Европейската комисия призова страните членки на ЕС да ратифицират споразумението за свободна търговия с латиноамериканския блок Меркосур, като Брюксел вече е изпратил текстовете до страните членки.

Преговорите на ЕС с търговската зона Меркосур, в която влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, приключиха през декември 2024 г. след повече от 25 години, потенциално създавайки една от най-големите зони за свободна търговия в света със 700 милиона жители.

Германия е сред държавите, които най-силно подкрепят търговското споразумение. Канцлерът на страната Фридрих Мерц днес приветства, че преговорите за споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур навлизат в последната си фаза, предаде Ройтерс.

„Свободната и справедлива търговия гарантира нашия просперитет“, написа той в социалната мрежа „Екс“ (X), добавяйки, че напредъкът показва, че Европа е способна да предприеме действия в тази посока.

„Това (споразумение) укрепва германската и европейската икономика“, допълни той.

В същото време правителството на Италия бе по-предпазливо в оценките си, като обяви, че трябва да се консултира със заинтересованите страни на национално ниво, преди да реши дали да подкрепи търговското споразумение, допълва Ройтерс.

В изявление кабинетът на премиера Джорджа Мелони приветства допълнителните предпазни мерки за европейските фермери в предложеното споразумение, представено от Европейската комисия в Брюксел.

„Италия ще оцени, също чрез участието на съответните търговски асоциации, ефективността на предоставените допълнителни гаранции и произтичащата от това възможност за подкрепа или отхвърляне на окончателното одобрение на споразумението между ЕС и Меркосур“, обяви правителството.

По-рано днес от Франция, която все още е критична към споразумението за свободна търговия, заради опасения относно потенциалните икономически последици за техните селскостопански сектори, дойдоха положителни оценки за сделката.

Френският делегиран министър за външната търговия Лоран Сен Мартен заяви, че търговското споразумение върви в правилната посока, уточнявайки, че Париж ще разгледа подробно предложението на ЕК.

„Днес ЕК представи пакет от мерки относно търговското споразумение между ЕС и страните от Меркосур, който включва по-специално принципа на засилена защитна клауза за селскостопанските продукти. Това е стъпка в правилната посока“, написа Лоран Сен Мартен в „Екс“.

Подобно мнение изказа и говорителят на френското правителство Софи Прима, която заяви, че ЕК е „отчела възраженията“ на няколко европейски държави, включително и на Франция, относно търговското споразумение за свободна търговия със страните от Меркосур, както и че ЕК е „приела“ предпазни клаузи за по-добра защита на европейското селско стопанство.

Франция ще „анализира“ тези предпазни клаузи и ще провери тяхната надеждност за селскостопанския сектор на Франция, добави тя.

По- рано днес председателят на Европейския съвет Антонио Коща по време на съвместна пресконференция с австрийския канцлер Кристиан Щокер, също се изказа положително за споразумението, след като  ЕК призова страните членки на ЕС да го ратифицират.

Потвърденото от ЕК споразумение за свободна търговия с Меркосур „представлява отлична възможност за укрепване“ на „конкурентоспособността“ на Европейския съюз и „отваряне на пазарите му за нови продукти и услуги“, заяви той по време на посещението си във Виена.

„В момента разглеждаме предложението“, заяви от своя страна федералният канцлер Кристиан Щокер, като „приветства факта, че Европейската комисия се е отнесла сериозно към опасенията“, допълвайки споразумението с „правен акт“, който да засилва защитните мерки за „чувствителни европейски продукти“.

В същото време полският премиер Доналд Туск заяви, че страните от ЕС, които се противопоставят на търговското споразумение с Меркосур, няма да могат да попречат на неговото приемане, но работят за намиране на решения за намаляване на неговите отрицателни ефекти.

„Ние се съгласихме, че тъй като французите не искат да се присъединят към нас в изграждането на това блокиращо малцинство, те трябва поне да подготвят защитен механизъм“, заяви Туск. „Това означава, че ако се появят някакви негативни сигнали, Европейската комисия трябва незабавно да приложи защитни механизми, т.е. да наложи отново мита“, добави той.

Какво съдържа споразумението между ЕС и Меркосур и защо е спорно?

Намаление на митата, по-големи квоти за селскостопански продукти

Търговският блок Меркосур ще премахне митата върху 91 на сто от вноса от ЕС, включително за автомобили, спрямо сегашните 35 на сто, за период от 15 години. Брюксел ще премахне постепенно митата върху 92 на сто от износа на Меркосур към ЕС за период до 10 години, посочва Ройтерс.

Южноамериканският блок ще премахне и митата върху вноса на селскостопански продукти от ЕС, като например ставка от 17 на сто за вина и между 20-35 на сто за спиртни напитки.

За по-чувствителни селскостопански продукти ЕС ще предложи увеличени квоти, включително 99 000 метрични тона повече внос на говеждо месо, докато Меркосур ще предостави на ЕС безмитна квота от 30 000 тона за сирена.

Съществуват и квоти на ЕС за птиче и свинско месо, захар, етанол, ориз, мед, царевица и сладка царевица, а на Меркосур – за мляко на прах и адаптирано мляко за бебета кърмачета.

Освен това споразумението признава 350 защитени географски указания, за да се предотврати имитирането на някои традиционни хранителни продукти от ЕС, като например марката сирене „Пармиджано Реджано“.

Какви са аргументите на държавите, поддържащи споразумението

ЕК и страните поддръжници на споразумението като Германия и Испания твърдят, че то предлага възможности отвъд зависимостта на ЕС от Китай, особено по отношение на критичните минерали, и облекчаване на въздействието от митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.

ЕК смята, че търговската сделка е най-голямата, която някога е съюзът е сключвал по отношение на намаления на тарифите, премахвайки над 4 милиарда евро (4,7 милиарда долара) мита върху износа на ЕС за Меркосур годишно, и е необходима част от усилията на ЕС за диверсифициране на търговските си връзки.

Евросъюзът заявява, че предвид скромния набор от търговски споразумения на Меркосур, Общността отбелязва, че европейските компании ще могат да участват в търгове за обществени поръчки в страните от Меркосур при същите условия като местните доставчици – предимство, което южноамериканския блок не е предлагал преди това в търговски споразумения.

ЕС също така отчита Меркосур като надежден партньор, тъй като се стреми да намали зависимостта си от вноса от Китай на критични минерали, като например литий, използван за батерии за електромобили. Споразумението ще гарантира, че няма да има мита върху повечето такива минерали.

Поддръжниците на споразумението твърдят, че допълнителният внос на говеждо месо представлява само 1,6 на сто от потреблението му в ЕС, а на птиче месо – 1,4 на сто, и посочват съществуващия внос, като например 200 000 тона говеждо месо годишно, като доказателство, че Меркосур отговаря на стандартите на ЕС.

Съществуват и потенциални защитни мерки за справяне с евентуални пазарни смущения, посочва Ройтерс.

Какво твърдят критиците на споразумението

Екологичната организация „Приятели на Земята“ определи споразумението като „разрушително за климата“, заявявайки, че то ще доведе до увеличено обезлесяване, тъй като страните от Меркосур ще продават повече селскостопанска продукция и суровини, често добивани от залесени райони, включително Амазонка, с тежки последици за околната среда и човешките права.

Франция, която има голям сектор за говеждо месо, който може да бъде застрашен от увеличения внос, заяви, че ще подпише споразумението за свободна търговия само ако то „защити интересите“ на френското и европейското селско стопанство.

Италия и Полша също изразиха несъгласие. Заедно с Париж, Рим и Варшава биха могли да блокират влизането в сила на споразумението за свободна търговия.

Европейските фермери многократно протестираха заради опасенията, че сделката би довела до евтин внос на стоки, по-специално говеждо месо, които не отговарят на екологичните стандарти на ЕС и стандартите за безопасност на храните, но Брюксел обяви, че стандартите на ЕС няма да бъдат облекчени.

Споразумението включва ангажименти, свързани с опазването на околната среда, включително за предотвратяване на по-нататъшно обезлесяване след 2030 година. Екологичните организации обаче твърдят, че в него липсват приложими мерки.

Източник: БТА

Индексите на водещите европейски пазари приключиха днешната търговия с повишения. Инвеститорите анализират фискалните предизвикателства, след като разпродажбата на облигации с по-дълъг матуритет насочи вниманието към по-нискорискови активи в предходните сесии, предаде Ройтерс.

Във Франкфурт индексът DAX наддаде с 0,46 на сто до 23 594,8 пункта.

В Париж САС 40 добави 0,43 на сто до 7687,27 пункта, а FTSE MIB в Милано нарасна с 0,14 на сто до 41 784,66 пункта.

Водещият британски индекс FTSE 100 също се повиши – с 0,67 на сто до 9177,99 пункта.

Индексът на компаниите от еврозоната EuroStoxx 50 се увеличи с 0,64 на сто до 5325,01 пункта. Данните за ръст на бизнес активността на компаниите в еврозоната от проучване на  „Хамбург къмършъл банк“ подкрепиха инвеститорските настроения.

Широкият европейският индекс Stoxx Europe 600 е нагоре с 0,66 на сто до ниво 546,78 пункта.

Доходността на 30-годишните френски облигации спадна с около 5 базисни пункта до 4,4547 на сто. Вчера доходността на дългосрочните френски книжа отбеляза 16-годишен връх с оглед на вота на доверие на правителството на премиера Франсоа Байру, насрочен за 8 септември.

Доходността на дългосрочните облигации в Германия и Италия също се стабилизира след скока от предходния ден.

Междувременно акциите на „Адидас“ (Adidas) скочиха с 4,8 на сто, след като брокерската компания „Джефрис“ (Jefferies) повиши оценката си за книжата на германската компания за спортни облекла.

Източник: БТА

Добивът на петрол и газ ще бъде забранен в шест защитени зони край бреговете на Германия, предаде ДПА. Федералното правителство одобри днес законопроект на Министерството на околната среда, който забранява добива в зоните, за които се смята, че са в „лошо“ екологично състояние.

Три от зоните се намират в Северно море, а друдите – в Балтийско море. Те обхващат малко под една трета, или 10 000 квадратни километра, от изключителната икономическа зона на Германия.

Изключителната икономическа зона включва морските зони, в които съответната страна има специални права, регулиращи използването на морските ресурси.

В защитените зони вече се прилагат ограничения за търговски риболов, но новият законопроект ще забрани проучването и добива на минерални ресурси, с изключение на пясък и чакъл, като изключенията е възможно да се прилагат само в определени случаи.

Екологичната организация „Грийнпийс“ (Greenpeace) заяви, че планът на правителството е закъснял и е недостатъчен. Животински видове, включително морски свине, морски птици и други морски видове, „се нуждаят от истински убежища“, каза експертът от „Грийнпийс“ Даниела фон Шапер. „Докато драгирането, строителството и риболовът са разрешени в защитените зони, те не са ефективно защитени“, допълни тя.

Забраната няма да засегне проекта за добив на газ на нидерландската енергийна компания „Уан-Дайес“ (One-Dyas) край германския остров Боркум в Северно море, допълва ДПА.

Достъпът до други находища на природен газ е възможно да бъде ограничен от забраната, одобрена от федералното правителство.

Източник: БТА