Политика
Има ли конфликт на интереси във варненската митница?
Конфликт на интереси във варненската митница: институционално мълчание?

В България често сме свидетели на съмнителни назначения и институционални връзки, които поставят под въпрос ефективността на борбата с контрабандата и корупцията. Един от най-фрапиращите примери за потенциален конфликт на интереси може би се крие в ръководството на митница Варна и прокуратурата в града.
Според различни международни доклади и анализи, варненската митница е определяна като ключова входна точка за контрабанда на наркотици, фалшиви стоки и акцизни стоки без контрол. Дали това е просто съвпадение, или институционална безнаказаност?
Връзката между митницата и прокуратурата
Към днешна дата директор на митница Варна е Виолета Конова, дългогодишен служител на институцията, заемала ръководни постове като заместник-директор и директор. В същото време, ръководител на Окръжната прокуратура във Варна от 2019 г. насам е Красимир Конов. Съпружеската връзка между двамата поражда основателни съмнения относно безпристрастността на прокуратурата при евентуални разследвания на нарушения или престъпления, свързани с дейността на митницата.

Когато институциите, които би трябвало да се контролират взаимно, се управляват от семейни двойки, възниква логичният въпрос: може ли прокуратурата да проведе независимо разследване, ако има сигнали за незаконна дейност в митницата? Досега не се забелязва сериозно разследване или повдигнати обвинения срещу митнически служители, въпреки сигналите от различни източници.
Проблемът с безнаказаността
В България случаи на конфликт на интереси често остават без последствия, тъй като механизмите за контрол са слаби, а общественото внимание – краткотрайно. Макар че законите изискват предотвратяване на подобни зависимости, институциите рядко действат решително. По тази причина, дори и в случаи, където конфликтът на интереси е очевиден, реална реакция липсва.
Митница Варна неведнъж е била в центъра на скандали, свързани с контрабандни канали за цигари, наркотици и други незаконни товари. Но защо никога не се стига до сериозни наказателни последствия? Възможно ли е институционалните връзки да блокират разследвания и да гарантират безнаказаност?
Какво следва?
Нуждата от сериозна реформа в митниците и прокуратурата е повече от належаща. Прозрачността в назначенията на ключови позиции и избягването на ситуации, при които институции се контролират от свързани лица, трябва да се превърнат в основен приоритет.
В противен случай България ще продължи да бъде възприемана като държава, в която институционалната корупция и мрежите за влияние определят правилата, а законността остава на заден план.
Дали този казус ще получи отзвук в обществото и ще доведе до реални действия? Или ще остане поредният случай на институционално мълчание? Отговорът зависи не само от властите, но и от гражданската активност и медийния натиск. Въпросът, който остава отворен, е: ще се намери ли някой, който да потърси реална отговорност?
Политика
Защо в Болград вече не идват български учители? Ивайло Мирчев обеща да провери

Конкретни ангажименти в защита на образователните и културни интереси на бесарабските българи пое съпредседателят на “Да, България” и народен представител Ивайло Мирчев при срещите си днес в Болград (Украйна) с местни официални лица и културни дейци. В срещата участваха кметът на Болград Сергей Дмитриев, председателят Болградския градски съвет Михаил Садаклиев, директорката на българската гимназия Снежана Скорич, директорът на Областния център за българска култура Галина Иванова и представители на общинската администрация.
Особено внимание бе отделено на възможностите, които предоставя 103-о правителствено постановление за обучение на младежи от българските исторически общности във висши учебни заведения в България. Тази година обаче при общо 3600 кандидати от Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна и лимит от 2000 места, са приети едва 600 души. Ивайло Мирчев се ангажира да провери какви са причините за ниския прием, в частност за кандидатите от Украйна.
Проблем не само в България, но особено в Болград е минимумът от 15 ученици за откриване на училищна паралелка. В неофициалната столица на бесарабските българи има максимум по 10-12 деца в клас. Съпредседателят на “Да, България” заяви пред участниците в срещата, че ще постави пред министъра на образованието и науката въпроса дали не е възможно да се намери по-гъвкаво решение за Болград.
В хода на разговора стана ясно също, че в Болград имат желание за развиване на музейното дело, но нямат достъп до средства по държавни програми. Народният представител се ангажира да организира среща с министъра на културата и представители на „Да, България“ за създаване на конкретно насочени културни програми, включително за Бесарабия и Молдова.
Проблем за бесарабските българи е и това, че вече не идват учители от България в българската гимназия в града. Ивайло Мирчев обеща да направи проверка в МОН какви са причините за това и за възможността тази практика да се възобнови.
Народният представител ще отправи и въпрос към Министерството на външните работи как точно войната в Украйна пречи на финансирането за Болград, защото с този мотив са отказвани средства по програмата за международно сътрудничество.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
Защо в Болград вече не идват български учители? Ивайло Мирчев обеща да провери

Конкретни ангажименти в защита на образователните и културни интереси на бесарабските българи пое съпредседателят на “Да, България” и народен представител Ивайло Мирчев при срещите си днес в Болград (Украйна) с местни официални лица и културни дейци. В срещата участваха кметът на Болград Сергей Дмитриев, председателят Болградския градски съвет Михаил Садаклиев, директорката на българската гимназия Снежана Скорич, директорът на Областния център за българска култура Галина Иванова и представители на общинската администрация.
Особено внимание бе отделено на възможностите, които предоставя 103-о правителствено постановление за обучение на младежи от българските исторически общности във висши учебни заведения в България. Тази година обаче при общо 3600 кандидати от Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна и лимит от 2000 места, са приети едва 600 души. Ивайло Мирчев се ангажира да провери какви са причините за ниския прием, в частност за кандидатите от Украйна.
Проблем не само в България, но особено в Болград е минимумът от 15 ученици за откриване на училищна паралелка. В неофициалната столица на бесарабските българи има максимум по 10-12 деца в клас. Съпредседателят на “Да, България” заяви пред участниците в срещата, че ще постави пред министъра на образованието и науката въпроса дали не е възможно да се намери по-гъвкаво решение за Болград.
В хода на разговора стана ясно също, че в Болград имат желание за развиване на музейното дело, но нямат достъп до средства по държавни програми. Народният представител се ангажира да организира среща с министъра на културата и представители на „Да, България“ за създаване на конкретно насочени културни програми, включително за Бесарабия и Молдова.
Проблем за бесарабските българи е и това, че вече не идват учители от България в българската гимназия в града. Ивайло Мирчев обеща да направи проверка в МОН какви са причините за това и за възможността тази практика да се възобнови.
Народният представител ще отправи и въпрос към Министерството на външните работи как точно войната в Украйна пречи на финансирането за Болград, защото с този мотив са отказвани средства по програмата за международно сътрудничество.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Политика
Паргов: Дълго време държавата отсъстваше. Това трябва да се промени
Снимка Фейсбук на Калоян Паргов
Калоян Паргов
Пещерният либерализъм ни доведе до сегашната ситуация, която граничи с геноцид, коментира зам.-председателят на БСП Калоян Паргов във Фейсбук.
Ето и целият пост на Паргов:
Дълго време държавата отсъстваше. Това трябва да се промени и се надявам, че се полагат всички усилия, за да се случи.
Пещерният либерализъм ни доведе до сегашната ситуация, която граничи с геноцид.
Последните дни показаха, че има цели икономически сектори, които не подлежат на регулация и контрол. А тяхната липса води до загуба на човешки животи, включително и на детски. Почернени са “перли” на туризма ни в разгара на сезона – Несебър, Слънчев бряг.
Къде отиваме и какво правим?
Ако не спрем собственото си самоунищожение, не след дълго от нас ще остане само територията и българската нация ще изчезне. А българската земя е и хубава, и богата. И тя ще остане
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Новинипреди 1 месец
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда