На 11 септември Върховният съд на Бразилия постанови историческо решение, с което осъди бившия президент и близък съюзник на Доналд Тръмп, Жаир Болсонаро, по всичките пет наказателни обвинения, свързани с предполагаемия му заговор за преврат след поражението му на изборите през 2022 г. 70-годишният крайнодесен популистки лидер беше осъден на 27 години и три месеца затвор, което го прави първият бивш бразилски президент в историята, осъден за атака върху демократичните институции.

Присъдата беше постановена, след като четирима от петте съдии от Върховния съд гласуваха за виновен по обвиненията, включително опит за преврат, ръководене на въоръжена престъпна организация и опит за насилствено премахване на демократичното управление. Съдия Кармен Лусия даде решаващия глас, като заяви, че Болсонаро е подбудил бунта от 8 януари 2023 г., когато хиляди от неговите поддръжници вандализираха правителствени сгради. Съдът установи, че Болсонаро е организирал заговор за запазване на властта след загубата от левия си опонент Луис Инасио Лула да Силва, като прокурорите твърдят, че заговорът е включвал планове за убийството на новоизбрания президент Лула и съдебни магистрати.

Намесата на Тръмп ескалира дипломатическата криза

Присъдата и като цяло целият процес срещу Болсонаро, предизвика безпрецедентна дипломатическа конфронтация между Бразилия и Съединените щати. Тръмп, който определи процеса срещу Болсонаро като „лов на вещици“, наложи тежки 50% мита върху бразилския внос и санкционира съдията от Върховния съд Александре де Мораеш, който председателстваше делото. Администрацията на Тръмп обвини Мораеш в нарушения на човешките права, произволно задържане и отказ на правото на справедлив процес.

Източник: Капитал

На 11 септември Върховният съд на Бразилия постанови историческо решение, с което осъди бившия президент и близък съюзник на Доналд Тръмп, Жаир Болсонаро, по всичките пет наказателни обвинения, свързани с предполагаемия му заговор за преврат след поражението му на изборите през 2022 г. 70-годишният крайнодесен популистки лидер беше осъден на 27 години и три месеца затвор, което го прави първият бивш бразилски президент в историята, осъден за атака върху демократичните институции.

Присъдата беше постановена, след като четирима от петте съдии от Върховния съд гласуваха за виновен по обвиненията, включително опит за преврат, ръководене на въоръжена престъпна организация и опит за насилствено премахване на демократичното управление. Съдия Кармен Лусия даде решаващия глас, като заяви, че Болсонаро е подбудил бунта от 8 януари 2023 г., когато хиляди от неговите поддръжници вандализираха правителствени сгради. Съдът установи, че Болсонаро е организирал заговор за запазване на властта след загубата от левия си опонент Луис Инасио Лула да Силва, като прокурорите твърдят, че заговорът е включвал планове за убийството на новоизбрания президент Лула и съдебни магистрати.

Намесата на Тръмп ескалира дипломатическата криза

Присъдата и като цяло целият процес срещу Болсонаро, предизвика безпрецедентна дипломатическа конфронтация между Бразилия и Съединените щати. Тръмп, който определи процеса срещу Болсонаро като „лов на вещици“, наложи тежки 50% мита върху бразилския внос и санкционира съдията от Върховния съд Александре де Мораеш, който председателстваше делото. Администрацията на Тръмп обвини Мораеш в нарушения на човешките права, произволно задържане и отказ на правото на справедлив процес.

Източник: Капитал

Разхождайки се из натоварените складове в Торънс, близо до пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч, ще попаднете на неочаквана гледка. Десетки електрифицирани камиони с 18 колела, собственост на датската логистична компания Maersk, са включени към бързи зарядни станции. Те получават електричество от линейни генератори, които са по-ефективни и следователно по-екологични от традиционните ротационни. Тези генератори са продукт на Mainspring – калифорнийски стартъп, който тази година е привлякъл финансиране от над 250 млн. долара.

Успехът му може да изглежда изненадващ на фона на привидно трудните времена за климатичните технологии. Миналия месец Доналд Тръмп подписа закона One Big Beautiful Bill (OBBB), с който бяха премахнати субсидиите за слънчева и вятърна енергия в Америка. Министерството на финансите публикува данъчни указания, които ще изяснят доколко законът ще навреди на тези индустрии. На 11 август Ørsted, датски разработчик на офшорни вятърни паркове, пострада на борсата – цената на акциите му се срина, след като компанията обяви, че ще набере 9 млрд. долара собствен капитал, за да укрепи финансите си, тъй като негативното отношение на Тръмп към технологията натежава върху оценката на проектите.

Оптимистични очаквания

Ако обаче погледнем отвъд вятърната и слънчевата енергия, перспективата е значително по-оптимистична за други форми на иновации в чистата енергия. Глобалното финансиране чрез акции за компании в климатичните технологии се срина през 2023 г. заради нарастващите лихвени проценти, но през първата половина на 2025 г. инвестициите вече са нараснали с близо 60% на годишна база, според данни на BloombergNEF. Има основателни причини да се смята, че през следващите години ще се появи нова вълна от иновативни чисти технологии.

Първият повод за оптимизъм е, парадоксално, самият OBBB, който затвърждава американската подкрепа за определени нови енергийни технологии, предпочитани от републиканците, дори когато оттегля подкрепата за вятърна и слънчева енергия. Законът удължава данъчните облекчения за линейни генератори, геотермална енергия, горивни клетки – които могат да произвеждат електричество с различни видове горива – и нови типове ядрена енергия. Тим Латимър, главен изпълнителен директор на Fervo, стартъп от Тексас, който използва техники от фракинга за извличане на геотермална енергия, отбелязва, че законът осигурява дългосрочната, двупартийна сигурност, от която фирмата му се нуждае.

Източник: Капитал