Свят
Индия и Пакистан са на ръба на война

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам, предаде индийската новинарска агенция ПТИ.
При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.
Ескалация на напрежението
Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.
В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война“.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се „притеснява“ от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан. „Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война“, каза Асиф в интервю за телевизия „Скай нюз“. Той подчерта, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори.
Освен това министърът предположи, че Индия може да е „инсценирала“ атаката в рамките на операция под фалшив флаг.
Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като „Фронт на съпротивата“, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.
„Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на „Ал Каида“ Осама бин Ладен. „Лашкар е Тайба“ е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст „Съвет за международни отношения“. „Лашкар е Тайба“ е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.
Самият Асиф заяви пред в. „Ню Йорк таймс“, че групировката „Лашкар е Тайба“ „не съществува“ и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.
Кратка предистория на конфликта между Делхи и Исламабад
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.
Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.
Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.
През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.
През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.
През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.
След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.
През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.
През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.
Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.
Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.
Усилията за модернизация на индийската армия
Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. „Ню Йорк таймс“.
В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е „остаряло“, 24% се оценява като „актуално“ и само 8% попада в категорията „съвременно“.
Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още „Ню Йорк таймс“. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.
В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.
Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още „Ню Йорк таймс“.
Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.
През последните години Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира „Ню Йорк таймс“.
„Троен ядрен възел“
Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света „троен ядрен възел“, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.
В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.
Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на „Цзаннан“, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.
Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.
Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин „Един пояс, един път“, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.
През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище „Гвадар“. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като „ключов център за свързаност и търговия“.
В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.
Източник: БТА
Свят
Журналисти чакат пред портите на Ватикана кардиналите, които се събира да планират конклава за избиране на нов папа

Кардиналите, пристигащи за първия ден на неформални срещи след погребението на папа Франциск, се натъкват на чакащи ги пред портите на Ватикана журналисти, които нямат търпение да узнаят дали се оформя консенсус за избора на приемник, предаде Асошиейтед прес.
Малко по-рано беше съобщено, че конклавът за избирането на нов папа ще започне на 7 май.
Събралите се журналисти задават на висок глас въпроси за нагласите на участниците в срещата, питат кардиналите дали имат единно виждане и как ще протече конклавът. Репортер от сатирична италианска телевизионна програма настойчиво питаше дали на италиански кардинал, който е признат за виновен от съд във Ватикана по обвинения във финансови престъпления, ще му бъде позволено да гласува.
„Има надежда за единство“, заяви аржентинският кардинал Сиксто Роси – 66-годишният архиепископ на Кордоба, който бе ръкоположен от Франциск през 2023 година.
Мнозина кардинали заявиха, че биха искали да продължат установения от Франциск фокус върху хората, които са маргинализирани, както и противопоставянето му срещу войната.
Възможно е обаче консерваторите да са по-фокусирани върху укрепването на единството и връщането на вниманието на църквата към основните доктрини, върху които се съсредоточаваха Св. Йоан Павел Втори и папа Бенедикт Шестнадесети, вместо да продължат политиките на Франциск за социална справедливост и включване на жените и хомосексуалните.
Кардинал Балтасар Енрике Порас Кардосо от Венецуела изрази увереност, че след като конклавът започне, решението ще бъде взето бързо – по думите му „между два и три дни“.
Колегията на кардиналите – органът, който ще избере нов папа – включва членове от далечни краища на земното кълбо, назначени от Франциск през последните 12 години, за да внесат нови гледни точки в йерархията на Католическата църква. Мнозина от тях изобщо не са били в Рим или са прекарвали там много малко време, което внася известна несигурност в процеса, изискващ две трети от 135-те имащи право на глас кардинали да подкрепят един кандидат.
Все още не е ясно дали кардинал Анджело Бечу, който някога бе един от най-влиятелните кардинали във Ватикана, ще бъде допуснат в Сикстинската капела. През 2020 година Франциск принуди Бечу да подаде оставка от ръководството на службата за светците на Ватикана и да се откаже от правомощията си на кардинал заради обвинения в присвояване и финансови измами. Бечу отрича да е извършил закононарушение, но бе осъден от съд във Ватикана през декември 2023 година.
Той обаче обжалва присъдата си и настоява, че има право да участва в избора на нов папа. Юристи усилено преглеждат законодателството на Ватикана за конклава за избор на нов папа, за да установят дали той е прав.
Аржентинският кардинал Роси заяви, че се надява, че посланието на Франциск за „милост, близост, милосърдие, нежност и вяра“ ще съпътства избора на неговия приемник.
Източник: БТА
Свят
Първите изборни секции в Канада отвориха врати

В Канада тази сутрин започнаха изборите за премиер, който трябва да се справи с безпрецедентна криза и да преговаря с Доналд Тръмп, чиято търговска война и заплахи за анексиране разтърсиха страната, предаде Франс прес.
Около 28 милиона души имат право на глас, а седем милиона от тях вече направиха своя избор предварително. Първи, в 8:30 ч. местно време (14 ч. българско време) отвориха врати изборните секции в Нюфаундленд и Лабрадор в източната част на Канада.
Имената на двама кандидати през последните седмици се откроиха пред останалите – с водеща позиция за кандидата на либералите и настоящ министър председател Марк Карни и това на лидера на консерваторите Пиер Поалиевър.
Кампанията премина напрегнато, а в събота бе прекъсната от нападение във Ванкувър, където мъж с психично разстройство се вряза в автомобила си сред участниците във филипински фестивал. При атаката бяха убити 11 души, а десетки бяха ранени.
Резултатите от вота се очаква да станат известни няколко часа след края на изборния ден в 19 ч. тихоокеанско време (5:00 ч. сутринта утре българско време).
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
АРМЕНПРЕС: Арменският премиер се срещна с естонския президент в Талин

Арменският премиер Никол Пашинян се срещна с естонския президент Алар Карис в Талин, предаде арменската новинарска агенция АРМЕНПРЕС.
Карис приветства официалното посещение на арменския премиер и заяви, че визитата му ще даде тласък на по-нататъшното развитие на двустранните връзки.
Пашинян подчерта, че Армения цени високо отношенията си с Естония, които се основават на взаимно уважение и исторически традиции на приятелство. Той заяви, че взаимните посещения на високо равнище през последните години са свидетелство за общия ангажимент за развиване на политическия диалог.
Обсъдени бяха демократичните реформи в Армения, по-специално развитието на институциите, реформите в публичната администрация, икономиката и правосъдието. Пашинян изтъкна значението на подкрепата на Естония и обмена на опит в тази насока.
Обсъден беше и мирният процес между Армения и Азербайджан. Арменският премиер каза, че Армения цени непоколебимата подкрепа на Естония към усилията на арменското правителство за установяване на траен мир и стабилност в региона, както и ясната позиция на Естония за защита на териториалната цялост на Армения.
Карис приветства съгласието около мирния договор между Армения и Азербайджан и изрази надежда, че той ще бъде подписан възможно най-скоро. Естонският президент потвърди подкрепата на страната си за усилията за осигуряване на траен мир и стабилност в Южен Кавказ.
Двете страни обсъдиха също развитието на връзките между Армения и ЕС, както и засилването на сътрудничеството.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АРМЕНПРЕС)
/ДИ/
Източник: БТА
-
Святпреди 6 дни
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Обществопреди 1 седмица
Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката
-
Святпреди 7 дни
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Святпреди 1 седмица
Сраженията продължават, руските удари продължават, заяви украинският президент Зеленски
-
Българияпреди 1 седмица
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов поздрави във Фейсбук с „Христос воскресе“ и припомни, че днес се навършват 149 години от Априлското въстание
-
Бизнеспреди 1 седмица
Питър Наваро – човекът зад митническата политика на Тръмп
-
Бизнеспреди 3 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Икономикапреди 1 седмица
Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията