Парламентът ще обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумение за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България-Сърбия 2021-2027. Това е първа точка в програмата на Народното събрание за днешния пленарен ден.   

Споразумението е подписано от българска страна на 9 януари 2025 г. в София, а от сръбска страна – на 29 януари 2025 г. в Белград. Последна стъпка в процеса на влизане в сила е приемането на закон за ратификация на документа.

Общият бюджет на програмата е над 38 млн. евро. От средствата могат да се възползват областите Видин, Монтана, Враца, София, Перник, Кюстендил на територията на България и Борски, Зайчарски, Пиротски, Нишки, Топлички, Ябланички, Пчински в Сърбия, се посочва в информация за програмата на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 

Програмата ще финансира проекти по три приоритета: конкурентоспособен граничен регион, интегрирано развитие на граничния регион и по-устойчив граничен регион, по който ще се изпълнява предварително дефиниран проект от стратегическо значение, свързан с подготовка на населението за реакция при бедствия и повишаване на капацитета на професионалистите за реагиране при извънредни ситуации в трансграничната зона.

Бенефициенти по програмата могат да бъдат местни/регионални органи, регионални структури на централни публични органи, неправителствени организации, академични институции и институции за обучение, научноизследователска и развойна дейност, социални институции, малки и средни предприятия и техните професионални организации. 

В дневния ред на парламента е и Законопроект за ратифициране на Споразумение за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България-Турция 2021-2027.  

Предвижда се парламентът да обсъди на второ четене Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, както и на първо четене изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА

Отбелязване на 35 години от Националната кръгла маса от 1990 година ще се проведе днес, съобщиха организаторите. Събитието, в което ще участват представители на СДС и БСП, ще се проведе от 10:00 ч. в същата зала в НДК, където се е състояла и Кръглата маса – зала 6.

На 3 януари 1990 г. в Народното събрание започват консултациите по провеждането на Кръгла маса между представители на Българска комунистическа партия (БКП), Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и безпартийни депутати с представители на Съюза на демократичните сили (СДС), сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА.

В срещата участие вземат Андрей Луканов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на парламентарната група на БКП, Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Белчо Белчев – член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на финансите, Георги Пирински – член на ЦК на БКП, заместник-председател на Министерския съвет, Тодор Кюркчиев – член на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Организационен“, Иван Ангелов – говорител на ЦК на БКП, Виктор Вълков – секретар на ПП на БЗНС, председател на парламентарната група на БЗНС, Светла Даскалова – секретар на ПП на БЗНС, министър на правосъдието, Светослав Шиваров – член на ПП на БЗНС, акад. Благовест Сендов – безпартиен, Любен Кулишeв – безпартиен.

От страна на СДС в консултациите участват Жельо Желев – председател на съюза, Петър Берон – секретар на СДС, д-р Петър Дертлиев – заместник-председател на БРСДП /0/ Милан Дренчев – секретар на БЗНС „Никола Петков“, Димитър Баталов – председател на Клуба на репресираните след 1946 г., Румен Воденичаров – председател на Независимото дружество за защита на правата на човека, Георги Аврамов – секретар на независимото сдружение „Екогласност“, д-р Константин Тренчев – председател на независимата федерация на труда „Подкрепа“, Петко Симеонов – председател на Клуба за гласност и демокрация, Любомир Собаджиев – председател на Движението за гражданска инициатива, Петър Кънев – представляващ председателя на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков – председател на Координационния комитет на независимите студентски дружества, проф. Елка Константинова – председател на Радикал-демократическата партия, и Георги Спасов – говорител на Съюза на демократичните сили.

Първото заседание на Кръглата маса е открито на 16 януари 1990 г. в Народното събрание с цел да бъде осъществен българският преход към демокрация. След това започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии.

На 12 март 1990 г. са подписани Споразумение по политическата система, Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система и Декларация относно ролята и статута на националната кръгла маса.

На заседанието на 30 март са подписани три споразумения, които предвиждат да се премахне институцията Държавен съвет, държавният глава (президент или председател) да се избира от Народното събрание и двата тура на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС) да бъдат произведени на 10 и 17 юни 1990 г. Постигнато е споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на ВНС.

На 14 май 1990 г. в НДК се състои последното заседание на националната кръгла маса, водено от Александър Лилов. Подписани са четири споразумения: Споразумение по създаване на гаранции за произвеждане на свободни избори; Етичен кодекс на предизборната кампания; Споразумение във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио; Споразумение за предизборна кампания по радиото и телевизията.

Източник: БТА