Истории

„Има ли чадър?“ Как ТЕЦ „Брикел“ получи глоби за 1 милион, но плати само 6500

ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово е получила глоби за над 1 милион лева за шест години, но е платила само 6500 лева. Новината идва от доклад на неправителствената организация „Грийнпийс“ – България. Той анализира санкциите, наложени от българските власти на тази и други централи между 2018 и 2023 г.

В този период ТЕЦ „Брикел“ е получила 74 глоби за различни нарушения и е обжалвала почти всички. От 61 завършили дела съдът е отменил 60 глоби и е оставил в сила само една. Екоинспекцията, която налага глобите, само в малка част от случаите е обжалвала решенията на съда да ги отмени.

„Това повдига много сериозен въпрос – какво пречи законът да бъде спазен и замърсяването да бъде предотвратено“, каза пред Свободна Европа Десислава Микова от „Грийнпийс“ – България.

Свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ „Брикел“ от години нарушава собственото си разрешително и институции констатират това. Въпреки това обаче тя рядко понася санкции, показват данните, публикувани във вторник.

Други две централи, свързвани с Ковачки, също са избегнали милиони левове санкции, съобщава „Грийнпийс“. Това са ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ край Перник. Трите централи са избегнали глоби за общо близо 5 милиона лева.

„Зад тези числа се крият черните пушеци и лепкавите сажди от въглищата, отровеният с прах и серен диоксид въздух, замърсените води на Струма и Марица, неразрешеното изгаряне на отпадъци“, каза Микова, цитирана в прессъобщение. „Като общество е крайно време да си отговорим – има ли чадър над тази индустрия?“

Как работи ТЕЦ „Брикел“

ТЕЦ „Брикел“ е една от най-старите въглищни централи в България. Основни съоръжения са монтирани в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век и не са сменяни оттогава. Институции са казвали, че те са амортизирани и в тях има пробиви.

Централата е имала разрешително до 2011 г. и е трябвало да затвори след изтичането му. Но по време на първото правителство на ГЕРБ то е подновено и тя продължава да работи.

Оттогава институциите често откриват нарушения в работата на централата. В действащото разрешително на ТЕЦ „Брикел“, издадено през 2021 г., пише, че централата „системно нарушава“ условията на старото, но въпреки това ѝ е дадено ново.

В доклада на „Грийнпийс“ се посочва, че между 2018 и 2023 г. на централата са налагани глоби за няколко нарушения.

Изпускане на непречистени емисии

Непречистените емисии са отпадни газове, които излизат или от комини без пречиствателни съоръжения, или от дупки в сградата – т.нар. неорганизирани емисии.

Това е черният пушек, който се вижда да излиза от централата.

Тези емисии съдържат високи концентрации серен диоксид и прах от горенето на въглищата, защото отпадните газове не преминават през пречиствателни съоръжения, пише „Грийнпийс“.

Законът и разрешителното на централата не допускат изпускането на неорганизирани емисии. А през високия комин, който няма пречистващи съоръжения, емисии могат да се изпускат в ограничени и точно определени периоди. Само че централата невинаги спазва това.

„Който е минал оттам, е видял, че излизат непречистени емисии както от комина, така и от цялата сграда“, казва Десислава Микова.

ТЕЦ „Брикел“ е глобена за изпускане на непречистени емисии 44 пъти. Но 40 от санкциите са отменени от съда, а по четири все още текат дела.

Районният съд в Гълъбово отменя глобите с аргумента, че не е достатъчно неорганизираните емисии да се виждат, а трябва и да се измерят.

„Само че това е парадокс, тъй като тези неорганизирани емисии няма как да бъдат измерени по принцип. Те затова са забранени изобщо – защото няма как да се измерват, тъй като са неорганизирани и не са от една точка“, казва Микова.

Замърсяване на водите

ТЕЦ „Брикел“ има шест глоби за замърсяване на водите на река Сазлийка, приток на река Марица. Четири са отменени, по две все още няма окончателни решения.

Съдът отменя тези глоби с аргумента, че е невъзможно да се определи източникът на замърсяване, защото то е в стара подземна канализационна система.

Други нарушения

Десет пъти властите са установили, че ТЕЦ „Брикел“ е изгарял повече от позволената в разрешителното си биомаса – гориво, което централите използват, за да спестят разходи за въглеродни квоти. За пет от тези случаи са наложени глоби, четири са отменени от съда, а за една все още няма решение.

Потвърдената от съда глоба е за отказ на централата да допусне проверяващи до уредите си за измерване на емисиите.

Свободна Европа изпрати писмени въпроси на „Брикел“, но не получи отговор.

Защо не се плащат глоби

Защо глобите, наложени на ТЕЦ „Брикел“, падат в съда?

В част от случаите Районният съд в Гълъбово посочва като мотиви пропуски в актовете на контролните органи. Част от санкциите са отменени, защото са издадени от зам.-директора на Регионалната инспекция по околната среда (РИОСВ) в Стара Загора вместо от директора, както изисква законът. Други падат, защото в тях не са попълнени всички необходими данни.

В други случаи съдът приема, че няма достатъчно доказателства за извършени нарушения. Пример са случаите на изпускане на непречистени емисии, които според магистратите в Гълъбово не е достатъчно само да се виждат, а трябва и да се измерят. Но други съдилища имат различна практика, посочва „Грийнпийс“. В Кюстендил съдът приема, че е достатъчно пушекът да се вижда, за да потвърдят санкциите за друга централа – ТЕЦ „Бобов дол“.

След като съдът в Гълъбово отменя санкциите на първа инстанция, РИОСВ – Стара Загора оспорва много малка част от тези решения пред по-горна инстанция. При 60 отменени глоби, „Грийнпийс“ намира данни за само осем обжалвани решения.

„Така контролният орган пропуска да защити първоначалните си становища и ТЕЦ „Брикел“ се разминава с глобите“, пише организацията.

Свободна Европа попита РИОСВ – Стара Загора защо не обжалва решенията на съда, които отменят нейните санкции, но не получи отговор.

Тези примери повдигат въпроса за контрола върху опазването на околната среда.

„Ако процедурите за проверка не се спазват и документите за тях не се оформят достатъчно прилежно, какво пречи на замърсителите да нарушават законите и разрешителните си?“, пише организацията.

Не е само ТЕЦ „Брикел“

Освен ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ в Перник също са избегнали глоби за милиони. Част от санкциите за тези централи също са отменени от съдилищата, а други са намалени.

Трите централи общо са получили 198 глоби за шест години, от които 108 са отменени от съда, а други 44 са намалени. Общият размер на санкциите е над 6,7 млн. лева, а в бюджета са постъпили по-малко от 2 млн. лева.

Трите централи са част от по-голяма група фирми, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. По документи те не са негова собственост, а на дружества от Великобритания, Белиз и Кипър, но през годините той е казвал, че е техен консултант.

През 2023 г. част от тези централи станаха обект на проверка от Европейската прокуратура по разследване за злоупотреба с търговията на емисии парникови газове.

По-рано част от тях започнаха да използват боклук за гориво, без това да е позволено в разрешителните им, но със съгласието на екоминистерството.

Източник: Свободна Европа

Категория:Истории

Не пропускай

„Бюлетината я няма“. Къде изчезнаха 780 гласа от последните избори

Виж цялата статия

Истории

„Бюлетината я няма“. Къде изчезнаха 780 гласа от последните избори

На изборите за парламент на 27 октомври 2024 г. Жулиета Желева гласува в село Обручище, Община Гълъбово. Нейната бюлетина е сред другите 345 от секцията, за които в момента се твърди, че липсват.

„За мен това е много притеснително“, каза Желева пред Свободна Европа. „Аз [гласувам] като гражданин със свободна воля и с право на глас… И в един момент да се окаже, че бюлетината я няма…“

Всички бюлетини от секцията в ритуалната зала в Обручище са изискани в рамките на експертиза, възложена от Конституционния съд (КС), която да установи дали има несъответствия в протоколите от парламентарните избори. Но сега не се знае къде са.

Конституционният съд казва, че е поискал бюлетините, но не ги е получил.

Секцията в Обручище не е единствената, в която се твърди, че липсват бюлетини. Тези секции са общо седем в страната, а в тях на изборите са били отчетени общо 780 гласа. За това се разбра в понеделник от интервю на председателката на ЦИК Камелия Нейкова пред бТВ.

„Има две секции, където нули имат всички партии и коалиции, които са били регистрирани. А там очевидно е гласувано, имайки предвид публикувания протокол от работата на СИК с резултатите от изборите“, каза Нейкова и добави, че „гласовете в тези секции са занулени, тъй като не са били налични бюлетини в чувалите“.

