В България има недостиг на копитари, каза за БТА Христо Димитров, управител на компанията „КЗМ“ ЕООД, специализирана в извършването на професионални консултации, управление на данни, превенция, мониторинг и управление на куцотата в животновъдни стопанства. 

Абревиатурата на „КЗМ“ ЕООД произлиза от „копитен здравен мениджмънт“. Компанията е създадена през 2022 г. от Христо Димитров и развива дейността си в цяла България. 

По думите на Димитров копитарството е стара професия, която се възражда и става отново модерна. Той обясни, че и в миналото е имало нужда от такива специалисти, но днес отглеждането на животни е по-интензивно, а кравите живеят основно в бетонни обори, което ги прави по-уязвими на заболявания.

При нас винаги ще има място за можещи и мотивирани да се учат и грижат за животните специалисти. Ролята на копитаря е да осигурява нужното лечение и превенция, за да сведе до минимум заболяванията на стадото, коментира Димитров. 

Той добави, че в аграрния сектор има сериозен недостиг на кадри, затова се търсят специалисти от трети страни като Узбекистан, Индия, Непал и др.  

„Чрез хуманното отношение към животните се стремим да подобрим като цяло здравния индекс на животните във фермите на стадно ниво. Това се прави не само с финансова цел, но и за здравето на продуктивните животни. Нашата цел е да намалим употребата на антибиотици и да повишим здравния статус на продуктивните животни. Редуцирането на употребата на медикаменти намалява риска от резистентност и попадането на лекарства в храната и при нас хората“, посочи Димитров. 

В „КЗМ“ ЕООД работят по-малко от 20 души, разказа управителят на фирмата. Макар за копитарството да не се изисква висше образование, професията е тясно специализирана, каза той. Според Димитров има голяма нужда от копитари у нас, защото за кравите трябва да се полагат специални грижи, за да се предотврати куцота, която може да бъде и пагубна за животните.

По думите на Димитров превантивната дейност, която осъществяват копитарите, е изключително полезна. Те събират много информация, която, след като се обобщи, може да е полезна за високоспециализирани кадри като ветеринари, за по-специфичните грижи за животните. 

През миналата година направихме семинар, с който целим да повишим квалификацията на хора, които работят във ферми и стопанства. Искаме хората да инвестират в интелектуалното ниво и знанията. Бихме се свързали с ветеринарните техникуми, но голямата ни цел е да имаме собствен образователен център, каза още Димитров.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители.

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Източник: БТА

/ЦМ/

Източник: БТА

През 2024 г. 8,5 на сто от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент, всеки втори ден, което е с 1 процентен пункт (пр. п.) по-малко в сравнение с 2023 г. (9,5 на сто), сочат публикувани днес данни на Евростат.

Сред хората, застрашени от бедност (тези, получаващи по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в дадена страна), делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 19,4 на сто в ЕС или с 2,9 процентни пункта по-малко спрямо 2023 г. (22,3 на сто).

Сред хората, които не са изложени на риск от бедност, делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 6,4 на сто през 2024 г.

Делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана, е най-висок в Словакия (39,8 на сто), следвана от България (37,7 на сто) и Унгария (37,3 на сто).

Както през 2023 г., така и миналата година страната ни не е на последно място по този показател. През 2023 г. България бе на трето място (40,2 на сто).

През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5 на сто, сочи справка в базата данни на Евростат.

Най-нисък дял на населението, застрашено от бедност, което не може да си осигури питателна храна, е регистриран в Кипър (3,5 на сто), следван от Ирландия и Португалия (по 5,1 на сто и за двете).

В ЕС разликата между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на адекватна храна е 10,9 процентни пункта. На национално ниво Гърция отчита най-голяма разлика от 23,3 процентни пункта, следвана от Словакия – 22,7 пр. п., и Унгария – 21,8 пр. п. България е четвърта по този показател с разлика от 19 пр.п.

Най-малка разлика между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на питателна храна отчита Кипър – 2,3 процентни пункта, Португалия – 2,6 пр. п., и Ирландия – 3,3 пр. п.

През 2024 г. у нас адвектна храна не са могли да си позволят 18,7 на сто от общото население, с което България отчита най-голям дял сред страните в ЕС за първи път от три години, показва справа в базата данни на Евростат.

Източник: БТА