Пекин все още не е потвърдил подробностите от изявлението на Милер. Държавната китайска информационна агенция „Синхуа“, отразявайки двустранните срещи, не спомена конкретно газопровода, но съобщи, че двете страни са подписали над 20 споразумения за сътрудничество, включително в областта на енергетиката.

Разговорите около въпросния мегапроект бяха блокирани с години. Докато Русия се стремеше да го придвижи напред, за да компенсира понижените доставки за Европа след нахлуването в Украйна – а Европейският съюз сега обмисля пълна забрана до края на 2027 г. – Китай бе далеч по-предпазлив. Ръстът на търсенето на газ се забавя и Пекин се опасява от прекомерна зависимост от един-единствен доставчик.

Осигуряването на напредък по проекта би било дипломатически успех за президента Владимир Путин и силен сигнал за здравите връзки, които се развиват с Китай след 2022 г., докато Русия се бори с последиците от западните санкции. Срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), проведена в последните дни, идва в момент, когато администрацията на Тръмп засилва реториката си и налага наказателни мита върху държави по целия свят.

Коментарите на Милер към руските медии обаче оставят няколко въпроса без отговор. Освен незавършените ценови преговори не е ясно дали Китай ще може да купува гъвкави количества газ от тръбопровода, или ще трябва да изкупува целия му капацитет. Освен това не е посочен срок за строителството или за началото на доставките. Финансовите подробности също все още не са оповестени.

„Най-мащабният газов проект в света“

„Проектът за изграждането на „Силата на Сибир 2“ и газопровода „Съюз-Восток“ – транзитната връзка през Монголия – както и капацитетът за доставка на газ в Китай, ще се превърнат в най-големия, най-мащабния и капиталово интензивен газов проект в света“, заяви Милер, цитиран от руските информационни агенции.

Източник: Капитал

Десетчленната Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) често е наричана „анти-НАТО“. Тазгодишната й среща поне като реторика отново даде основание за подобни аналогии. В Тиендзин, огромният пристанищен град, разположен в близост до китайската столица Пекин, китайският президентът Си Дзинпин разкритикува „тормозещото поведение“ на някои държави, отправяйки не особено прикрит упрек към САЩ. Тиендзин стана домакин на среща на върха на ШОС, на която пристигнаха и лидерите на държави като Турция, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Армения и Пакистан. Индонезийският президент Прабово Субианто отмени посещението си заради бушуващите в страната му социални протести след смъртен случай вследствие на полицейско насилие.

Докато Исламабад и Ереван установяха за първи официални дипломатически отношения в кулоарите на срещата, китайският президент заяви, че глобалната международна ситуация става все „по-хаотична и преплетена“, призовайки да „се противопоставят на манталитета на Студената война, блоковата конфронтация и тормоза“. След речта на Си, руският президент Владимир Путин, дошъл за нетипични едноседмично посещение, използва платформата, за да защити инвазията на Руската федерация в Украйна. По-рано, когато пристигна в Китай, за да участва в честванията на общата победа във Втората световна война и капитулацията на Япония, Путин атакува нарастващата „милитаризация“ на Запада, акцентирайки върху Токио и Германия.

Честванията ще достигнат кулминацията си с очакван огромен парад на площад Тянанмън на 3-ти септември, на който Народоосвободителната армия (НОА) на Китай ще покаже най-новите си танкове, самолети и военноморски технологии. Но посещението на Путин започна в пристанищния град Тиендзин със срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) на азиатските държави, които не приемат лидерството на Запада.

Източник: Капитал

Според най-широко разпространената хипотеза, която експертите смятат за най-правдоподобна, това е цинична правна и политическа стратегия. Либих може да преследва две основни цели със смяната на пола. Първо: на него явно никак не му се иска да влезе в мъжки затвор, а в един женски затвор би могъл да инсценира съдбата си като политически акт срещу системата. Второ: представяйки се за трансджендър жена, Либих би могъл да се опита да получи политическо убежище в държави като Руската федерация или дори в САЩ с аргумета, че е преследван в Германия като дисидент и трансперсона. За сегашните правителства в Москва и Вашингтон всяка новина за „политически преследвания“ в Европа е добре дошла.

Дебатът около Закона за самоопределянето в Германия

Но не е само лицемерието и циничната политическа стратегия на Либих. Неговият случай предизвика много шум и поради друго. В момента в правителството на канцлера Фридрих Мерц, съставено от християндемократи и социалдемократи, темата за половото самоопределяне е истински горещ картоф. Законът за самоопределянето, който беше приет през пролетта на 2024 г. и влезе в сила през ноември 2024 г., има за цел да улесни правната промяна на пола и на името за транс, интерсексуални и небинарни лица. Допреди този закон съответният процес беше дълъг, скъп и често унизителен за подаващите заявление, които като аргумент трябваше да представят включително и медицински доказателства. Новият закон позволява приемането на различен пол да става чрез проста декларация в службата по вписванията. За информация: числеността на небинарните и трансджендър хора в Германия се оценява в рамките на между 0.1 и 1% от цялото население на страната.

Опростената процедура в новия закон предизвика остри дебати в Германия. Привържениците виждат в закона важна стъпка към самоопределението и достойнството на засегнатите. Критиците обаче изразяват опасения, че законът може да бъде използван неправомерно. Най-горещият въпрос е свързан със сигурността на т.нар. женски защитени зони. Защото нали си представяте, че мъже, които по лесната процедура са се вписали като жени, биха могли да получат достъп до такива зони като обществени женски тоалетни, съблекални и женски приюти. Ако тези лица са недобросъвестни, положението става доста неприятно. В един от дебатите министърът на вътрешните работи Александър Добринд неколкократно изрази безпокойство от възможната злоупотреба със закона. Политикът от Християнсоциалния съюз говори за „опасност за обществото“ и призовава за допълнителни механизми за сигурност, за да се гарантира неприкосновеността на защитените зони. В същото време по-малкият партньор в коалицията, ГСДП, засега не желае промяна на закона – най-вече защото част от левите в Германия продължават борбата си за правата на маргинализирани обществени групи, включително транс и бинарни хора.

Случаят с Либих, изглежда, потвърждава опасенията на противниците на закона: Марла-Свеня Либих в женски затвор – това звучи малко като да пуснеш вълка в кошарата. Самият той не е трансперсона в медицинския смисъл на думата и не случайно в дебата го сочат като символ на потенциална злоупотреба с един закон, който всъщност трябва да даде повече права на маргинализирани хора и да ги предпази от публични унижения.

Източник: Капитал