/БП/

Източник: БТА

Азиатските акции поскъпнаха днес, следвайки рекордните резултати на Уолстрийт от предходния ден. Смесени данни от икономиката на САЩ засилиха очакванията, че Управлението за федералния резерв ще намали лихвените проценти, за да подкрепи растежа, предаде Асошиейтед прес.

Японският индекс Nikkei 225 се повиши за трети пореден ден и добави 0,9 на сто до 44 780,29 пункта, като акциите на „Токио Електрон“ (Tokyo Electron), „Сони груп“ (Sony Group) и „Фаст Ритейлинг“ (Fast Retailing) бяха сред най-поскъпналите. В Хонконг индексът Hang Seng нарасна с 1,3 на сто до 26 420,89 пункта, след информация, че Пекин може да нареди на държавните банки да помогнат на местните власти с неплатени сметки. Индексът Shanghai Composite се понижи с под 0,1 на сто до 3 873,74 пункта.

В Сеул Kospi се повиши с 1,5 на сто до 3 393,97 пункта, а австралийският S&P/ASX 200 добави 0,7 на сто до 8 864,90 пункта. Индийският BSE Sensex нарасна с 0,5 на сто, а тайванският Taiex – с 1 процент.

„Това, което движи пазарите сега, е безпогрешната промяна към по-мека политика на Федералния резерв, която се пренася отвъд океаните“, отбеляза Стивън Инес от „Ес Пи Ай Асет Мениджмънт“ (SPI Asset Management) в пазарен коментар.

На Уолстрийт индексът S&P 500 се повиши с 0,8 на сто и достигна нов исторически връх за трети пореден ден. Dow Jones нарасна с 617 пункта, или 1,4 на сто, а технологичният Nasdaq composite добави 0,7 на сто.

Доходността по американските държавни ценни книжа спадна след последните икономически данни преди заседанието на УФР следващата седмица. Очакванията са централната банка да понижи основния си лихвен процент за първи път тази година.

Инфлацията в САЩ през август е била 2,9 на сто на годишна база спрямо 2,7 на сто през юли, като остава над целта на УФР от 2 на сто, но в рамките на прогнозите на икономистите. Анализатори смятат, че централната банка ще постави по-голям акцент върху забавянето на пазара на труда.

На стоковите пазари американският суров петрол поевтиня с 57 цента до 61,80 долара за барел, а международният бенчмарк Брент – с 55 цента до 65,82 долара за барел.

На валутните пазари щатският долар поскъпна до 147,46 йени спрямо 147,15 йени вчера. Еврото отслабна до 1,1728 долара от 1,1740 долара.  

Източник: БТА

В началото на третото тримесечие британската икономика изгуби инерция и през юли спря да расте, съобщи Службата за национална статистика (ONS), цитирана от Ройтерс.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е останал без промяна спрямо предходния месец, когато нарасна с 0,4 на сто. Данните съответстват на очакванията на анализаторите.

Съществен принос за слабите резултати има промишленото производство, което е намаляло с 0,9 на сто на месечна база, след повишение от 0,7 на сто през юни. Анализаторите прогнозираха стагнация и останаха изненадани от спада.

През първата половина на 2025 г. британската икономика отбеляза ръст от 0,7 на сто през първото тримесечие и 0,3 на сто през второто. Ръстът бе подкрепен от по-високи държавни разходи и засилен износ преди въвеждането на американски мита.

Очакванията са растежът да се забави през второто полугодие заради по-слабото глобално търсене, митата и отслабващия пазар на труда. Английската централна банка прогнозира икономически растеж от 1,25 на сто за тази и следващата година – под средните 2 на сто за периода 2010-2019 г.

Според Блумбърг британските компании са изправени пред натиск от увеличени данъци върху заплатите и минималната работна заплата, а потребителите очакват нови данъчни повишения в бюджета, за да бъде запълнен значителен дефицит във фискалните планове на финансовия министър Рейчъл Рийвс.

Външнотърговските данни сочат леко възстановяване на износа за САЩ през юли – с увеличение от 800 милиона британски лири, основно при химикали, машини и транспортно оборудване. Обемът на износа обаче остава под равнищата от преди април, когато бяха наложени митата. Вносът от САЩ също е намалял.

Общият търговски дефицит на Великобритания се е увеличил с 400 милиона паунда през трите месеца до юли и достига 10,3 милиарда паунда. Увеличението на вноса на стоки, основно от Европейския съюз, е било компенсирано частично от по-голям излишък в износа на услуги.

Източник: БТА