Икономика
Италианският медиен холдинг на Берлускони вече държи пълния контрол над германския „ПроЗибенСат.1“

Италианският медиен холдинг „Медия фор Юръп“ (Media for Europe, MFE), собственост на децата на покойния Силвио Берлускони, придоби контролния мажоритарен дял в германската радио- и телевизионна група „ПроЗибенСат.1“ (ProSiebenSat.1), предаде Ройтерс.
„Медия фор Юръп“ съобщи, че делът му е достигнал 75,61 на сто след приключване на офертата за поглъщане, включително удължения срок. Преди това компанията контролираше около 30 на сто. Холдингът участва в „ПроЗибенСат.1“ от 2019 г. и заяви, че целта на придобиването е създаването на международна медийна група, способна да се конкурира със стрийминг платформи като „Нетфликс“ (Netflix) и „Амазон Прайм“ (Amazon Prime).
Увеличаването на дела на „Медия фор Юръп“ стана възможно, след като чешката група Пе Пе Еф (PPF) се оттегли. С над 50 на сто участие италианският холдинг вече може да включва изцяло приходите и печалбите на „ПроЗибенСат.1“ в своите отчети. При дял от 75 на сто е възможно и споразумение за прехвърляне на контрол и печалба, което би осигурило достъп до допълнителни финансови ресурси.
Главният изпълнителен директор на италианската корпорация Пиер Силвио Берлускони наскоро се срещна с германския министър на културата Волфрам Ваймер и увери, че групата ще запази ангажимента си към Германия като място за дейност и към редакционната независимост. Той заяви, че „Медия фор Юръп“ планира да предлага повече новини, развлекателни програми и телевизионни сериали, като постепенно намали закупените формати.
Берлускони подчерта, че Мюнхен ще остане ключов център за съдържание, иновации и заетост, като работните места ще бъдат запазени.
Силвио Берлускони използваше приживе медийната си империя за политическа популярност, като партията му „Форца Италия“ дълго време беше тясно свързана с неговото лидерство.
„ПроЗибенсатАйнс“ е една от двете водещи частни телевизионни групи в Германия. В портфолиото ѝ влизат каналите „ПроЗибен“ (ProSieben), „Зат Ейнс“ (Sat.1) и „Кабел Айнс“ (Kabel Eins), както и стрийминг платформата „Джойн“ (Joyn).
През май тази година „ПроЗибенсатАйнс“ обяви съкращения на 430 позиции на пълен работен ден. Компанията заяви, че мерките ще се осъществят по социално отговорен начин и ще засегнат служители в Германия, Австрия и Швейцария. През 2023 г. вече бяха съкратени около 400 работни места.
Под ръководството на главния изпълнителен директор Берт Хабетс групата засилва фокуса си върху развлекателното съдържание и стрийминг услугата „Джойн“.
Източник: БТА
Икономика
Американските борсови индекси са почти без промяна ден преди правителствените данни за пазара на труда

Един ден преди очакваните с нетърпение правителствени данни за пазара на труда днес фондовите пазари в САЩ бяха почти в застой. Индустриалният индекс Dow Jones, който и вчера се движеше почти без промяна, се повиши с умерените 0,05 на сто до 45 300 пункта в началото на търговията, предаде ДПА.
Технологичният Nasdaq 100 и по-широкият индекс S&P 500, които се повишиха вчера, също почти не се промениха в началото на днешната сесия. Nasdaq 100 се повиши с 0,2 на сто до 23 458 пункта, а S&P 500 – също с 0,2 на сто до 6 460 пункта.
Докладът за пазара на труда за август може да даде допълнителна представа за паричната политика на Управлението за федералния резерв. Следващото заседание на УФР е насрочено за средата на септември. Към момента пазарът е почти сигурен, че централните банкери ще понижат основния лихвен процент за първи път през тази година – макар и умерено, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп от месеци призовава за значително намаляване на лихвените проценти.
Очакванията на икономистите са за слаб ръст на заетостта и повишаване на равнището на безработица. Специалистите очакват, че официалният правителствен доклад ще покаже, че през август са добавени 75 000 работни места в неселскостопанския сектор, което е приблизително еднакъв брой с предходния месец според оценките, събрани от Дау Джоунс. Икономистите прогнозират, че равнището на безработица се е повишило от 4,2 на сто на 4,3 на сто.
Притесненията около пазара на труда засилват очакванията, че УФР ще намали основната лихва на предстоящото си заседание по-късно този месец. Вероятността за такъв ход се оценява на 97,4 на сто спрямо 96,6 на сто ден по-рано, показва инструментът „Си Ем И ФедУоч“ (CME FedWatch).
Броят на първоначалните молби за обезщетения за безработица в САЩ се увеличи през седмицата, приключваща на 30 август, показаха по-ранни данни днес. В сравнение с предходната седмица броят на молбите се е увеличил с 8 000 до 237 000 на сезонно изгладена база според данни на Министерството на труда на САЩ. Икономистите прогнозираха увеличение до 230 000. Данните за предходната седмица бяха потвърдени на ниво от 229 000. Четириседмичната плъзгаща се средна стойност се увеличи с 2500 до 231 000 в сравнение с предходната седмица.
Междувременно други данни разкриха, че търговският дефицит на САЩ е нараснал с почти една трета през юли въпреки високите мита. Вносът надхвърля износа със 78,3 млрд. долара, показват данни на Министерството на търговията във Вашингтон. Това е с 32,5 на сто повече, отколкото през юни, когато дефицитът беше малко над 59 млрд. долара. През юли вносът нарасна с 5,9 на сто до почти 359 млрд. долара, докато износът се увеличи само с 0,3 на сто до над 280 млрд. долара.
След вчерашните разочароващи данни на Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда в САЩ за свободните работни места и текучеството на работната сила (JOLTS) днес ново разочарование дойде и от публикуван по-рано доклад на консултантската компания „ЕйДиПи Рисърч“ (ADP Research). Според него темпът на наемане в частния сектор също се е забавил през август. През август частният сектор на САЩ създаде само 54 000 работни места, като очакванията бяха за 75 000.
Източник: БТА
Икономика
Търговският дефицит на САЩ достигна четиримесечен връх заради рязко увеличение на вноса през юли
Търговският дефицит на Съединените щати се е увеличил през юли до най-високото си равнище за последните четири месеца заради рязък ръст на вноса, предадоха Ройтерс и Блумбърг.
По данни на Министерството на търговията дефицитът в търговията със стоки и услуги е нараснал с близо 33 на сто спрямо юни до 78,3 млрд. долара. Средната прогноза на икономисти, анкетирани от Блумбърг, беше за около 78 млрд. долара.
Вносът се е увеличил с 5,9 на сто – най-силният ръст от началото на годината. Повишението се е дължало до голяма степен на промишлени доставки, включително немонетарно злато, чийто внос е достигнал рекордните 10,5 млрд. долара преди въвеждането на по-високи мита върху доставките от Швейцария. Увеличили са се и доставките на потребителски стоки и капиталово оборудване. Износът също е нараснал, но с по-бавен темп.
Докладът отразява усилията на американските компании да ускорят вноса преди въвеждането на нови мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп върху редица държави, с които все още няма сключени търговски споразумения.
Дефицитът в стокообмена с Китай се е увеличил за пръв път от шест месеца, а този с Мексико също е нараснал леко. Дефицитът с Канада се е разширил след отчетения през юни най-малък размер от 2020 г. насам.
Коригиран спрямо инфлацията, дефицитът в търговията със стоки е достигнал 100,1 млрд. долара през юли – ниво, близко до рекордните стойности от началото на годината.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
„Амазон“ е изплатил данъци на стойност 1 милиард британски лири през 2024 г. във Великобритания

Американският технологичен концерн „Амазон“ (Amazon) обяви, че е платил данъци на стойност 1 милиард британски лири (1,34 милиарда долара) миналата година във Великобритания, след като приходите му са нараснали до над 29 милиарда британски лири, предаде ДПА.
Онлайн търговецът на дребно, който е един от най-големите работодатели в страната, обяви, че данъците, които плаща, са се повишили от 932 милиона британски лири през 2023 г.
Преките данъци, които компанията трябва да плати, включват корпоративен данък, бизнес ставки и данък върху цифровите услуги.
Те са достигнали около 1 милиард британски лири във Великобритания за 2024 г., според публикация в блога на компанията.
„Амазон“ е изправена пред сериозни критики за данъчните си дела във Великобритания през последните години, като компанията не е плащала корпоративен данък през 2021 г. и 2022 г. поради данъчното облекчение за „супер приспадане“, което вече е реформирано.
Корпорацията е платила корпоративен данък миналата година, но няма яснота за другите данъци, отбелязва ДПА.
Базираната в Силициевата долина компания подчерта, че е сред „топ 10 на данъкоплатците във Великобритания“ и планира да инвестира 40 милиарда британски лири в страната през идните три години.
Освен това общата сума на събраните от „Амазон“ данъци, като например ДДС, плащано от клиентите за продуктите, които купуват или националните осигурителни вноски на служителите е достигнала над 4,7 милиарда британски лири миналата година.
Компанията също така съобщи, че приходите ѝ от дейности във Великобритания са се увеличили до над 29 милиарда британски лири от около 27 милиарда британски лири година по-рано.
„Амазон“ има над 75 000 служители във Великобритания и обяви, че планира да наеме още хиляди като част от плана си за продължаващ растеж.
Това ще включва 2000 работни места в новия склад в Хъл и около 2000 в друг в Нортхамптън.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати