Едната е външна – към държавите, които посредничат в преговорите, и към САЩ, като им показват, че в Израел има лагер, който настоява за споразумение. Това важи особено за специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, който има много близки отношения със семействата на заложниците. Това оказва натиск да продължат с усилията за постигане на сделка.

Другата област, в която тези демонстрации са важни, е създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще. Например през 2011 г. в страната имаше вълна от протести, които бяха основно поради икономически причини и продължиха няколко месеца. Те всъщност бяха основата, от която три различни партии след това дойдоха на власт. Някои от тях бяха в правителството преди сегашното. Така че това може да бъде базата, от която се създават нови партии и нови коалиции. Тук се крие надеждата ми за това протестно движение, дори и извън настоящите му цели.

Тези демонстрации са важни, защото могат да доведат до създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще.

Визията на отделните протестиращи обаче едва ли е единна?

Откакто започна израелската кампания за глад в Газа преди няколко месеца, има промяна в израелското общество към възприемане на страданието там, а не само фокусиране върху израелските травми и заложниците. Това, разбира се, е основно ограничено до елита, но има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ. Това е едно от важните неща относно демонстрациите, въпреки че стотиците хиляди хора, които виждате по улиците, вероятно не представляват точно това.

Има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ.

Те не поддържат точно пропалестинската позиция, а по-скоро се фокусират върху спирането на войната и освобождаването на заложниците. Но създават нещо като безопасно пространство за по-радикалните групи. В началото на войната изказвания като „Спасете Газа, внесете помощ в Газа“, тоест пропалестински, бяха възприемани за много, много радикални в Израел. Докато сега наличието на огромен лагер, който подкрепя спирането на войната, отваря много по-голямо пространство за по-радикални течения. Затова е важно и за създаването на по-широки коалиции на левия лагер в Израел. Защото когато по-центристки граждани казват „достигнахме „червена линия“, това трябва да спре“, се създава по-мащабно признание сред обществото, че такива „червени линии“ наистина съществуват. И тогава радикалите могат да кажат: „Добре, нашата „червена линия“ беше премината още преди няколко месеца, а вашата „червена линия“ е сега, но ние все още сме в един и същ лагер, защото и вие признавате, че тази война е безсмислена. Така че ние искаме да спасим Газа, вие искате да спасите заложниците, ние също искаме да спасим заложниците, значи имаме обща цел.“

Източник: Капитал

Йейлската бюджетна лаборатория изчислява, че моделите коли, които все по-често използват части от различни държави, ще поскъпнат с 12%, което би повишило цената на средностатистически нов автомобил с около 6000 долара. Това създава реален риск от спад в търсенето – не само заради поскъпването, но и защото потребителите може да се преориентират към алтернативи с по-добро съотношение между цена и качество, особено в сегментите извън премиум класа.

Европейските производители са изложени на доста по-голям риск спрямо техните азиатски конкуренти. Германските компании традиционно внасят луксозни модели в САЩ директно от европейските си заводи, докато японските и южнокорейските марки произвеждат голяма част от автомобилите си на територията на САЩ или в Мексико, което ги прави по-малко застрашени от ефекта на митата.

Според арх. Любомир Станиславов, председател на „Аутомотив клъстер България“, трудно може да се прецени дали тези 15% мита ще намалят конкурентоспособността на европейските компоненти, или компаниите ще бъдат стимулирани да засилят позициите си в борбата с Азия и Северна Америка. „Не бива да се подценява способността за развойна дейност на автомобилните компании в Европа, които са отговорни за една трета от всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D) на континента. Все още компаниите в Европа са водещи в сфери, като материалознанието, Индустрия 4.0 и много други. Изоставаме в сферата на разработването и производството на батерии, както и в областта на ефективно задвижване на електромобили. Много от инвестициите в момента обаче са насочени именно в тази посока“, каза Станиславов пред „Капитал“.

Какво следва

Засега изглежда, че постигнатата сделка между Фон дер Лайен и Тръмп няма да доведе до елиминиране на напрежението, а по-скоро до отлагане на необходимото преструктуриране на трансатлантическата автомобилна търговия. Ако европейските компании не адаптират бързо веригите си за доставки и не успеят да останат конкурентни в новите условия, залогът няма да бъде просто в краткосрочните загуби, а в траен спад на пазарния им дял в САЩ – един от основните пазари за индустрията.

Източник: Капитал

Какви са процедурите?

Най-леката процедура, облекчен ред за опрощаване на дългове – DRO, се администрира изцяло извънсъдебно, без синдик и без събрания на кредитори. Това е финансова процедура, предназначена за хора с дългове до 50 000 паунда, които нямат собствено жилище, имат ограничени доходи и минимални активи до 2000 паунда (около 5000 лв.). Кандидатстването се извършва чрез специален съветник и е напълно безплатно през организации като Citizens Advice и StepChange. По време на DRO, което трае около една година, се верифицира фактът, че длъжникът на практика не притежава нищо – нито доходи, нито имущество – и в резултат на това огромната част от задълженията му се заличават. Не се опрощават обаче задължения като съдебни глоби и разноски, задължения за издръжка, обезщетения за непозволено увреждане, студентски заеми и др., те остават да тежат на длъжника.

Процедурата за личен фалит се използва най-често, ако длъжникът не може да плати дълговете си и дължимата сума е по-голяма от стойността на вещите, които притежава. Разликата с DRO е, че все пак тук длъжникът притежава някакво минимално имущество, от осребряването на което може да се покрият част от дълговете. Таксата за подаване на заявление е 680 паунда и може да бъде платена на вноски и с помощта на близки до длъжника.

Процесът най-често продължава около една година, като длъжникът запазва основни лични вещи, но всички ценни активи, включително жилище, трябва да бъдат продадени за покриване на задълженията. Ако в резултат на тази процедура длъжникът остане без жилище, има право да кандидатства за общинско жилище под наем. През периода на банкрут длъжникът има определени ограничения, като например той не може да взима кредити над 500 паунда, без да уведоми заемодателя, че е в процедура на личен фалит. След приключване на периода на банкрут повечето дългове се опрощават с изключение на изброените вече издръжки, съдебни разноски, студентски заеми и т.н.

Индивидуално доброволно споразумение (IVA) е формално и законово обвързващо споразумение между длъжника и кредиторите му за изплащане на дълговете му за определен период от време – обикновено между 5 или 6 години. То се сключва отново след съветване при консултантите от благотворителните организации. В него длъжникът и кредиторите се съгласяват да изготвят погасителен план и разпределят месечните вноски за погасяване на дълговете. Тази процедура се използва по-рядко – при значително по-големи задължения.

Източник: Капитал