Ето как се стигна до това изказване:

експертите, назначени от КС, са записали нула действителни гласове (хартиени, машинни или и от двата вида) в седем секции;
държавната фирма „Информационно обслужване“ (ИО) каза, че според нея това са „възможни технически грешки“ в материалите от КС;
но Камелия Нейкова каза, че бюлетините от тези секции всъщност изобщо не са били намерени и това е причината експертите да напишат, че няма гласове.

Според Нейкова може да е станала грешка и на КС да са предадени грешни чували, вместо тези, в които са били бюлетините. Ако причината е различна, по думите ѝ, може да става дума за престъпление.

„Напълно е възможно просто да не е предоставен на КС чувалът с бюлетините, а чувал, в който са събрани други материали от изборите. Да е станала грешка. Противното – поне според мен, граничи с престъпление“, каза още шефката на ЦИК.

Щом е научил, че има липсващи бюлетини, КС ги е поискал повторно, каза председателката му Павлина Панова пред БНР. В някои случаи са получени книжа, но в други не, добави тя.

Твърденията за липсващи бюлетини станаха повод прокуратурата да започне проверка по сигнал на ИО. Но вместо да търси изборните книжа, тя започна проверка срещу конституционните съдии.

Въпросът за „занулените“ гласове се превърна в основна тема и на извънредно заседание на Народното събрание във вторник.

Колко и откъде са изчезналите бюлетини

Конституционният съд възложи експертиза, която да провери повторно резултатите в 2204 секции от парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. в рамките на дело за касиране на изборите.

Резултатите от експертизата не са публични, но от определение на съда през февруари стана ясно, че в почти половината от проверените секции има несъответствия.

През януари за пръв път се появи информация, че има секции, от които не са получени бюлетини. Тогава вещо лице към КС, каза, че няма бюлетини в чувалите в поне две от секциите, които се проверяват при експертизата.

Сега се разбра, че в седем от проверените секции липсват бюлетини.

Номерата на секциите станаха ясни от писмо на „Информационно обслужване“ до ЦИК. Проверка в сайта на ЦИК показа колко гласове са били отчетени в резултатите от изборите във всяка от тези секции и къде са те:

секция в Обручище, община Гълъбово – 345 бюлетини (329 хартиени и 16 машинни);
секция в 23-и многомандатен избирателен район (МИР) в София – 155 (50 хартиени и 105 машинни);
секция в Стара Загора – 138 хартиени бюлетини;
Конарско, община Якоруда – 29 машинни;
Черна Места, община Якоруда – една машинна;
секция в Бял извор, община Ардино – 14 машинни;
секция в Чирпан – 98 машинни.

Записите от видеонаблюдението в седемте секции показват, че в тях има налични бюлетини в изборния ден.

Това са общо 780 бюлетини, за които сега се твърди, че са изчезнали. Поради тази причина тези гласове са „занулени“ от експертите на КС. Тоест в резултатите от тяхната проверка, на базата на която ЦИК трябва да изчисли отново разпределението на мандатите в парламента, на мястото на тези гласове пише нула.

От тях 243 са за „ДПС – Ново начало“, 134 за ГЕРБ, 103 за „Възраждане“ и 92 за ПП-ДБ.

55 от изчезналите гласове са били подадени за БСП, 35 – за ИТН, 33 – за МЕЧ, 32 – за „Величие“ и 13 – за ДПС-Доган. Изброените партии са парламентарно представени. Изключение е само „Величие“, на която не достигнаха едва 21 гласа, за да влезе в парламента.

Къде са бюлетините от Обручище

След края на изборния ден пътят на бюлетините по закон е следният:

секционната комисия опакова и запечатва бюлетините в чувал с хартиена лента;
секционната комисия предава запечатания чувал с бюлетините на общинската администрация в съответната община;
бюлетините се съхраняват в запечатано помещение, определено от кмета, до следващите избори.

Община Гълъбово е съхранявала бюлетините в старото училище в село Мъдрец.

В началото на декември тя е получила искане да предаде бюлетините от секцията в Обручище и още една секция, каза заместник-кметът Пламен Бараков пред Свободна Европа. По думите му те са предадени на областната администрация в Стара Загора на 3 декември.

На следващия ден областната управа е изпратила бюлетините от посочените секции от цялата област на КС, каза областният управител Методи Марков.

През цялото време бюлетините трябва да са в запечатаните чували, които не трябва да се отварят.

„Съдържанието на чувала ни се предава от секционните комисии и ние просто го съхраняваме“, каза Бараков. „Когато са ни поискали, ние просто предаваме чувала.“

Подобна е ролята на областната администрация, каза областният управител.

„Ние сме една пощенска станция – получаваме чувалите от цялата област и ги предоставяме на Конституционния съд. В какъвто вид ги получаваме, в такъв вид ги предаваме“, каза Марков.

Имало ли е бюлетини в тези чували? И къде може да са изчезнали?

По думите на зам.-кмета чувалът от секцията в Обручище, изглежда, „не е бил празен“.

Но един факт повдига въпроса бил ли е той запечатан по описания в закона начин.

Чувалът от секцията в Обручище е получен от областната управа без задължителната хартиена лента с печат и подписи на членовете на секционната комисия.

Това не значи задължително, че чувалът е отварян. „Закрепването на тези лентички не е най-надеждното и се случва да падне“, каза Марков.

Не е известно дали липсващата хартиена лента обяснява твърденията за липса на бюлетини от секцията.

Софийската градска прокуратура (СГП) започна проверка заради твърденията за липсващи бюлетини.

Но в рамките на тази проверка не търси тях – държавното обвинение поиска обяснения от членовете на КС за мотивите, с които са започнали делото. Този ход беше определен като неправомерна намеса на прокуратурата в работата на Конституционния съд.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Истории

Замразени амбиции. Колко дълго САЩ се борят да придобият Гренландия

На 11 март се провеждат избори в Гренландия. Хората ще гласуват на фона на призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп датската територия да стане американски остров.

„По един или друг начин ще я получим“, каза Тръмп пред Конгреса на 4 март. Той добави, че Вашингтон се нуждае от Гренландия в името на националната сигурност на Америка. „Навсякъде има китайски кораби. Има и руски кораби навсякъде. Няма да позволим това да се случи“, заяви Тръмп пред репортери през януари.

От 150 години Вашингтон има амбицията да завладее Гренландия. Това, което става в момента, е само поредното възобновяване на темата.

Гренландия е покрита с лед, но името ѝ се превежда като „зелена земя“. Така я кръщава скандинавският изследовател Ерик Червения през 10-и век. Първият заселник избира името и се мотивира така: „хората ще бъдат привлечени да отидат там, ако има благоприятно име“.

Нордическите заселници не се задържат дълго в Гренландия. Изследователите смятат, че те са станали жертва на променящия се климат и на икономическите сътресения, причинени от чумата, наред с други трудности. До 1721 г., когато датски мисионери пристигат за първи път на острова, там живее само коренното инуитско население.

Един мисионер описва издръжливите ескимоси в Гренландия като толкова жадни за калории, че биха яли въшки, изскубани от собствените им дрехи. Той твърди, че за да не хабят минерали, те „изстъргвали потта от лицата си с нож и я облизвали“.

През 1921 г. Дания обявява суверенитет над Гренландия и налага търговски монопол върху острова. Забраната на външни търговци позволява на Копенхаген да купува китова и тюленова мас – ценен източник на гориво за фенерите – при строго определени условия.

По време на Втората световна война Дания е завладяна от нацистка Германия, като датската територия на Гренландия остава отворена за германско завладяване.

Джордж Л. Уест, офицер от американската дипломатическа служба, си спомня, че президентът на САЩ Франклин Рузвелт „веднага реши, че трябва да направим нещо за Гренландия“. Американските войски окупират територията, като подсигуряват използването на ценната й мина с криолит.

Тъй като прогнозите за времето са решаващ фактор за воденето на война, нацистките агенти правят многократни опити да създадат тайни метеорологични станции в изолирани части на Гренландия.

„Изглежда, че голяма част от времето в Западна Европа се появява на този леден връх. От военна гледна точка е безценно да се получават метеорологични доклади оттам“, обяснява Уест и добавя, че част от американската мисия в Гренландия е да „намери тези [незаконни нацистки метеорологични станции] и да ги унищожи“.

След войната Съединените щати връщат Гренландия под датски контрол, но не изтеглят военните си сили. През 1951 г. двете страни подписват споразумение, което позволява на Вашингтон и новосформирания военен съюз НАТО да „подобряват и като цяло пригодят района за военна употреба“.

Един от американските обекти в Гренландия, наречен „Кемп Сенчъри“, е обявен за изследователски обект. В действителност това е прикритие за проекта „Леден червей“ – планирана мрежа от площадки за изстрелване на ядрени ракети под ледената покривка на Гренландия, насочени към Съветския съюз.

Тайната американска станция за ядрени оръжия е обречена от самото начало. Инженерите се сблъскаха с постоянно променящия се лед, който се усукваше и огъваше около силозите, предназначени за съхраняване на деликатни ядрени бойни глави. През 1966 г. „Кемп Сенчъри“ е изоставен заедно с радиоактивните отпадъци, които остават заровени под леда и до днес.

Предложенията за купуване на Гренландия от страна на САЩ датират от 1867 г., когато Вашингтон за първи път сериозно разглежда тази идея.

През 1946 г. към Копенхаген е отправено конкретно предложение за Гренландия, чиято съвременна стойност е около 1 милиард долара и която един сенатор определя като „военна необходимост“ за САЩ.

Според Вашингтон Гренландия би позволила да се създадат „зони, от които да се провеждат военни операции над Арктика срещу противниците на Америка“, наред с други цели.

Външният министър на Дания отхвърля предложението от 1946 г., като отговаря, че „макар да дължим много на Америка, не смятам, че им дължим целия остров Гренландия“.

По време на първия си мандат през 2019 г. Тръмп на няколко пъти предложи САЩ да завладее територията – изявления, които бяха широко отхвърлени като несериозни. Но след като превърна територията в свой приоритет през втория мандат, Дания реагира, като увеличи значимостта на символа на полярната мечка – представляваща Гренландия – в герба на датския крал и повтори, че територията не е за продан.

Днес Гренландия управлява много от собствените си институции, включително собствения си парламент, но остава силно зависима от Дания.

Територията получава помощ от Копенхаген в размер от близо 600 млн. долара всяка година, което представлява повече от половината от целия държавен бюджет на Гренландия и се равнява на повече от 10 000 долара за всеки от 57 000-те жители на територията.

Ако разрастващото се движение за независимост в Гренландия успее да откъсне територията от датското управление след изборите на 11 март, Вашингтон ще може да заобиколи Копенхаген в стремежа си да придобие собствеността върху територията. Но докато мнозинството от гренландците подкрепят независимостта от Дания, около 85 % от гренландците са против превръщането на Гренландия в територия на САЩ, според неотдавнашно проучване на общественото мнение.

Сложността на геополитическата буря около Гренландия беше обобщена наскоро от министър-председателя на територията Муте Егеде, който през януари заяви пред репортери: „Не искаме да бъдем датчани, не искаме да бъдем американци, искаме да бъдем гренландци.“

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Истории

„Само червено и бяло ли трябва да бъде“? Как се правят мартеници

От детските си спомени за издути пликове с мартеници до превръщането на хобито в семеен бизнес Диана Панталеева от село Горна Брезница плете не само бели и червени нишки, но и история, изпълнена с богата традиция и любов.

Това, което започва като хоби, прераства в целогодишна работа, започната още преди 20 години. Днес Диана и семейството ѝ продължават да създават ръчно изработени мартеници, съчетавайки старинния обичай с модерния почерк. Китайският внос, който залива сергиите около 1 март, не я тревожи.

„За мен е вдъхновение, дръзновение, полет на духа. И всичко това, когато мартеницата е изработена с любов, се случва“, казва тя.

С подкрепата на семейството си и жените от селото Диана не само запазва духа на Баба Марта, но и го обогатява. Всяка мартеница си има име, защото е вдъхновена от хората около Диана.

Тя не се страхува да добавя пъстри конци и да води арт работилници в София. В тях привлича дори IT специалисти към занаята.

Кога започва всичко

За Диана любовта към мартениците идва не само от тяхната изработка, но и от спомените, които носи от детството си.

„Aз съм от много отдавнашно поколение, и [едно време] се даряваха. Само в пликове се пращаха и с такова вълнение съм чакала издут плик“, разказва тя.

Като млада тя всяка година прави мартеници за семейството и приятелите, а по-късно и за детските градини на децата си.

„Винаги копнеех да правя [мартеници]“, казва Диана за годините, когато това е просто хоби. Докато от него не се ражда семеен бизнес.

Повратният ден за Диана е 3 януари 2006 г. Тогава тя е на работното си място, но няма клиенти. В този момент прави първата си мартеница за продажба. Взема шнур, превръща го в нишка и на нея закача китайски мъниста, каквито са били модерни тогава.

„Тенденциите бяха такива и си мислех, че никога няма да правя традиционните с вълна,“, разказва тя.

