Цените на производителността в промишлеността се понижават с 0,1 на сто в ЕС и еврозоната през септември 2025 г. спрямо август, сочат предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й. 

През август 2025 г. цените на производител в промишлеността спаднаха с 0,4 на сто в ЕС и еврозоната, припомня Евростат. 

Цените на производител в промишлеността през септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. намаляват с 0,1 в ЕС и с 0,2 на сто в еврозоната.

Цените на производител в промишлеността през септември 2025 г. спрямо август 2025 г. в ЕС  повишават с 0,2 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,1 на сто за нетрайните потребителски стоки, остават без промяна за капиталовите стоки и намаляват с 0,1 на сто за енергията и междинните стоки.

Цените за цялата промишленост, изключвайки енергията, остават стабилни.

Цените на производител в промишлеността през септември 2025 г. на месечна основа в еврозоната се повишават с 0 3 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,1 на сто за нетрайните потребителски стоки, остават без промяна за междинните и капиталовите стоки и намаляват с 0,2 на сто за енергията.

Цените за цялата промишленост, изключвайки енергията, остават стабилни.

Най-голям месечен спад  на цените на производител в промишлеността е регистриран в България и Финландия (-0,7 на сто и в двете страни), Кипър, Унгария и Полша ( с по – 0,5 на сто), а най-голям ръст има в Румъния (1,2 на сто), Естония (0,7 на сто) и Литва (0,4 на сто).

Цените на производител в промишлеността през септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. в ЕС се повишават с 1,7 на сто за капиталовите стоки, с 1,6  на сто за трайните потребителски стоки и с 2 на сто на сто за нетрайните потребителски стоки, а намаляват с 0,1 на сто за междинните стоки и с 1,7 на сто за енергията 

Цените за цялата промишленост, изключвайки енергията, нарастват с 1 на сто.

Цените на производител в промишлеността през септември 2025 г. на годишна основа в еврозоната се повишават с 1,8 на сто за капиталовите стоки, с 1,6 на сто на сто за трайните потребителски стоки и с 1,9 на сто за нетрайните потребителски стоки, а  се понижават с 0,1 на сто междинните стоки и с 2,4 на сто за енергията. 

Цените за цялата промишленост, изключвайки енергията, нарастват с 0,9 на сто.

Най-висок годишен ръст на цените на промишлеността е отчетен в България (9,1 на сто), Румъния (6,9 на сто) и Швеция (4,9 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Люксембург (-4,4 на сто), Португалия (-3,7 на сто) и Ирландия (-2,8 на сто).

Източник: БТА

Церемонията по награждаването на победителите в конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2025, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и списание „Икономика“, ще се състои на 19 ноември в София и ще бъде излъчена по БНТ 1 на 22 ноември от 15:30 ч., съобщиха от КРИБ.

Бизнес конкурсът ще отбележи своята 35-а годишнина през 2025 година. Идеята за него се ражда през 1990 г. в редакцията на списание „Икономика“ – в началото на прехода към пазарна икономика. Целта му е да отличи личности с изключителен принос към развитието на българската икономика чрез успешни управленски решения, иновации и постигнати резултати в различни сектори, посочват от КРИБ.

В първите години наградата се присъжда на икономисти, учени и държавници, допринесли за финансовото и стопанското развитие на страната. С навлизането на новия век и укрепването на частния сектор сред носителите на отличието вече са водещи предприемачи и мениджъри, които ръководят значими български компании.

Статуетката „Рибарят и златната рибка“, която по традиция се връчва на победителите в конкурса, е изработена от именития български скулптор Ставри Калинов и до днес остава символ на успеха, вдъхновението и високите постижения в бизнеса, изтъкват от организацията.

От 2015 г. конкурсът се организира съвместно от списание „Икономика“ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Категориите в 35-ото издание на конкурса са: „Мистър Икономика“, „Мисис Икономика“, „Внедряване на иновации“, „Пазарно лидерство“, „Инвестиции в местните общности“, „Устойчиво развитие“, „Енергийна сигурност“.

Всяка организация и гражданин могат да подават своите номинации за личности с постижения в посочените категории до 13 ноември 2025 г. (16:00 ч.) пред Управителния съвет на КРИБ, който ще избере победителите. Предложенията се приемат на следните имейли: [email protected]  и [email protected].

Светлин Стоянов, изпълнителен директор на „МТГ Делфин“ АД, стана носител на наградата „Мистър Икономика“ за 2024 година. Отличието „Мисис Икономика“ 2024 спечели Камелия Славейкова, председател на Съвета на директорите на „Шел България“.

Източник: БТА

Запасът от нетни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), държани от инвеститори от Европейския съюз (ЕС) в държави извън общността, възлизат на 9,309 трилиона евро през 2024 година, показват данни на статистическата служба на ЕС Евростат. Това представлява увеличение с 1,5 процента спрямо 2023 г., когато стойността е била 9,168 трилиона евро.

В същото време инвестиционните запаси, държани от резиденти на трети държави в рамките на ЕС, намаляват с 2,5 процента – до 7038 милиарда евро спрямо 7219 милиарда евро година по-рано. Така нетната външна инвестиционна позиция на ЕС се е увеличила с 16,5 процента на годишна база.

Според Евростат дружествата със специална цел продължават да имат значителен дял в структурата на преките инвестиции. В края на 2024 г. те представляват 29 процента от общия обем на ПЧИ, държани от ЕС в чужбина, и 34 процента от ПЧИ, държани от останалия свят в рамките на ЕС.

САЩ и Обединеното кралство – основни партньори в областта на преките инвестиции

В края на 2024 г. Съединените американски щати са усвоили 28,7 процента (2,673 трилиона евро) от общия обем на ПЧИ, изнесени от ЕС, следвани от Обединеното кралство (1,813 трилиона евро, или 19,5 процента). На следващите места са Швейцария (778 милиарда евро, 8,4 процента), Бразилия (276 милиарда евро, 3 процента) и Сингапур (250 милиарда евро, 2,7 процента).

Повече от два процента от преките инвестиции на резиденти на ЕС са насочени към Канада (2,6 на сто), Китай (без Хонконг) – 2,6 на сто, Бермудските острови – 2,5 на сто, Мексико – 2,2 на сто и Каймановите острови – 2 процента.

На обрания край на скалата, инвеститорите от САЩ  държат най-големия дял от преките чуждестранни инвестиции в ЕС – 2,180 трилиона евро, или 31 процента от общия обем. Следват Обединеното кралство (1,228 трилиона евро, 17,5 на сто), Швейцария (630 милиарда евро, 9 на сто), Каймановите острови (352 милиарда евро, 5 на сто), Сингапур (274 милиарда евро, 3,9 на сто) и Бермудските острови (245 милиарда евро, 3,5 на сто).

Инвеститори от Канада и Япония държат по 3,3 процента от общия обем на преките инвестиции в ЕС, а от Британските Вирджински острови – 2,1 процента.

Източник: БТА