Икономика
Инфлацията в Германия се е забавила до 2,2 на сто през април

Инфлацията в Германия през април се е забавила до 2,2 на сто през април, потвърди днес статистическата служба на страната, цитирана от Ройтерс.
Индескът на потребителските цени в най-голямата европейска икономика през март бе малко по-висок с ниво от 2,3 на сто на годишна основа.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Приемането на еврото от Хърватия е имало незначително влияние върху инфлацията в страната, сочи анализ на Фискалния съвет у нас

Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен, като основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна. Това става известно от анализ на Фискалния съвет на България относно инфлационните ефекти в страните от Източна Европа след присъединяването към еврозоната.
Анализът разглежда влиянието върху инфлацията след приемането на еврото и в Естония, Латвия, Литва и Словакия, като изводът на Фискалния съвет е, че ефектите върху потребителските цени от приемането на еврото в тези четири страни са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.
Инфлационни ефекти в Хърватия след приемането на еврото
На 1 януари 2023 г. Хърватия официално прие еврото като своя валута, ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Настоящият анализ разглежда динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 г. – април 2025 г. На база анализираните данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.
Още преди присъединяването към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13 процента на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални – рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията след въвеждането на еврото инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5 процента, през февруари – 11,7 процента, до достигане на 5,4 процента през декември същата година и 4,3 процента през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това, общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия и за отговор на въпросите, които пораждат неувереност и притеснения сред населението.
В допълнение, публичните власти предприеха редица стъпки за ценови контрол, които се оказаха противоречиви и относително неефективни. Тези действия на хърватските власти може да са урок, който не бива да бъде прилаган от българското правителство при евентуални първоначални промени. Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, се посочва в анализа.
Инфлационни ефекти в Естония, Латвия, Литва и Словакия след приемането на еврото
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязаха по-високи нива на инфлация в периода 2021-2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запази относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, се посочва в анализа.
Източник: БТА
Икономика
Задачата на правителството е да се опита да излекува отворените рани в обществото, смята вицепремиерът Томислав Дончев

Задачата на правителството е да се опита да излекува отворените рани в обществото, каза в Министерския съвет вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в отчет от изпълнението на управленската програма на кабинета. Отчет направиха министър-председателят Росен Желязков и тримата вицепремиери Томислав Дончев, Атанас Зафиров и Гроздан Караджов.
„България прекара четири години в почти перманентна политическа криза и изоставяне в практически всички сектори. По-лошото от тази криза е разделението в обществото и натрупаното недоверие към институциите“, отбеляза Томислав Дончев.
Той посочи, че правителството има амбицията да модернизира въоръжените сили на страната, но този процес да тече в мобилизация на потенциала на българската наука и индустрия. „До средата на годината очаквам да се обявят първите конкурси за три типа дронове, които да се разработват и произвеждат в страната и да се доставят за целите на Министерството на отбраната“, съобщи Дончев.
По думите му правителството работи и още в първите седмици е разработило своята програма. „Потенциалът на българския туризъм да се рекламира в най-популярните световни канали е усилие в правилната посока и скоро ще даде резултат. Усилията на Министерството на земеделието и храните за модернизиране на мелиоративния фонд ще дадат положителни резултати в растениевъдството. Работи се и за модернизацията на системата за противоградна защита, като има определени 25 нови локации за ракетни площадки“, отчете Дончев.
Вече е обществен факт фокусът на Министерството на образованието и науката към отдавна чаканата реформа с акцент към математиката и точните науки, защото българската икономика има отчаяна нужда от инженери и квалифицирани работници, каза Дончев. Работи се и за интегриране на дигитални платформи в обучението и въвеждане на електронни учебници, както и създаването на лаборатории за изкуствен интелект, допълни той.
„В сектор „Енергетика“ оказахме финансова подкрепа на битовите крайни клиенти, останали без електроенергия десет дни през декември миналата година. За целта са платени обезщетения от над 2 млн. лева на 16 000 домакинства. Работи и системата за компенсация на небитовите потребители на електроенергия. Активно се работи и за разкриване на собствени ресурси от нефт и природен газ в Черно море в блоковете „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“. Реално има старт на физическото изграждане на Вертикалния газов коридор, който се очаква да позволи по-интензивна търговия с природен газ“, отчете Томислав Дончев.
Само преди месец, тук, в МС, представихме проект на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Българската банка за развитие (ББР) за финансиране на ВЕИ проекти и създаване на най-голямата енергийна общност в страната. Това ще гарантира по-ниски разходи за потребителите на електроенергия, каза Дончев.
Той посочи още, че в резултат на тежки преговори с Европейската комисия е отпаднало задължението за излизането на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия. Отпадна и ангажимент, поет от предходни правителства, за налагане на квоти на емисии от отделните инсталации, с което щеше да се ограничи възможността за работа на топлоцентралите, каза вицепремиерът.
Има ускорено изпълнение на всички инвестиции в енергетиката в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) с близо 1500 договора с битови потребители с 82 проекта за инвестиции в големите батерии, става дума за така наречения RESTORЕ – „Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от възобновяеми източници“, посочи Дончев.
Ситуацията с изпълнението на НПВУ, когато правителството започна работа, беше катастрофална, каза Дончев.
Той припомни също, че в края на 2022 година България загуби 340 млн. лева от стария програмен период от Фонда за справедлив преход, поради ниско темпо на изпълнение на програмата. За четири години плащанията по НПВУ бяха под 8 процента и се очаква за година и няколко месеца да изплатим над 92 процента от сумите, обяви той. За четири месеца има значително ускоряване на плащанията и от 16 януари до 30 април има увеличение на плащанията по проектите по НПВУ със 700 млн. лева и те достигнаха 2,2 млрд. лева, посочи вицепремиерът.
Той съобщи, че за по-малко от четири месеца в областта на кохезионната политика е договорен ресурс в рамките на 1,5 млрд. лева, което е 15 процента от всички средства, договорени за последните четири години. За същия период са платени 550 млн. лева в сектора, което надхвърля близо 25 процента от всичко платено до момента.
През отчетения период от работа на правителството само на бизнеса са платени 210 млн. лева, което ще се усети в края на тази година, когато отчитаме растежа на икономиката, каза Дончев.
Акцент са ни и малките и средни предприятия, и специално внимание обръщаме на научните центрове. Там има лаборатории с уникално оборудване, където се изпълняват договори с обща стойност 183 млн. лева, отчете Дончев.
В рамките на тези четири месеца представихме разширението на българския суперкомпютър „Дискавърър“ (Discoverer) с нови способности. България спечели проект за изцяло нова компютърна мощност за 90 млн. евро, която ще се реализира през следващата година, каза още вицепремиерът.
Той изтъкна и че след 55 години България триумфално се завърна на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония и към страната ни има огромен интерес.
Източник: БТА
Икономика
Ръст в броя на пътниците на летищата във Варна и Бургас през април на годишна база отчита летищният оператор „Фрапорт“

Международното летище във Франкфурт, едно от най-натоварените в европа, е обслужило 5,34 милиона пътници през април, което е ръст от 4,8 на сто на годишна база, съобщи днес летищният оператор „Фрапорт“ (Fraport) на сайта си.
Ръстът е подхранен от Великденските празници – период, използван от много германци за пътуване.
Спрямо нивата преди пандемията от КОВИД-19 пътническият трафик на най-голямото летище в Германия през април 2025 г. е само 85,2 на сто спрямо равнището от април 2019 година.
Най-големият брой пътници е регистриран на 11 април, когато 198 000 пътуващи са преминали през аеропорта.
Европейският трафик е бил особено динамичен през април, с ръст на пътниците от 6,8 на сто спрямо същия месец на 2024 година.
Вътрешните полети до и от Франкфурт също са отбелязали увеличение на пътниците през април от 3,3 на сто спрямо със същия месец миналата година.
Броят на пътниците, пътуващи към Северна Америка през миналия месец, е намалял с 1,9 на сто въпреки Великденските празници.
Обемите на товарните превози на летището във Франкфурт (включващи въздушни товари и въздушна поща), е намалял слабо с 1,1 на сто през април на годишна база, до 169 563 метрични тона.
Движенията на самолети обаче са се увеличили с 4,3 на сто на годишна основа през април, до 39 168 излитания и кацания.
Също така натрупаните максимални тегла при излитане (MTOW) са се увеличили с 3,2 на сто до приблизително 2,4 милиона метрични тона, което е увеличение с 3,2 на сто на годишна база.
Двете български крайморски летища в Бургас и Варна, управлявани от „Фрапорт“, са регистрирали общо 128 058 пътници през април, което е ръст от 29,8 на сто на годишна база, показват изнесените данни.
Общият брой пътници във всички летища, които групата „Фрапорт“ обслужва, се е увеличил с 6,2 на сто на годишна база до приблизително 13 милиона през април 2025 година.
Източник: БТА
-
Българияпреди 22 часа
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Святпреди 1 седмица
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 6 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 6 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 6 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 6 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Спортпреди 1 седмица
Pеал (Мадрид) е готов да даде пари на Ливърпул, за да регистрира свободния Александър-Арнолд за Световното клубно първенство, твърди агенция РА
-
Балканипреди 1 седмица
Гръцката брегова охрана спаси 158 мигранти южно от остров Крит