Пет са фармацевтичните факултети у нас, които обучават магистър-фармацевти. Годишно се дипломират около 400 студенти с тази специалност. В края на март от Министерството на образованието и науката внесоха за обществено обсъждане проект Проект на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за откриване на нов Факултет по фармация в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Проектът е получил одобрението на Министерството на здравеопазването и положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Основният аргумент на вносителите е „острият недостиг на магистър фармацевти в Югоизточния и Южния централен район“.

Според Българския фармацевтичен съюз (БФС) такъв недостиг няма, напротив – страната ни е в първите места в ЕС по брой фармацевти на глава от населението и четвърта по брой аптеки по същия показател. От БФС са изпратили и солидно аргументирано становище против откриването на нов факултет по фармация.

Роенето на тези факултети води до девалвация на професията. Когато аз кандидатствах „Фармация“ през 1998 г., балът за магистър-фармацевти беше много висок. Имах 5,80 и 5,40 и треперех дали ще вляза. В момента момчетата се приемат с малко над 3. Някак не може и с двойки, казва Димитър Маринов, председател на съюза.

По думите му това е единственото медицинско съсловие, което расте и се подмладява. „Учебните ни заведения се стараят, има страхотни студенти. Като цяло нивото е сравнително добро, но няма нужда от повече факултети. В момента всички факултети са на 60% от капацитета си, твърди Маринов. Според него търсенето на магистър-фармацевти е функция от откриването на нови и нови аптеки.

„Броят аптеки в страната е много голям, няма критерии за откриването на нови. Националната аптечна карта беше създадена с идеята да има някакви критерии, но в момента е просто инструмент за анализи“, казва Димитър Маринов. Той обаче е категоричен, че роенето на аптеките не улеснява достъпа до лекарства.

Може да имате 15 аптеки в близост и това, което търсите, да го няма в нито една. Защото е дефицитно. Дори няма да е в забранителния списък на СЕСПА, защото ще е в страната, но няма да имате достъп до него, както нямат достъп и много от аптеките. Това лекарство ще чака тихо и кротко в даден склад да падне забраната за износ, ако има такава, или да се събере определено количество, което да бъде реекспортирано. Другият вариант е да го има само в определени аптеки, които са свързани със склада, собственост на същото лице, коментира председателят на БФС.

Той посочи и чии интереси обслужва роенето на факултети и студенти по „Фармация“.

Интересите са на големите вериги, защото те имат непрекъсната нужда от персонал, а и имат възможност да избират. Ако даден магистър-фармацевт иска иска да работи според утвърдените добри практики – да съветва пациента, да го консултира за даден медикамент, това бави опашката. За да се върти оборотът, трябва да има много магистър-фармацевти и те да са готови да работят безропотно, без да задават въпроси. Не дай, Боже, да откажат да изпълнят нещо, което не е в интерес на пациента! Това ще намали оборота, няма да се постигнат таргетите. Не говорим за фармация, а за търговия, подчертава Димитър Маринов.

Той е скептичен, че мнението на съсловието ще бъде взето предвид. „Становището ни няма значение, има значение какво е казал определеният кмет, какво е обещал и дали е близък до някоя партия“, заключава Маринов.

Скритият фармацевтичен факултет

Димитър Маринов казва, че у нас има и един „скрит факултет“ – Украйна.

В Украйна има няколко медицински университета, които обучават магистър-фармацевти, някои от тях са буквално на огневата линия, но продължават да бълват студенти. Не говорим за украинци, които бягат от войната, завършили са там и искат да работят тук. Говорим за българи, които по време на война отиват там и искат да учат в Меката на фармацията до фронтовата линия. Парадоксално е, при условие, че и при нас не е трудно да влезеш, особено за момчетата, където е достатъчно да изкараш тройка. Но не кандидатстват тук. Дали отиват физически да учат там обаче е друга тема. Съгласно единните държавни изисквания за специалност „Фармация“ се признава само редовна форма на обучение, което означава определен брой присъствени часове, аудиторна заетост и т. н., уточнява Димитър Маринов.

По думите му органът, който признава дипломите на завършилите в чужбина (вкл. в Украйна) е министърът на здравеопазването. Българите, които са завършили в Украйна, трябва да минат през комисия – консултативен съвет към министъра на здравеопазването.

Интересен е казусът с комисията. Тя излиза с протокол коя диплома да се признае и коя не. Когато има съществени разминавания, комисията може да препоръча завършилият в Украйна да мине държавен изпит или три години стаж по приспособяване, т. е. да стажува в аптека. При такова становище обикновено започват дела, защото е ясно, че тези хора не могат да минат такъв изпит по признаване и не искат да стажуват три години, за да бъде призната дипломата им, обяснява Маринов.

През 2022 г., с решение на тогавашния министър на здравеопазването Асена Сербезова, комисията се разделя на подкомисии за всяка специалност – „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и като членове в тях са привлечени представители на съсловните организации.

Когато влязохме в комисията, започнахме да искаме малко повече документи и да даваме по-често отрицателни становища. Това изглежда не се хареса на здравното министерство и през 2024 г. служебният здравен министър Галя Кондева върна стария състав на комисията, премахвайки представителите на съсловните организации. В момента не знам какво се случва там. За година са минавали над 50 заявления за легализиране на дипломи от Украйна, а е имало и години, когато са били трицифрено число. Над 90% от документите се подават от едно лице, г-жа Хъркова (Ярина Василиевна Хъркова, б. р.). Тя движи всичко и затова мисля, че нещата са силно увредени и канализирани, казва Димитър Маринов.

Каква би могла да е схемата

Да вземем следния пример – две момчета завършват средно образование и кандидатстват „Фармация“. Едното го приемат, другото – не. Този, който не е приет, решава да кандидатства за помощник-фармацевт и след три години завършва. Другият е трети курс „Фармация“, учи редовно, няма право да работи. Завършилият помощник-фармацевт изпраща чрез фирма дипломата си в Украйна и кандидатства там. Признават му 80-90% от положените изпити и казват: „Елате да вземете още няколко изпита при нас, за да се дипломирате като магистър-фармацевт. – Ами при вас е страшно, хвърчат ракети… Добре, тогава ще си вземете изпитите онлайн.“ При положение че се изисква редовно, присъствено обучение. След още половин година завършилият „Фармация“ в Украйна носи дипломата си в Министерството на здравеопазването. Имаме спогодба за взаимно признаване на дипломите. Така след четири години, когато този, който учи в България, е в най-тежката си сесия, човекът от Украйна става магистър-фармацевт, влиза в някоя колегия, а след година има право и да ръководи аптека. Завършилият в България, след пет години следване, може да постъпи в аптеката като негов подчинен, казва Димитър Маринов.

По думите му това е „отворена врата за ЕС“, тъй като след година-две работа у нас, завършилият „Фармация“ в Украйна може да започне работа в държава от Евросъюза. Председателят на БФС казва, че организацията им ще алармира Фармацевтичната група и Комисията по здравеопазването в Европейския парламент.

„За завършилите в България мога да гарантирам, защото знам през какви сита минават. Не смея да поставям под съмнение и всички украински дипломи, защото знам как се преподава там, но силно се съмнявам в дипломираните българи през последните години. Това, което се случва, е опасно“, предупреждава председателят на Българския фармацевтичен съюз.

Чуйте целия разговор във видеото.

Абонирайте се за You tube канала на OFFNews.

Източник: Offnews.bg