Данните на НСИ вече са факт и нашата оценка е, че България покрива и този критерий за ценова стабилност и много се надявам от 1 януари България да заеме своето достойно място в еврозоната. Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова в предаването „Защо, господин министър“ по Би Ти Ви.

Нашата оценка показва, че сме покрили критерия инфлация, но нека да изчакаме данните на Евростат, който ще излязат утре, добави тя. 

На въпрос дали референдумът, който предложи президентът за еврото, може да е риск за датата 1 януари 2026 г. за влизане в еврозоната, Петкова коментира, че „определено президентът Румен Радев направи опит да отклони България от постигане на нейната стратегическа цел – членство в еврозоната“.

Освен този опит президентът Радев опита да дестабилизира и българското правителство с това предложение, добави тя, уточнявайки, че не е успял, а напротив, по думите й, консолидирал е правителството и всички демократични сили в българския парламент. Другото, което искаше да направи българският президент, според мен е да внесе известна доза колебание в европейските институции по отношение готовността и решимостта на България да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г., каза Петкова.

Министърът на финансите каза още, че в разговора си в Брюксел с еврокомисаря Валдис Домбровскис, с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и с ЕЦБ ясно е заявила позицията на българското правителство, на БНБ за това, че България продължава да настоява този неин основен приоритет – членството в еврозоната от 1 януари 2026 г., да бъде факт, защото България никога не е била по-близо от членството си в еврозоната, отколкото сега, никога не сме били по-готови за това.

Така че ясно заявих позицията и това, което президентът опита да направи, смятам, че се увенча с неуспех за него, коментира Петкова. Това беше един вид саботаж от страна на президента към националните интереси на страната в името на това той да реализира свои политически цели и приоритети лични, каза още Петкова.

(следва)

Източник: БТА

Еврокомисарят по въпросите на икономиката и производителността Валдис Домбровскис каза, че е умерен оптимист относно присъединяването на България към еврозоната от следващата година. Това коментира Домбровскис, който е и заместник-председател на ЕК, в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви.

Още миналата година България изпълняваше три от четирите критерия за конвергенция. Основният въпрос остава инфлационният критерий, който е на границата и трябва да видим официалните данни, които ще излязат преди да можем да финализираме доклада по конвергенцията и да направим категоричен извод, каза той.

Попитан дали инициативата на президента за референдум за еврото влияе на заключенията в предстоящия конвергентен доклад, Домбровскис посочи, че не може да коментира вътрешнополитически събития, но припомни, че е воден разговор по тази тема в кулоарите на Съвета (ЕКОФИН) с финансовия министър Теменужка Петкова.  Срещнах се с нея заедно с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и председателя на Еврогрупата (финансовите министри на страните от Еврозоната) Паскал Донахю, за да обсъдим точно тази тема. Посланието от страна на министъра беше много ясно – българските власти –  българското правителство и БНБ поддържат искането си за доклад по конвергенцията, което означава, че от страна на ЕК и ЕЦБ ще продължим да работим по този доклад и планираме да го финализираме в началото на юни, без никакво забавяне, каза Домбровскис.

Разбира се, важно е да се следят и политическите събития относно присъединяването към еврото, но има ангажимент от страна на българските власти- правителството и националната банка който е много ясен. Също така практическото сътрудничество продължава и напред в тази насока, така че, от стана на ЕК продължаваме работата си така, както е било предвидено, коментира още еврокомисарят.

На въпрос какво би казал на тези българи, които се страхуват от приемането на еврото в България, Домбровскис посочи, че в Латвия са се сблъскали със сходна ситуация и притеснения, когато страната се присъединяваше към еврозоната, а той беше силно ангажиран като ръководител на правителството в подготовката и в крайното присъединяване на страната. Опитът ни показа, че това силно подпомогна устойчивостта и стабилността на икономиката и финансите при следващите трусове, свързани с икономическите сътресения от пандемията от КОВИД-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна, каза Домбровскис.  

В Латвия имаше подобна ситуация, както  в България – валутният курс беше фиксиран към еврото, което означава, че вече се прилагаше паричната политика на ЕЦБ, но без ползите от самото евро. Присъединяването към еврото ще ви даде и практическите ползи – по-добра устойчивост, по-ниски разходи за валутни транзакции, по-ниски лихвени проценти. Всички онези предимства, които идват с влизането в еврозоната, каза още еврокомисарят. 

Ако погледнете развитието на обществената подкрепа в Латвия и като цяло в страните от еврозоната, ще видите, че след като се присъединят към нея обществената подкрепа значително се увеличава,  защото много от притесненията преди приемането на еврото не се материализират и хората започват да оценяват практическите ползи, каза Домбровскис.

Източник: БТА

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент  изрази неодобрение към решението на „Мудис“ (Moody’s) да понижи кредитния рейтинг на страната, като заяви, че администрацията на президента Доналд Тръмп залага на икономически растеж, който ще изпревари нарастващия правителствен дълг, предаде Ройтерс.

В петък рейтинговата агенция отне кредитната оценка Aaa на американските дългови книжа и така стана последната от големите, които направиха това. 

Изказването на Бесент идва в момент, когато контролираният от републиканците Конгрес се опитва да прокара законопроекта на Тръмп за мащабно намаляване на данъците. Според него разпоредбите в проекта, които удължават приетите през 2017 г. данъчни облекчения от първия мандат на Тръмп, ще стимулират икономическата активност достатъчно, за да компенсират разходите.

„Не вярвам много на понижението (на рейтинга – бел. ред) от Мудис“, заяви Бесент в интервю за Си Ен Ее.

Въпреки оптимизма от страна на администрацията, независими анализатори предупреждават, че предложеният законопроект може да увеличи националния дълг — който вече възлиза на 36,2 трилиона долара — с допълнителни трилиони в следващите години.

Законопроектът обаче среща съпротива и в самата Републиканска партия. В петък бюджетната комисия на Камарата на представителите отхвърли предложението, след като група твърдолинейни републиканци изразиха притеснения, че мярката не включва достатъчно съкращения на държавните разходи.

Председателят на Камарата Майк Джонсън заяви в неделя, че законопроектът все още има шанс да бъде приет, като добави, че комисията ще направи нов опит на извънредно заседание в неделя вечер от 22:00 ч. източно време (02:00 ч. GMT в понеделник).

„Проведохме много разговори. Днес ще имаме още“, каза Джонсън в интервю за Fox News, отговаряйки на въпроси относно позицията на консервативни представители като Чип Рой и Ралф Норман, които настояват за допълнителни съкращения.

През 2017 г., когато Конгресът прие първия кръг от данъчни облекчения, републиканците също твърдяха, че те ще се компенсират чрез засилен икономически растеж. Но според анализ на независимата бюджетна служба към Конгреса, въпреки положителния икономически ефект, тези промени са увеличили дефицита с почти 1,9 трилиона долара в рамките на десет години.

Източник: БТА