Информационен ден по процедура „Активни и компетентни организации на гражданското общество за повишаване на добавената стойност на политиката на сближаване в България“, организира днес във Враца Управляващият орган на Програма „Техническа помощ“.

Процедурата е насочена към повишаване на капацитета за участие в мониторинг, оценка и наблюдение на програмите от споразумението за партньорство за настоящия програмен период 2021 -2027 и за това, което ще се случи след 2027 година, обясни за БТА държавният експерт Виктория Славейкова от Дирекция „Добро управление“ към Министерския съвет, управляващ орган на Програма „Техническа помощ“.

По думите ѝ целта е организациите на гражданското общество да повишат капацитета си така, че да бъдат активни в даването на предложения и съответно в обществените обсъждания, които са инициирани от управляващите органи на програмите, за да станат наистина активна част от процеса.

„Много често, както в ежедневието местните и регионални власти организират обществени обсъждания и не се явява никой, така и управляващите органи публикуват документи за обсъждане, но участието е вяло или почти никакво. Тоест целта е посредством повишаване на капацитета организациите на гражданското общество да разберат самите процеси, какво стои зад всеки един от тях, начина на структуриране на документите и въобще със структурирането на дадена програма, било тя от споразумението за партньорство или стратегическа“, посочи Славейкова.

По думите ѝ другата основна функция на обсъжданата процедура е да насърчи и активизира партньорството между самите организации и структури на гражданското общество посредством допустимите дейности. В пакета от насоките за кандидатстване в подточка 13.1 са изведени примерните хоризонтални теми, по които може да се иска повишаване на капацитета, с уточнението че не са задължителни, а насочващи.

„Хоризонталните теми са идентифицирани от  управляващите органи в рамките на среща на мрежата на техническите помощи на всички управляващи органи, тоест това са онези сфери на дейност, които наистина имат пряко въздействие върху бенефициенти и върху всички, които по някакъв начин са свързани със средствата от европейските фондове. Тук са обществените поръчки, зелената сделка, функционирането и начинът на действие на Комитетите за наблюдение. За да участват активно в тези комитети представителите на организациите на гражданското общество трябва да имат капацитета да разбират това, което се обсъжда, защото в рамките на един Комитет за наблюдение даден управляващ орган представя показателите, които наблюдава – финансов напредък, напредък по индикатори, причини за изпълнение, причини за преизпълнение, индикативните годишни работни програми, критериите за подбор на операции. Тоест, още в зародиш, когато се формира една процедура, за да може в самото начало дизайнът ѝ да е правилен и да покрие очакванията на всички страни, трябва в рамките на заседанията на Комитета за наблюдение тези организации да се включат активно. И това е целта – да повишим капацитета им“, обясни още Виктория Славейкова.

По процедурата ще се финансират различни обучения в страната или в Европейския съюз, свързани с дейността на дадена организация, провеждане на обмен на опит, знания и добри практики. Срокът за кандидатстване е 17 ноември, като общият размер средствата по цялата процедура е 8,600 млн.лв., а допустимите разходи са до 100 хил. лв., с интензитет на помощта 100 процента, съобщи държавният експерт.

Източник: БТА