Първият сезон се оказва труден за Диана и семейството ѝ. Зимата е сурова, а те продават на улицата. Дъщеря ѝ се разболява и не успява да види как „народът граби“ на 28 февруари, защото българинът „купува в последния момент“.

„Но въпреки това явно [със семейството] сме се зарибили, та продължаваме и до днес вече 20-и сезон. Хобито си стана занаят“, допълва Диана.

През 2012 г. тя се връща в село Горна Брезница, където е родена и живяла до 14-годишна възраст. След години живот в София, апартаментът им се „препълва с прежди“, а съпругът ѝ – лесовъд по професия, е поканен на работа в селото.

След шума в столицата Диана намира покой в родната си къща и тишината на планината. Тя наема празни помещения в селото и ги превръща в работилници. „Широки са и обстановката е приятна, селска, с печки на дърва. Много е хубаво“, разказва тя.

От тогава насам Диана и семейството ѝ създават мартеници целогодишно.

Кой се включва в занаята

Диана казва, че най-важното в семейния бизнес е разпределението на ангажиментите. Най-активни в работния процес са нейният съпруг и тяхната дъщеря, която е ключът към успеха онлайн.

„Най-важната работа я върши тя. Ако не беше присъствието ни в онлайн пространството, нямаше да стигнем дотук“, казва Диана.

Съпругът ѝ работи по специалността си, но това не му пречи да бъде част бизнеса. „След работно време съдейства с каквото може, с всякаква мъжка помощ“, добавя Диана.

В работилницата помагат и местни жени, които Диана нарича „съмишленици“. Тя създава всеки модел и го предава на тях за изработка, като следи качеството.

„Всяка една от мартениците си има история“, разказва Диана и допълва, че украшенията ѝ си имат имена.

„Стефан“ е вдъхновена от внука ѝ, роден през 2022 г., но и от мъж, създал мартеница тип гривна с метална закопчалка. Моделът „Чинар“ е посветен на общността в селото.

„Тази съм я нарекла на нашия хор, който събрах през 2012 г. Казва се Женска фолклорна група „Чинари“, казва Диана. Името идва от вековните чинари – дървета, които образуват тунел над пътя към Горна Брезница.

Как традицията среща модерното

Диана държи на традицията при мартениците, защото за нея те са мост към детските ѝ спомени. Но добавя и свой почерк.

„Имах останали конци, шарени, от моята майка. Светла ѝ памет. Във всеки дом има. И аз като еколог искам всичко да използвам“, споделя тя и показва гривничката „Диана“, която е смесица от коприна, букли и пъстри нишки.

Въпреки че обичаят с мартениците е древен, в последните години фабрично произвеждани мартеници от Китай заливат пазара. Но това не притеснява Диана. Нейните мартеници се изработват изцяло ръчно.

„Количествата [от Китай] не са толкова големи, колкото се говори и ни плашат. Когато човек има своята ниша, когато прави своите неща, те просто не са конкурент“, казва тя уверено.

Дори намира полза от китайския внос – купува малки елементи като златни монети, които не се произвеждат в България, за да ги вгражда в своя стил.

Диана отбелязва, че търсенето на мартеници се е променило с времето. Според нея преди 20 години всичко е било лъскаво и с мъниста, а днес хората търсят автентичното.

Тя разказва, че пъстрите конци, които добавя, предизвикват спорове сред нейни колеги в бранша.

„Само червено и бяло ли трябва да бъде?“, питa тя. Диана вярва, че щом хората се радват на шарените мартеници, значи те си заслужават.

Друг начин, чрез който тя споделя страстта си с други хора, са арт работилниците, които води в София. Този модерен подход ѝ помага да намери клиенти и сред технологичните компании.

„Става като празник. Хората зад компютрите са жадни за това“, казва Диана.

Коя е най-важната съставка

Българите си разменяме мартеници за здраве всяка година на 1 март, когато е празникът на Баба Марта. Традиционната мартеница се прави от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бяла и червена.

Но за Диана тя е много повече от просто прежда, защото има още едно нещо, което тя винаги добавя при изработката на своите мартеници. Казва, че когато една мартеница е направена с любов и дарена с послание, това я зарежда със силата да сбъдне пожеланията за здраве, които хората си дават при размяната на мартеници.

Двадесет години по-късно нейните мартеници, изплетени ръчно, с бяло, червено и много любов, продължават да носят пролетта на всеки, който си ги закичи.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия