С Urban Wine Fest – Plovdiv ще бъде отбелязан Международния ден на мавруда в Пловдив, съобщиха организаторите от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). От 3 до 5 октомври мостът над ул. „Гладстон“ ще се превърне в оживена винена сцена, където в рамките на три дни ще се леят аромати, вкусове и музика. 

Фестивалните шатри ще съберат винени барове, кулинарни кътове и музикална програма с празнична атмосфера. Гостите ще могат да опитат над 45 вина от 17 български и балкански сорта, поднесени с увлекателни истории от винените експерти на БАВП. Във фокуса са българските ендемични сортове като Мавруд, Широка мелнишка лоза, Рубин, Гергана, Мелник 55, Памид, Червен мискет, Врачански, Сандански и Варненски мискет, Керацуда и др. Балкански класики като Димят и Гъмза, които са намерили своя дом в България. Фестивалът ще предложи и вкусни изкушения от кулинарни творци, които ще се грижат за перфектната комбинация храна и вино.

За пръв път ще има регионален щанд, създаден съвместно със сдружение „Пловдив винени маршрути“. Там посетителите ще могат да се потопят в тероара и отличителния стил на пловдивските вина, представени в контекста на региона и неговите традиции.

На 5 октомври в рамките на регионалната инициатива „На чаша вино разстояние от Пловдив“, 12 изби от Западна Тракия и Розовата долина ще отворят врати за винени турове и специални дегустации. Гостите ще могат да опитат по 3+ подбрани вина във всяка винарна – различни от фестивалните, да се разходят сред есенните лозя, да надникнат във ферментационните зали и да разговарят със създателите на вината. Входът ще е бутилка вино на човек, закупена от винарните. 

Фестивалът ще бъде открит от Пламен Панов, зам.-кмет по култура, археология и туризъм, и празничен поздрав на Пловдивския духов оркестър. Вечерите ще оживеят с джаз импровизациите на Квартет Гърбачев, а DJ Manev, традиционен приятел на събитието, ще поддържа ритъма с танцувална музика и настроение.

Фестивалът е част от официалната програма на делегатите от Глобалната конференция за винен туризъм към Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism), която ще се проведе в Пловдив. 

Създадена от БАВП, инициативата вече шест години обединява винени специалисти, търговци и туристически бизнеси около каузата да направят българските сортове по-разпознаваеми, а българското вино – предпочитано у нас и извън границите на страната. 26 октомври вече е вписан в световните календари на празниците, посветени на винени сортове. Международният ден на мавруда се провежда с официалната подкрепа на Министерство на туризма, Министерство на земеделието и храните, Община Пловдив и Мастъркард. Събитието е част от събитийния календар на Пловдив и се финансира от годишната програма за развитие на туризма в Община Пловдив за 2025 г. 

Източник: БТА

Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът е възходящ от 2021 г. насам. Това каза пред БТА председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) Албена Симеонова по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Тя обясни, че това не е първият биофест у нас. БАБ от години организира събития по инициатива на Международната федерация на биоземеделските движения. Започнахме с отворени врати във фермите, посещения във ферми, миналата година организирахме първия биофест в Южния парк в София, разказа Симеонова. Тя посочи, че по идея на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което финансира фестивала, тазгодишното събитие излиза от столицата и така Велико Търново е избрано за негов домакин.

По думите на Симеонова хората все повече внимават какво слагат на трапезата си и какво съдържа храната им. Биологичните продукти се отличават с това, че не съдържат пестициди, синтетични торове, генномодифицирани организми и никакви химически добавки при преработката и пакетирането, заяви тя.

Симеонова подчерта, че има „био“ и „всичко останало“. Чувала съм „от планината“, „еко“, „на баба“, „на дядо“, всичко това е конвенционален продукт, отбеляза тя и подчерта, че единственият доказан, здравословен продукт е биологичният – сертифициран, с европейското лого за биопроизводство. Симеонова призова гражданите да търсят това лого, когато си купуват биопродукти в търговската мрежа.

По думите ѝ всичко, което се прави конвенционално, може да се произвежда вече и биологично. БАБ има и членове, които произвеждат аквакултури, отбеляза Симеонова.

Тя каза още, че диалогът с МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) върви добре – отпуснати са 430 млн. евро за биологично земеделие по Стратегическия план, от тях са похарчени 130 и са останали 300. Създадена е нова интервенция – „Биологично животновъдство“ в биологичната мярка. Симеонова подчерта, че това е компенсаторна мярка, а не субсидия. Компенсират ни за по-ниските добиви, за по-малкото производство и за по-трудоемкото и скъпо производство, защото всичко се произвежда на ръка, посочи тя. Бюджетът на новата интервенция е 85 млн. евро, които идват от останалите 300 млн. евро. Председателят на БАБ каза, че организацията приветства това решение, защото животновъдството трябва да се развива – то поначало е много труден отрасъл, а когато става въпрос за биологично производство, фуражът също трябва да е био, а изискванията и анализите са много сериозни.

На въпрос има ли развитие по темата със забраната за паша в Националните паркове, Симеонова отговори отрицателно. Това е една традиция, която в годините е залегнала при нас, коментира тя пасторализма.

Като един от основните проблеми на биоземеделието у нас председателят на БАБ посочи маркетинга. Биофестът е маркетинг, каза тя и допълни, че представители на БАБ ходят на изложения и в чужбина, но това е не е достатъчно. Като производител на грозде и вино Симеонова не смята, че секторът получава адекватна помощ от държавата. Тя обясни, че когато пътуват на изложения, МЗХ плаща щанда и стоките, но производителят трябва да си плати самолетния билет, квартирата, да наеме човек, който да работи с него. Помощ за пазари, промоция на българските продукти, подчерта Симеонова, са изключително важни.

Тя каза, че браншът се е преборил за това 3 процента от всички обществените поръчки вече да бъдат за био продукти, като при детските градини и училищата изискването е 5 процента.

Нещата вървят, бавно, но трудно, коментира Симеонова. Тя все пак изрази задоволство, че младите поемат щафетата и смяната на поколенията в производството се случва.

Албена Симеонова призова потребителите да избират българските биопродукти, защото са вкусни, здравословни, опазват околната среда и създават заетост.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА