Експерти от Комисията за защита на потребителите посъветваха гражданите да плащат безкасово винаги, когато имат възможност, през месец януари 2026 година. По време на информационна среща за въвеждане на еврото, която се проведе днес в град Раковски, Васил Донев, главен инспектор към КЗП в град Стара Загора обясни, че по този начин ще се улесни преходът от едната към другата валута както за потребителите, така и за търговците. 

Срещата е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. Тя се състоя в сградата на читалището в града и в нея участваха Диана Кръстева – главен експерт „Комуникации“ към Националната агенция за приходите (НАП) и Кина Миланова, представител на КЗП.

„Разчитаме на обратната връзка, на диалог, на вашите мнения и становище, за да се получи този преход на плавно преминаване“, каза Донев. Той посъветва потребителите винаги, когато имат възможност, да плащат безкасово с оглед на улеснение както на гражданите, така и на търговците.

Донев обясни на присъстващите правилата, посочени в Закона за въвеждане на еврото, правилата за закръгляване, както и как ще се извършват плащанията през януари 2026 година и възможностите за комбинирано плащане. Диана Кръстева разясни в каква валута следва да се подават данъчните декларации към НАП за различните периоди, както и в каква валута ще се извършват плащанията. 

Гражданите се интересуваха дали ще могат в бъдеще да използват български евробанкноти в чужбина. Експертите посочиха, че няма да има пречка да се извършват плащания с български евробанкноти в страни, където официалната валутна единица също е евро. 

На присъстващите беше обяснено още как могат да подават сигнали при установени нарушения. Сигнализирането става чрез онлайн форма в сайта на КЗП, през мобилното приложение на комисията, както и на горещия телефон на КЗП. 

Източник: БТА

Инвестициите в отбрана са шанс икономиката ни да премине на друго технологично ниво, смята вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. 

„Често чуваме, че трябва да инвестираме повече в способностите на въоръжените ни сили. Това е цената, която трябва да платим, за да пазим суверенитета си, свободата си, народите си, земята си. Но освен този ракурс на неизбежност, тези инвестиции могат да се случат по различен начин. Те могат да бъдат третирани не само като всички останали публични разходи, а да дават икономически, технологичен ефект. Подобен тип инвестиции трябва да бъдат разглеждани като шанс икономиката ни да израсне технологично. Утре да може да произвеждаме това, което днес не сме могли и това е абсолютна реална възможност“, каза Дончев, по време на откриването на конференцията Regional Defence Summit 2025, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа (МИР). 

Организатор на международното събитие за бъдещето на европейската отбрана е „Капитал“, а институционален партньор е Министерството на иновациите и растежа. Regional Defence Summit 2025 се провежда в София и във форума участват представители на Европейската комисия, министерства на отбраната, водещи индустриални компании, иноватори, изследователски организации и инвеститори. 

Вицепремиерът подчерта, че е напълно реалистично да си поставим амбициозната цел поне 30 на сто от необходимите изделия да бъдат произведени в България. 

По думите му инвестициите в отбрана и производство на технологично сложни изделия биха означавали допълнителен БВП, хиляди нови работни места, нов експорт. „Това би дало шанс икономиката ни да е на друго технологично ниво“, допълни министърът.  

„Учейки се от опита на съществуващите военни конфликти, задачите пред нас са ясни. Освен традиционните видове въоръжение, силен акцент трябва да има върху всичко, базирано на нови материали, микронизация и изкуствен интелект“, каза още Дончев, цитиран в съобщението. 

Той е категоричен, че задачата не е просто да произвеждаме дронове, както е модерно. „Ние трябва да сме в състояние да произвеждаме много на ниска цена. В момента едно изделие на цена 15-20 хил. долара, има способности, които са характерни за системи, които до преди 3 години са стрували между 1-4 милиона. Това е задачата, която стои пред нашата индустрия“, подчерта вицепремиерът. 

Дончев обобщи също, че са мобилизирани средства от кохезионната политика, с които ще стартират няколко проекта. Единият е свързан със собствен сателитен капацитет на България за нуждите на държавата и науката. Другият е конкурсна процедура за разработване и производство на дронове. Третият е за Център за върхови постижения с уникално лабораторно оборудване в сферата на отбраната, който ще се намира в Казанлък. 

По време на целия форум ще бъдат засегнати още темите за интегрирането на изкуствен интелект и нововъзникващи технологии в отбранителната индустрия, сътрудничеството между правителства, отбранителни компании и технологични новатори, внедряването на иновациите и др.  

В рамките на събитието министър Дончев проведе среща с министъра на отбраната на Естония Хано Певкур, съобщиха от МИР. Двамата обсъдиха възможностите за сътрудничество и  обмяна на опит по отношение на дигиталната трансформация в отбраната, както и ролята на двете държави в укрепването на европейската сигурност. Вицепремиерът сподели пред естонския си колега за дългогодишните традиции на България във военната промишленост, както и за потенциала на българската отбранителна индустрия.

По-рано днес българската държава и германският технологичен концерн „Райнметал“ обявиха официално началото на проекта за изграждане на завод за барут и боеприпаси. 

На церемония днес в Министерския съвет под договора подписите си положиха главният изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер и директорът на отдел „Оръжия и боеприпаси“ на концерна Роман Кьоне. От българска страна договора подписа изпълнителният директор на „Вазовски Машиностроителни заводи“ (ВМЗ) Иван Гецов.

На церемонията присъстваха премиерът Росен Желязков, вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Лидерът на ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов също присъства на подписването. Присъства също посланикът на Германия в България Ирене Планк. 

Източник: БТА

Експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) обясниха основните етапи от процеса по въвеждане на еврото и отговаряха на въпроси на жители на община Панагюрище.

Срещата се проведе в сесийната зала на общината с участието на старши инспекторите от КЗП Гергана Мерджанова и Борис Станков, както и на директора на офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Пазарджик Петко Петков.

По време на срещата експертите от КЗП уточниха, че двойното обозначение на цените в лева и евро остава задължително до 8 август 2026 година и изписването трябва да бъде четливо и в еднакъв шрифт, без да подвежда потребителите.

Мерджанова съобщи още, че през януари 2026 година, когато левът и еврото ще бъдат едновременно в обращение, при плащане в лева търговците ще връщат рестото в евро. Търговците ще могат да приемат до 50 монети на едно плащане, а ако не разполагат с евро в касата, рестото ще се връща в левове. От 1 януари догодина всички вендинг автомати ще работят само с евро.

На въпрос на жители кои банки ще извършват обмен и какво означава препоръката за внасяне на спестяванията до края на ноември, Петков обясни, че внасянето на пари във всички банки ще бъде безплатно в продължение на шест месеца, а Българската народна банка ще извършва обмен безсрочно. От 1 януари 2026 година всички левови сметки ще бъдат автоматично превалутирани в евро по фиксирания курс 1,95583 лева за евро без такси.

Петков предупреди, че обменът в обменни бюра е платен, докато внасянето по сметка до края на ноември остава безплатно.

Всички плащания към държавата, включително към НАП, от първия работен ден на 2026 година ще се извършват само в евро, тъй като агенцията приема плащания по безкасов път, уточни Петков.

В началото на месеца подобна среща се проведе в Стрелча.

Източник: БТА