Сръбският президент Александър Вучич съобщи снощи, че поддръжници на управляващите ще организират „голям митинг“ в Нови Сад десетина дни след възпоменателното събитие на 1 ноември, организирано от антиправителствени протестиращи по повод една година от трагичен инцидент на гарата в северния сръбски град, при който загинаха 16 души, съобщават сръбските медии. 

На въпрос какво очаква от протеста, насрочен за 1 ноември, Вучич отговори, че „много по-голям митинг ще се проведе в Нови Сад десет или 12 дни по-късно“.

Той заяви пред Радио и телевизия на Сърбия (РТС), че организаторите на протеста ще бъдат разочаровани от броя на събралите се хора и добави, че няма да има смяна на правителството този ден.

Смятате ли наистина, че могат да предизвикат смяна на властта с това, че ще бият някого на улицата или ще разбиват сгради, каза Вучич.

Масови антиправителствени протести и блокади на факултети започнаха в Сърбия през ноември миналата година, след като рухна козирката на наскоро ремонтираната жп гара в Нови Сад, в резултат на което загинаха 16 души. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори. Продължаващите многомесечни протести, оглавявани от студенти, бяха предимно мирни, но през лятото се стигна до сблъсъци между силите на реда и протестиращи, които обвиняват полицията в бруталност и прекомерна употреба на сила. 

Заместник-председателката на опозиционната Партия на свободата и справедливостта Мариника Тепич съобщи в социалната мрежа Екс, че управляващата Сръбската прогресивна партия (СПП) планира да организира свой митинг в Нови Сад на 9 ноември.

Тя критикува Вучич, че на възпоменателния митинг на 1 ноември той отговаря „със свой митинг на 9 ноември също в Нови Сад – и то за своя собствена подкрепа“.

Източник: БТА

Климатичният преход може да се превърне в двигател за устойчив растеж на хърватската икономика, беше казано при представянето днес на Доклада на Световната банка за климата и развитието на страната и предимствата на нисковъглеродния и устойчив на изменението на климата растеж в Хърватия, предаде агенция ХИНА.

Докладът анализира въздействието на изменението на климата върху развитието, растежа, намаляването на бедността и неравенството. В него се разглежда как изменението на климата и световната декарбонизация влияят върху развитието и приоритетите на Хърватия, като се подчертават ключови области за подобряване на устойчивостта, адаптацията и смекчаването на последиците.

Министърът на опазването на околната среда и зеления преход Мария Вукович каза, че политиките в областта на климата са от решаващо значение за дългосрочната конкурентоспособност на хърватската икономика.

„Хърватия отчита значението на зеления преход и на инвестициите в климата като възможност за икономически растеж и нови работни места“, каза тя.

„Ускорената декарбонизация във всички сектори е от съществено значение за устойчивото и конкурентно развитие. В контекста на социално справедлив преход ние подготвяме прилагането на Социалния климатичен фонд за Хърватия на стойност 1,68 милиарда евро, който ще бъде използван за подпомагане на уязвими домакинства, микропредприятия и ползващите транспорт по време на зеления преход“, добави Вукович.

Приморац: Климатичните промени са едновременно риск и възможност

Министърът на финансите Марко Приморац подчерта, че изменението на климата носи както рискове, така и възможности за икономиката и че инвестициите в устойчивост и иновации ще определят бъдещото развитие на Хърватия.

„Изменението на климата вече не е само екологичен, а и икономически проблем. Хърватия трябва да инвестира в защита от климатични рискове, като същевременно се възползва от нови възможности за растеж чрез енергийна ефективност, модернизация на инфраструктурата и иновации в частния сектор“, каза Приморац.

Той добави, че докладът на Световната банка потвърждава, че Хърватия разполага с изключителни природни ресурси и значителен потенциал за развитие на нисковъглеродна икономика.

Същевременно в доклада се посочва, че рисковете, свързани с климата, стават все по-очевидни, като изложени на най-голям риск са крайбрежието, селското стопанство, енергетиката и туризмът.

С решителност, визия и координирани действия Хърватия може да постигне своите цели в областта на климата и развитието. Групата на Световната банка е готова да подкрепи Хърватия по пътя ѝ към устойчиво бъдеще, каза Самех Нагиб Уахба, регионален директор за устойчиво развитие в региона на Европа и Централна Азия на Световната банка.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА