изпълняването на новата цел на НАТО от 5% от БВП за отбрана до 2030 г.

Швеция ви искала Северноатлантическия алианс НАТО да постигне целта от 5% от БВП на страните членки за разходи за отбрана до 2030 г., каза днес шведският министър на отбраната Пол Йонсон, преди срещата на министрите на отбраната от НАТО в Брюксел, предаде Ройетрс.

Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс, от своя страна, посочи, че постигането на целта от 5% е крайно наложително.

/ВС/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Италиански и френски издания коментират „зелената светлина“ за България за присъединяване към еврозоната от януари догодина

Водещите италиански и френски ежедневници отразяват днес информацията, че България получи „зелена светлина“ за присъединяване към Еврозоната от януари догодина.

На сайтовете си италианските „Стампа“ и „Република“ цитират и българския премиер Росен Желязков, който казва за вчерашния ден, че е бил изключителен и че България е направила още една стъпка към приемането на еврото. Двете издания обаче придружават публикуваната от тях кратка информация по темата с кадри на агенция Ройтерс, които показват сцената на сблъсък в българския парламент вчера между противници и привърженици на приемането на общата европейска валута. 

„Кориере дела сера“ също се спира в кратка информация на двете положителни мнения относно присъединяването на България към еврозоната, формулирани в два отделни доклада – този на Европейската централна банка и този на Европейската комисия. Пътят на България към еврото не беше нито кратък, нито лишен от трудности, допълва изданието.

Началото започна през 2020 г., когато страната се присъедини към европейския валутен механизъм, един фундаментален етап за тестване на стабилността на нейната национална валута – лева. В публикацията се отбелязва, че България е отговорила сега на всички необходими критерии. Срещу България от 2012 г. няма и никаква процедура от страна на ЕК за прекомерен дефицит, който се е задържал под 3 процента от БВП. Държавният дълг на страната е значително по-нисък от тавана от 60-процента от БВП, установен в европейския Пакт за стабилност и растеж. В България той е бил 24,1 процента от БВП през 2024 г. Тези индикатори говорят за един постоянен ангажимент за стабилно и отговорно финансово управление на страната, добавя изданието.

Френските издания „Либерасион“ и „Фигаро“ препечатват информацията на агенция Франс прес от вчера относно „зелената светлина“, получена от България от ЕК и от ЕЦБ за присъединяване към еврото. В материала се припомня и историята на еврото и кога са го приели последователно 20 държави от ЕС. Отбелязва се, че Дания след договорка с Брюксел и референдум през 2000 г. е била освободена от ангажимента да приеме еврото. Припомня се, че в България  е имало и протести срещу приемането на общата европейска валута.

В пространна публикация на френския „Монд“, озаглавена „България на бързата писта към еврото“, се казва, че „въпреки нарастващия скептицизъм, българите са готови да приемат еврото на 1 януари 2026 г. В сряда, 4 юни, ЕЦБ даде окончателна „зелена светлина“ за присъединяването на тази страна. В положителния си доклад за конвергенцията Франкфурт смята, че всички икономически и правни критерии са изпълнени, което до голяма степен удовлетворява проевропейското правителство на власт в София. В същия ден ЕК също обяви, че България е изпълнила условията за приемане на единната валута“.

Ако не се появят изненади, присъединяването към единната валута ще бъде официално одобрено от икономическите министри на еврозоната на заседанието на Екофин на 8 юли, допълва вестникът. „Тази положителна оценка за конвергенцията проправя пътя на България да стане 21-вият член на еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран от „Монд“. Левът, националната валута на България, която се използва от 1885 г. и понастоящем се обменя при курс 1,95 лева за евро, ще изчезне, добавя изданието.

Бизнес средите и правителството на консервативния министър-председател Росен Желязков обещават, че приемането на еврото ще даде тласък на българската икономика, която понастоящем е най-слабата в ЕС. Българите обаче все повече се притесняват, че компаниите ще се възползват от смяната на валутата, за да повишат цените, с риск да се възроди високата инфлация, наблюдавана след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., посочва вестникът.

Последното проучване „Евробарометър“, публикувано през май от Европейската комисия, показва, че общественото мнение е силно разделено по отношение на еврото – 50% са против, а 43% – за. Броят на хората, които се противопоставят на еврото, е по-висок, отколкото при предишната вълна от проучвания през есента на 2024 г., което е резултат от огромна антиеврокампания, водена от проруската крайнодясна партия „Възраждане“. В събота, 31 май, и в сряда, 4 юни, тази партия организира в София демонстрации за запазване на лева, на които присъстваха няколко хиляди души, някои от които развяваха руски знамена, пише „Монд“.

В социалните мрежи в тази страна, която е много податлива на конспиративни теории, бяха установени много ефективни кампании за дезинформация срещу еврото, допълва изданието. То припомня и че през 2023 г. „Възраждане“ успя да събере почти 600 000 подписа с призив за провеждане на референдум за приемане на еврото. Тази възможност беше изключена от Конституционния съд и българския парламент, които посочиха, че е невъзможно да се организира референдум по ангажимент, свързан с международен договор – този за членство в ЕС.

Но държавният глава Румен Радев, който е известен и с двусмислената си позиция по отношение на Русия, също призовава от началото на май за провеждане на референдум. Тази възможност беше отхвърлена от 171 от 240-те депутати в българския парламент, представляващи както правителството, така и проевропейските опозиционни партии. „Всички нови държави члендуе се присъединиха с повече или по-малко еднаква подкрепа (към еврозоната). А година, две, три по-късно подкрепата (за еврото) е над 70% почти навсякъде“, каза управителят на Българската централна банка Димитър Радев, който уверява, че опасенията от повишаване на цените след приемане на еврото са преувеличени. „България трябва да завърши своята европейска интеграция“, каза и министър-председателят Росен Желязков, цитиран от „Монд“.

Първоначално се очакваше България да се присъедини към еврото едновременно с Хърватия – на 1 януари 2023 г. Но през последните години страната преживя значителна политическа нестабилност, което принуди европейските власти да отложат графика, припомня още „Монд“

Въпреки че през септември 2022 г. инфлацията достигна своя връх от над 15% и остана над 10% през по-голямата част от 2023 г., през последните дванадесет месеца тя спадна до средно 2,7%. Това е точно толкова, колкото е необходимо, за да се класира България за еврото, допълва вестникът. Другите три основни икономически критерия бяха по-лесни за изпълнение. Публичните финанси на България са стабилни, с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ниво на дълга от 24%, което е доста под средното за еврозоната (87,5% през последното тримесечие на 2024 г. по данни на Евростат). Друг критерий – валутният курс остава стабилен през 2023 и 2024 г. И накрая, лихвените проценти по българския дълг са около 3,9%, близки до тези на другите държави в единната валута.

С приемането на еврото още през 2026 г. България ще изпревари съседна Румъния, която има много по-голям дефицит и едва ли ще успее да приеме еврото в продължение на още няколко няколко години. Останалите държави от ЕС, които все още не са членки на еврозоната (Унгария, Чехия, Полша, Дания и Швеция), засега не желаят да приемат единната валута – и е малко вероятно позицията им да се промени в краткосрочен план.

С БВП на глава от населението, равняващ се на 64% от средноевропейския, България ще бъде най-бедната страна в еврозоната след Гърция, пише френското издание. Освен това тя страда от високи нива на корупция и проникване на мафията. Докладът на ЕЦБ предупреждава по този въпрос: „Необходим е допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма“, пише финансовата институция. През октомври 2023 г. Специалната група за финансови действияр междуправителствена организация, която следи за прането на пари и финансирането на тероризма, включи България в своя „сив списък“, припомня „Монд“ в края на публикацията си.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 18 минути

От „Възраждане“ ще искат от премиерите и президентите на държавите в ЕС да не допуснат влизането на България в еврозоната

Българияпреди 20 минути

Трябва да продължим да убеждаваме партньорите от Европа, че сме стабилна държава, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов

Святпреди 20 минути

Украйна ще получи тази година до 1,3 милиарда евро от свои съюзници за производство на оръжия, каза министърът на отбраната

Спортпреди 20 минути

Селекционерът на Аржентина Скалони обмисля да остави Меси резерва срещу Чили

Святпреди 21 минути

Швеция подкрепи изпълняването на новата цел на НАТО от 5% от БВП за отбрана до 2030 г.

Спортпреди 21 минути

Английският национал Айвън Тони за тренировките в Жирона: „Всички бяха изтощени“

Спортпреди 24 минути

Челси привлече Лиъм Делап с договор за шест години

Българияпреди 30 минути

Туристи от България и Сърбия ще участват в традиционното изкачване на връх Руй, което е предвидено за 21 юни

Политикапреди 33 минути

Въпреки заповедите на Пеевски: ГЕРБ все така пазят имунитетите на “Възраждане“

Българияпреди 34 минути

Верижна катастрофа затруднява движението по пътя Добрич – Варна, в района на пети километър, след изхода на Добрич

Икономикапреди 37 минути

Неочакван ръст в при поръчките към германските промишлените предприятия през април

Балканипреди 38 минути

Заводът на „Дачия“ в Румъния ускорява роботизацията; програма предлага компенсации за служители, които доброволно напуснат работа

Балканипреди 5 дни

Президентът на Румъния пристигна в село Бъчел в окръг Ковасна, което е силно засегнато от наводнения

Обществопреди 5 дни

Без наказания в градския транспорт заради блокадата на София

Българияпреди 5 дни

Президентите на България и Турция обсъдиха в телефонен разговор борбата с нелегалната миграция и свързаността между двете страни

Спортпреди 5 дни

Вратарят Давид Де Хеа продължи договора си с Фиорентина до 2028 година

Спортпреди 5 дни

България приема домакинството на Балканското първенство по карате в следващите две години

Спортпреди 5 дни

Джан Пиеро Гасперини ще подпише тригодишен договор с Рома през лятото

Обществопреди 5 дни

Протест в защита на лева, движението в центъра на София е блокирано

Балканипреди 5 дни

В Загреб е обрана банка посред бял ден

Икономикапреди 5 дни

Над 200 фирми у нас предоставят услуги, свързани с криптовалути, според публичния регистър на НАП

Икономикапреди 5 дни

Министърът на туризма Мирослав Боршош взе участие на 123-тата сесия на Изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм

Балканипреди 5 дни

АТА: Албания е представена като вдъхновяваща дестинация за световната филмова индустрия

Икономикапреди 5 дни

Как резултатът от президентските избори в Полша може да повлияе на икономиката на страната?

Новини